Декемврийски чудеса, I част: 26 нови холандци

Декември 2012. Паметен месец за нас в Animal Rescue Sofia:
любимият ни бус Калчо вече преброди Европа на два пъти, а тази седмица ни чака още едно пътуване (дай Боже!)
Като резултат имаме 57 късметлийчета, които вече са на топло в ръцете на грижовни хора и още 20, които ги чака същото щастие!!!

Представяме ви героите на транспорта ни до Холандия от 4-ти декември. Част от тях са бебета – дечицата от бебешориума на Виваком, на които обещахме да се приберет на топличко още тази година. Е, благодарение на вас успяхме да изпълним това обещание!

Започваме с Азуми и Мононоке. Две трохи, изхвърлени край София в безобразно състояние – кльощави, бъкани с паразити и много, много нещастни. За няколко дни в приемния им дом станаха щастливи и безобразни на вид, а след още няколко седмици храна и грижи – се превърнаха в красавиците, които виждате на тези снимки. Не можем да ви го покажем, ама като се появиха се събираха точно в една шепа всяка от тях! Толкова жалки и недохранени бяха, че ги записахме първоначално като „пинчери“. Чак после, като започнаха да растат с безумните темпове на гладувалите кутрета разбрахме, че си имаме работа с грамадни момичета. Край с глада обаче! В Холандия даже не са и чували за такова нещо!

Марвин – джедаят! Вчено летящият, щур веселяк, когото не можеш и за снимка да сложиш на едно място! Появи се в приюта заедно със сестра си (изхвърлени бебета, а вие какво си помислихте?), която намери дом бързо, а той горкият остана да чака. Мина цяла година – не му се отвори парашутът. Дори снимките, които виждате тук са отпреди 10 месеца – нищо не се промени в живота на веселия Марв, колкото и да ни се искаше. Сега най-сетне юнакът ще има пръст под краката и вятър в ушите, ще ходи на дълги разходки и ще тича след колелото на стопаните си…

Този симпатяга тук е Сами! Кутре, което живее с хора от сукалче – приемната м у стопанка го взела от някакви момчета, които намерили и се опитвали да раздадат цяло кашонче кутрета пред Народния театър. Кутретата точно проглеждали – обречени сукалчета. Но не и това! Сами дойде напълно готова при нас – отгледана, ваксинирана, здрава, любвеобилна и не й се наложи да чака много – бързо намери своя път към страната на лалетата, където ще направи някое семейство много щастливо…

Стефка… Появила се в квартала очевидно кърмеща и току-що кастрирана, явно пусната на погрешно  място от екипа на Екоравновесие,  добрячката яла удивително малко бой от останалите кучета. Добрият характер на Стефчето някак винаги е проправял път за нея в трудния и живот. Заживяла в новата група и всичко било наред, докато един ден нейните човешки приятели не  намерени с пречупен на две като пръчка преден крак, неспособна да се помръдне и много тъжна. Операцията – сложна. С пластина и 3-месечен срок за възстановяване. Така Стефка попадна в офиса на приюта, а после сърце не ни даде да я върнем навън – такава една добра кучешка леличка е заслужила сума ти пъти да бъде най-глезеното и любимо куче. Вярно, цяла година мина, откак Стефка прекрачи прага ни, но тя е търпелива и знае, че за хубавото се чака. Честито, Стефче, как ли ще се казваш в Холандия?


Негрита – от „лалетата“ – едно страшно жизнено, весело, дружелюбно, енергично, пълно с радост и добро настроение създание! На такива животни им казват „слънчеви кучета“ и има защо – животът става по-светъл и усмихнат като изгреят на хоризонта. Страхотно е, че се уреди с хора, които да обича. Дано и на другите „лаленца“ да им провърви в страната на лалетата като нея…

Може би най-важното обещание, което беше изпълнено с този транспорт, беше обещанието, което дадохме на милата Матилда.

Матилда е мис декември на календара на АРС за 2012-та година. И като героиня от нашия календар за годината, тя получи съвсем тържествено обещание-клетва от нашата управителка Надя Станчева – че ще има своя уютен дом преди муцунката и да е слязла от стените на нашите приятели. Цяла година Надя предлага Матилда за осиновяване, цяла година не се намери местенце за нея. Положението беше спасено от нашата приятелка Селма, която се запозна с Матилда по време на посещението си в България миналия месец и със замах реши нейния проблем! Честито, Мати!

За да не стават повече такива критични ситуации – календарът за 2013-та година го започнахме отсега!  Щастливците от май и ноември отпътуваха още с предишния ни транспорт. А този път – късметът се усмихна на зверовете от януари и август!

Рафи – мистър август 2013! Момче на година и половина, което се появи при нас по много странен начин. Една сутрин Веси и Роси го видели на спирката в Надежда – тъжно цъкнали с език,  че не можем да помогнем на всички страдалци в тоя пусти град и отишли на работа. Няколко часа по-късно същото кученце се оказа в приюта и никой, ама абсолютно никой не е видял или разбрал как е дошъл, кой го е донесъл… Просто едно объркано мъниче, оставено в коридора.

Всеки, на когото сме разказали тази история твърди, че нямало как да е същото куче, но – има детайл! Когато го видели на спирката, нашите хора забелязали, че има раничка на крачето и я разгледали, за да преценят дали има нужда от спешна помощ, за да го вземат в клиниката. Е, същата рана имало и внезапнтото коридорно кутре. Така че – няма шанс това да е случайност!  Явно има късмет Рафун, нищо че минаха толкова много месеци откак го приехме, явно е чакал точно тази възможност, точно това пътуване, точно тези хора. Честито на новия холандец!

Тъй! И още един календарен юнак – това е прекрасният Руфъс. Едно от кутретата, които се опитвахме да задомим като бебешориумски трохи миналия декември. Неуспешно, както става ясно. Сестричките на Руфъс Сайма и Графити изчезнаха в мига, в който ги обявихме, как иначе – такива красавици. Нашият съвсем обикновен мистър Януари 2013 израсна при нас и се превърна в прекрасно, добро и весело куче. Най-сетне му се усмихна пустият късмет! Най-сетне ще получи обичта, която заслужава!

Две „дечица на севера“ си тръгнаха от приюта на това пътешествие – Мама хъски и Лока (най-сетне)!


Мама хъски си остана с това прозвище, не и измислихме име. В Холандия вече се казва Ривен. Това спокойно, мило, усмихнато, весело животно  го намерихме заедно с един брой бебенце да се скитат обезводнени и прегладняли по шосето. Бебенцето нарекохме Хели (хеликоптера), заради големите уши. Успяхме да задомим трохата – не по-малко симпатична от майка си, млада и с такива неотразими пеленгатори – много ясно, че ще я вземат. Тя и Ривен не се забави много, което може само да ни радва.

Не можем да кажем същото за Лока. Лока, Лудетината изкара 2 години „зад решетките“. А това може да бъде цяла епоха, когато си лудетина… Но – уви, само 1 синьо око не беше достатъчно на лудетината, за да докаже на света, че е истинско северно диване и макар, че беше избрана от нашата холандска приятелка – Селма още миналата година, тя трябваше да изчака своя ред. Е, изчака го – не, че искаше, просто така се наложи. Сега новата холандка има да компенсира за 2 изгубени години – как ли ще търчи, как ли ще лети това съкровище, когато най-сетне получи жадуваната свобода….


Този тук е Ботев! Не защото е храбър и лиричен революционер, а защото беше намерен на Ботевградско шосе пресен-росен блъснат от кола. Може би все пак има нещо ботевско в него, защото беше се сблъскал доста здраво с колата, а в същото време нямаше нищо строшено. Да, сега като се замисляме, правилно си е намерил името – Ботев е от онези кучета, склонни към дълги драматични погледи, с които без думи ти съобщава, че е най-тъжният, най-самотният, най-горкият на света, а ти ще бъдеш три пъти благословен, ако постъпиш разумно и най-сетне го погалиш… Такъв един Ботев. Можем само да се чудим дали добрите хора, които ще го обичат в Холандия ще знаят на кого е кръстен.


Трохата Киви, заедно със сестричката си Африка, беше намерена от наши доброволци на пътя, в покрайнините на София – съвсем случайно и непредвидено, впрочем, би трябвало много отдавна да са просто парцалчета сред листата. Но орисниците явно са им постлали дъълъг път пред мъничките крачета – ударената от кола Киви беше оперирана, а когато двете станаха достатъчно силни и здрави, поселиха се в Богров, в очакване на Голямото Светло Бъдеще. То е тук за Киви, а Африка? Тя остава да чака по-добри дни…

Яра – чудно лабрадорче (е, почти съвсем), намерено да се щура насред оживен булевард – очевидно домашно куче, което не може да се справи с най-елементарните неща на улицата. Чудим се, дали като е поотраснала и са видели, че ще си е все така тумбеста и късокрака, та са я оставили? Не ни се ще да го вярваме, защото хората, оставили такова черно злато на улицата трябва да са опасно луди. Трудно се намират стопани за черните магарета, но нали виждате този смешен поглед… срещнеш ли го веднъж – няма мърдане! На добър час в Холандия, момиче!

Накратко, сякаш всеки от тях не е едно отделно куче с отделен живот, ви представяме заминалите кутрета – новите холандчета. Повечето от тях нямат специална история или имена – просто поредни номера, отчитащи нивото на простотията, която ни залива отвсякъде….  Те са изхвърлените дворни бебенца, които наричаме „кашончовци“ – малките на некастрирани дворни кучки, чиито безотговорни стопани са изхвърлили „хуманно“ на улицата.


Ето това дребосъче ще го забелязват отдалече!


Две сестрички и братче…


Братче и сестриче…

Ангели от различни кучила:

Това са те – общо 26 кучета, които извадиха дивия късмет да получат осъществяване на най-голямата си мечта за тази Коледа – да бъдат на топло при новите си, любящи семейства… На добър час, милички!

Благодарим на дарителите, които дариха топлина, обич и щастие на тези 26 добряци!
Благодарим на нашите колеги в Холандия, които не спират да търсят домове и варианти за нашите клетници!

Comments are closed.

Scroll to Top