Станаха две години откак сме в Богров. Три откак работим заедно.
Дали е много или малко времето – вероятно и двете.
„Много“ ще кажат семействата ни, „Много!“ ще кажат и хилядите животни, на които сме помогнали.
„Малко…“, ще кажем ние, „Малко!“ ще изплачат онези кучета и котки, до които не сме успели да стигнем.
А пътят е дълъг, неравен и изпълнен с препятствия.
Най-голямото от тях се казва БЕЗПАРИЧИЕ.
Беднотия, липса на пари, вечен недостиг, дефицит, криза, сиромашия, заем, дълг, лишение… думи, които мразим, но които ни съпътстват всеки ден.
АРС се издържа само от дарения. Това в превод означава – все няма пари. Вече като че ли сме свикнали да функционираме в недостиг. А може би и ние самите не успяваме да прокомуникираме с хората колко много разходи има, за да може да съществува и функционира нормално нашият приют – уви, това, че работим усърдно и качествено кара хората да мислят, че сме цъфнали и вързали. АРС обаче не е фирма. И нито задомените кучета, нито кастрираните, нито спасените от болка и страдание не носят приходи. Напротив, тъкмо обратното е.
Затова, когато се оказахме в безумната ситуация да нямаме храна дори за няколко дни напред, се уплашихме съвсем не на шега. Дарителите, които помагат специално за приюта не са много, повечето хора се включват, когато има пострадали животинки. Ами сега?
Със свити сърца пуснахме вопъл за помощ – надеждата ни беше да запълним някак седмицата. Това, което последва ни порази, вдъхнови и омагьоса. Спомнихмe си кои бяхме, защо сме тук и колко много човеци стоят зад нас. Отзоваха се толкова много хора, че решихме проблема светкавично. И то не за седмицата, а за целия месец!
На първо място искаме да благодарим на всички, които изпратиха средства за купуването на храна. Благодарим ви за доверието, мили хора! Благодарим за съпричастността, за щедростта, за състраданието. Впрочем, това е и най-ефективният начин за даряване, защото купуваме храната в грамадни количества и ползваме страхотни отстъпки, каквито няма в никой магазин. Така за по-малко пари успяваме да вземем по-качествена храна за гладниците в приюта!
Благодарим безкрайно много и на всички, които купиха и донесоха храна в приюта, в Лозенец, на партито или по други места, откъдето минахме да я вземем сами. Храната е най-скъпоценна за тези, които ще я ядат – 500-те кучета на Богров. Нахранихте и нас обаче – да види човек накуп такова количество разнородни чувалчета и да си помисли, че всяко от тях е било донесено от добър човек… Усетихме, че не сме сами, хора, че се и заредихме с нови сили и ентусиазъм!
Обратно на всеобщите очаквания, на помощ се притекоха и големи компании. Искрено им благодарим! Знаем колко сложно е даряването за нашата кауза – мненията и нагласите по „кучешкия въпрос“ са толкова крайни и остри, че сума ти други фирми, към които сме се обръщали отказваха помощ. Виваком, БИОМЕТ, Лидл – вие сте пионерите и сме сигурни, че вашият пример ще бъде последван от още много компании с времето.
Благодарим на хората, които дойдоха на нашето Хелоин парти! С усмивка и уж небрежно, заедно събрахме парите, с които да подсигурим храненето на хайваните окончателно.
Не сме религиозни, нито вярваме в суеверия, но сме убедени, че събирането на толкова много добрина и положителна енергия на едно място дава рязко предимство на Доброто пред всичко Зло в този свят. Нещо повече, без грам окултно подковаване ви казваме категорично:
щедростта ви ще се върне към вас;
добрината, която направихте ще бъде направена и за вас в друго време.
Не заради кармата. Просто така са устроени нещата.
Добото е единственото нещо, което става по-голямо, колкото повече раздаваш от него.
Comments are closed.