Юбилей: 4 години Българо-австрийска дружба

Дали и вие сте забелязали? Когато правиш това, което обичаш, времето лети като лудо! Докато се обърнеш и минали години. Как се изненадахме, когато приятелката ни Зандра Щиби ни напомни, че този месец се навършват 4 години, откакто работим заедно с Щиби‘с Хунденпарадис!

4 години…а все едно беше вчера. И все пак работата ни заедно показва – стотици задомени кучета, стотици тонове дарения и изградено здраво и искрено приятелство между нашите два екипа – няма как да е било вчера.

Не знаем как да ви разкажем, колко много разчитаме на Зандра, Бела и техните доброволци, приемни стопани и дарители, затова само ще изброим малка част от нещата, които правят за нас и нашите кучета.

Всеки наш транспорт, независимо дали отива в Холандия или Германия, спира във фермата на Зандра и съпруга й. Там кучета и шофьори могат да отпочинат, хапнат и пийнат, да потичат (само кучетата…не сме чули шофьорите да го правят), да съберат сили за остатъка от пътя…

На връщане пък, задължително се отбиваме при тях, за да вземем събраната кучешка храна, медицинско оборудване, одеяла или дори – кафе и чай, течен шоколад и бисквити за човешката част от приюта.

И добре, че го правим, защото Зандра никога не се отказва от куче. Брас замина за Холандия, а няколко месеца по-късно решиха да го върнат в България, защото веднъж в парка подгонил велосипедист. Набеденият за агресивен Брас остана в Австрия и вече има прекрасен дом и осиновители, които година по-късно нямат проблеми нито с Брас, нито с велосипедистите.

При Зола и Тери положението беше малко по-сложно. Стресът от пътуването и промените около тях, се отразиха негативно на поведението им сред хора. И двамата замениха холандското обкръжение с австрийско по бързата процедура. Зола прекара в дома на Зандра цели две години, а любовта и търпението, с които я даряваше семейство Щиби й помогна да се успокои и наскоро Зола намери истинското си семейство. Тери пък започна своята трета година във фермата на Щиби‘с Хунденпарадис и изглежда няма никакво желание да я напусне. Което устройва не само него, но и приемните му стопани, а и нас – той е безкрайно щастлив там!

По повод юбилея ни, Зандра и Бела ни изпратиха снимки на отдавна задомени от тях кучета (малка част от тях виждате на снимките тук). Някои от тях, като Йо Йо, Ела, Вито, Уилоу и Коста, Йоши и Честър са в австрийските си домове от 3 или 4 години. Други – като Снежанка и Айс са там от около година. Общото за всички тях е, че са щастливи толкова, колкото и ние – да ги виждаме такива.

Благодарим ви, момичета! Благодарим ви за любовта и грижите към животните, благодарим ви за това, че винаги сте насреща при нужда! Благодарим ви, че сте ни истински приятели!

Ако и вие, скъпи приятели, сте доволни от това, което тези няколко мили австрийци правят за българските кучета, харесайте страничката им във Фейсбук.

Колкото повече фенове имат, толкова по-лесно ще им бъде да измолят за нас следващата порция кучешка храна или някое и друго евро, което да се превърне във ваксина или антибиотик! Благодарим, че ще помогнете.