Skip to content Skip to footer

Имало едно време един прекрасен черен котарак, на име Вейдър. Вейдър бил обичан и добре гледан, но му било скучно вкъщи и все гледал през прозореца. Затова, в събота сутринта неговата стопанка, Лина Георгиева, решила, че може да го пусне да се разходи в двора – мястото е спокойно, не минават много коли и тя помислила, че щом не може да качи оградата, всичко ще е наред. На петата минута обаче, юнакът се стреснал от съседско куче и с бясна скорост се качил на огромния бор в двора.

02 03

Стопаните му го викали, викали и решили да се обадят на 112. От там ги свързват със Светльо (Светослав Петров, нашия човек), който им казва да намажат консерва по по-ниските клони на дървото, за примамка; да приберат страшното куче и да чакат котето да слезе само. Вместо да слезе обаче, на следващата сутрин котаракът вече е на 12 метра над земята и не мисли за никакво слизане, само плаче.

В неделя, след 26 часа на дървото, телефона на нашия Светльо звъни отново. Така, вечерта Светльо и Надя са вече там. Лошото е, че т.к. става дума за бор, а котката е на безумна височина – покатерването е невъзможно. Този път ние за-звънихме на 112, откъдето упорито се опитваха да ни дадат нашия си номер. В крайна сметка Надя настоя да я свържат директно с пожарната, а там вече срещнахме истински отзивчиви хора.

04 05

Пожарникарите нямаше как сами да вземат такова решение, затова ни свързаха с началника. Прекрасен човек, ужасно съжаляваме, че не записахме неговото име. За 10 минути вишката вече беше дошла. А с нея – двама страхотни мъже. Михаил Танев и… още един Светослав Петров (ама не нашия, а друг – пак толкова як… Няма случайни неща на тоя свят!)!

За да не падне котето от паника, когато види спасителите, Светльо се качи на вишката заедно с пожарникаря Светльо, а Надя и стопаните чакаха отдолу с опънат чаршаф – в случай на въздушен котешки десант.

12916203_10207922802241602_9040915301618871169_o

И друг път сме сваляли котки от дърво. В повечето случаи бягат като обезумели, драскат, хапят, искат да се изплъзнат. Вейдър обаче се беше вкопчил във Светльо като удавник за сламка. Едвам го предаде на стопанката, която твърдо реши, че това е последното му самостоятелно приключение.

А Вейдър е намерен миналата година на морето. Бил едно безжизнено черно парцалче, акал тении, страдал и изобщо – умирал. Имало голямо нощно търсене на ветеринари, кризи и вълнение, но успели някак да го стабилизират и след като дълго се чудели какво да го правят… накрая си го прибрали в София, да си прави компания с техния добър питбул. Колко пъти още ще му спасяват живота засега не се знае. Дано му е за последно.

След успешното спасяване С.Петров и М.Танев ни разказаха още много истории на глупави котки, спасявани от тях. После всеки благодари на всеки – стопаните на нас и на пожарникарите, пожарникарите на нас и на стопаните (неясно защо, може би просто са били едни чудесно любезни хора), а ние на стопаните и на пожарникарите, задето всичко е минало толкова добре и… това е.

Има дни, в които животът изглежда направо прекрасен – пълен с хубави хора и тревожни случики, които просто очакват щастливата си развръзка…

12909683_10206553254815526_4291137861954533323_o

2 Comments

  • Rossy
    Posted 31/03/2016 01:25 0Likes

    Браво на всички замесени в случая, и особено на пожарникарите за всеотдайната им работа!

  • nadejda
    Posted 28/03/2016 15:35 0Likes

    Благодаря на всички участвали в това приключение,благодаря от сърце!Докато има хора като вас,има и надежда за България!

Comments are closed.

Animal Rescue Sofia © 2022. Всички права запазени