Преди месец помогнахме на Сънчо да ви напише едно писъмце – с молба да пратите малко помощ за купуването на Ивермектин – жизненоважен не само за лечението на кожно-болните ни герои, но и за всички кучета в приюта, които го получават като обезпаразитяващо средство всеки месец – препаратът ги предпазва от заразяване с дирофилария.
Страхил и Сънчо
Днес, месец по-късно, Сънчо отново има нещо за казване:
Значи, ние със Страхил не можахме да повярваме, ама се оказа, че не сме били най-грозните и най-мразените, понеже нали като ви писах предния път и много хора пратиха помощ. Аз даже малко не вярвах в началото, обаче като донесоха новия Ивермектин и повярвах.
Сега, аз не очаквах, че тези от приюта като се видят малко с Ивермектин баш така ще постъпят, обаче мисля, че са прави. Ние си бяхме тука със Страхил, после те си имат и други със сърбящата болест – не е като да си нямат. Обаче те какво направиха като им дойде Ивермектина – направо ще се учудите и вие!
Ами, като им дойде на добрите от приюта новия Ивермектин и го сметнаха, че ще има и за другите, дето ги пази от червей (нали ви разправях, че на всичките кучета го дават, за да нямат червей в сърцето), та решиха, че ще стигне и за още кучета като нас със Страхил.
И сега какво!? Ами, значи, имаме си нови приятели, така се получи. И всичките са като нас със Страхил – със сърбящата болест, дето ставаш гол и кървав от нея и после много те бият, обаче не и тук.
Много се кефя, че си имам приятели пак! Казват се Буян, Искър, Дякона и Христина, обаче ние със Страхил имаме най-яките имена. И те са като нас голи и малко си смърдят – болни са от сърбящата болест. Аз малко се обърках вече, ама бях тръгнал да казвам, че вие сте най-страхотните!
Защото понеже вие нали пратихте пари за Ивермектин и сега ние тука със Страхил и другите ще се лекуваме на топло, а освен това тука ядем всеки ден, не знам дали ви казах, че и по два пъти. Буян и Хриси още не вярват, та се тъпчат всеки път като за последно, обаче ние със Страхил им обяснихме, че тука не е като другаде – тука такива като нас не ни мразят, а май даже им харесваме. То и ние със Страхил много ги харесахме. Добре се получиха нещата, това исках да кажа.
Ваш, Сънчо
Благодарим ви, мили приятели, че изпратихте средства за нашите герои! Сърдечни поздрави от Сънчо и Страхил!
А ето на кого още успяхте да помогнете:
Буян
(прочетете повече за него тук)
Кимбо
Искър
Измъчен кротушко от Враждебна, очевиден домашен пес, гледан кой-знае как и изхвърлен в чудовищно състояние. Абсолютен добряк, не може да си отспи още. Целият е на струпеи, които и при най-малко докосване кървят. Сега освен медикаментозната терапия е и на по-силна храна и на лечебни бани със специален шампоан. Ще стане разкошен като оздравее.
Дякона
Той е един 12-годишен старец от Манастирски Ливади, много наплашен и тормозен от хора, тепърва има да разбира, че не всички са толкова лоши. Иначе и той е кротушко, не посяга да хапе, просто изпитва неистов ужас от нас – явно много са го гонили и били.
Кристина
Тя е кротка кучица, живяла около училище в Христо Ботев, където най-редовно насъсквали домашни кучета срещу нея (раната на крака е от ухапване). Тя е с напреднала демодекоза и е само въпрос на време да решат да я ликвидират.
Благодарим ви
Тези кучета са живи, обичани и се лекуват благодарение на вашата щедрост!
Ако ви се ще да направите живота им по-лек, а лечението им по-бързо – елате, вижте ги, подарете им нещо за хапване – имат нужда от силна храна, хранителни добавки за козина, витамини и медицински шампоани.
Comments are closed.