На излизане от Кремиковци

Обичам те. Ти ми спаси живота.

Това е Мади от Кремиковци – гладна, нежелана, обречена, безнадеждна…
Грешка.
Започваме пак:

Това е Шери. Шери, на която току-що се сбъднаха всички мечти! Шери, която всеки ден ще казва на новата си стопанка Искра Асенова – Обичам те! Благодаря ти, че ме спаси! Освен прекрасни хора, които да я обичат, Шери ще си има и приятел мопс, с когото да си правят компания и задружни белички за радост и умиление на стопаните си.

Каква щеше да бъде съдбата на Шери? Къде щеше да бъде тя днес, ако не беше избрана да дойде в приют Богров? Вероятно щеше да зъзне някъде с празно коремче и пълно с тъга и отчаяние сърчице.

“Бях толкова гладна, че не мога да спра да ям, дори когато има много храна.”
Задомихме Белка в Германия.

Работим в Кремиковци от края на 2010. За това време видяхме и направихме много. С ваша помощ стотици животни получиха храна и помощ вместо да гинат от глад и болести в една пустиня, създадена от човека.

Когато започнахме Кремиковци беше все още държавен с неясно бъдеще и шепа работници, на които не се плащаше. Днес комбинатът вече е частна собственост, новите стопани на мястото са наясно с плановете си и те не включват никакви кучета. Животните са изтласкани извън загражденията на комбината и постепенно се разпръсват на по-малки групи, търсейки подслон и храна в лютата зима.

Работата ни в Кремиковци е към края си. Кастирахме много животни, но не смеем да кажем – “всички” или “повечето” – това място продължава да ни изненадва с нови и нови кучета сякаш е бездънно, независимо, че сме там вече година и половина. Оттук-нататък ще се опитаме да намерим домове на възможно най-много кремиковчета. Не ги подминавайте – запознайте се с настоящата група сървайвъри ТУК – кучетата наистина са чудесни, независимо, че не са от “лъскавите”…

“Бях толкова уплашена, че не успявам да се отпусна, трябва ми много обич.”
Задомихме Моник в Германия.

Какво  постигнахме за 16 месеца работа в Кремиковци:

• Раздадохме 11 500 килограма храна
• Кастрирахме 131 кучета
• Задомихме 37 големи и малки
• Погрижихме се за 62 пострадали и ранени

Благодарим не всички щедри и грижовни хора, които помогнаха и продължават да помагат финансово за тази сложна операция. Все така продължаваме да се нуждаем от помощ за храна, медикаменти и транспортни разходи за нашите кремиковски приятели. За да им помогнете – дарете за тях ТУК.

Ако не сте гледали филма на Иван Кулеков за нашата работа, който включва уникални кадри от Кремиковци, отделете няколко минути за него: