Блог

Рапорт август: Домове за 43 бебета от Фермата в Холандия!

Публикувано на 06 септември 2017

Август беше зашеметяващ по много причини. Пренаселването и проблемите тук бяха такива, че ни се искаше да не сме се раждали. 100 изоставени кутрета приехме само през юли, и още половината на това беше приета или изоставена пред приюта през август. Можете да си представите какво последва, още повече че списъкът ни с чакащи по приемни домове животни си стои пълен…

С голяма радост обаче ви съобщаваме, че в рамките на август успяхме да направим три транспорта с кучета, намерили осиновители в Германия и Холандия!

Транспорт ХI/2017 – 02.08
Транспорт ХII/2017 – 27.08
Транспорт ХIII/2017 – 31.08

Бусчето отведе 18 големи и 43 бебета (и 7 котки) до новите им домове.

За съжаление – нямаме времето, нужно, за да ви разкажем историята на всеки един от тези 61 щастливци.

Затова, поне що се отнася до бебетата, ви предлагаме друго. Да погледнете сами какъв е животът им днес, в новата родина. Ето такива ще бъдат дните на нашите бебета от канавките оттук-насетне:

На добър час, мили деца!

Прегръдки и благодарности за невероятните ни колеги, които работят неуморно, за да може изоставените бебенца на София да срещнат своите холандски семейства.

Ще се постараем в близките дни да ви запознаем с историите на 18-те вече порастналите късметлии, които смениха местоживеенето с 3000 км на Северо-Запад.

Храна за кучетата на Фермата

Публикувано на 01 септември 2017

UPDATE 12/09/2017

Благодарим ви, мили хора!!!

С вашата решаваща помощ – 200 бебоци и порастнали кучета от Фермата тази нощ ще спят с тумбачета, пълни с качествени гранулки!

Но вие не просто ги нахранихте. На места като нашето,
добра храна = ЗДРАВЕ!

Особено за мъничетата, които растат всеки ден и нямат възможност да хапнат нищо освен това, което слагаме в купичките им. Добрата храна за тях означава по-здрава имунна система, по-малко болести и дори по-добро настроение.

Бъдете благословени. Проблемът с храната е решен за цял месец напред, а ние продължаваме да се борим за да осигурим обич, медицинска грижа и добри семейства на максимален брой мушици от улиците на София.

УРА!

UPDATE 05/09/2017

Мили хора, УСПЯХМЕ!
Нужните за цял месец добра храна средства за кучетата на Фермата са събрани! Правим поръчката и ще ви пишем, когато храната пристигне. Контейнерите ни са строени като войници и чакат да ги напълним:

В момента имаме чудовищен брой кутрета – 1/3 от кучетата ни са под 6 месеца. Благодарение на вас, ще има добри гранули за всички бебенца, а това за тях наистина е здраве.

Прекрасни сте, благодарим ви за подкрепата…
Невидимият баланс на Вселената е такъв, че и без да ви пожелаваме щастие и здраве, то пак ще си дойде при вас. Защото вие самите вече сте го дали – на нашите маймунчета.

Първоначална публикация

Приятели,
складът ни е празен, а приютът – препълнен. Няма храна и парите, които имаме няма да стигнат за поръчка на добри цени.

Молим ви, помогнете ни да се справим с кризата, дарете за храна на кучетата на Фермата. Ако се съберем заедно и купим голямо количество – цената ще е по-ниска и няма да има гладни цял месец.

ЗА МАЛКИТЕ

Имаме възможност да купим 500кг наистина висококачествена храна за десетките бебоци на приюта. За да я вземем на добра цена обаче са нужни 1350 лева. Подарете им здраве, ако можете, храним ги с боклуци и вече си личи…

Ако предпочитате сами да купите бебешка храна:
Най-добрия вариант е да поръчате от Рихтер Фарма. Контактът ни там е К.Босилкова. Можете да платите по банков път и храната на малките да бъде доставена директно в приюта. Чувалите са от 15кг, цената е 61лв.

ЗА ГОЛЕМИТЕ

Можем да купим 2 тона добри гранули на цена от 1,60лв.
За съжаление не ни достигат 1200 лева от 2 200 нужни, за да купим храната на тази цена.

Ако предпочитате сами да купите храна за големите:
Винаги търсим по-доброто качество, но каквото и да донесете – кучетата ще са ви безкрайно благодарни. Ако искате да дарите консеври – добре дошли са, ползваме ги за болните и оперирани животни, както и за най-старите ни, беззъби питомци.

ОБЩО СА НУЖНИ

2 550 лева

Сумата е голяма, но ако всеки 30-ти човек, харесал нашата работа във Фейсбук, реши да дари само по 1 лев – и за бебенцата и за порастналите ще има качествена храна за цял месец напред.

Молим ви, помогнете с колкото можете:

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Благодарим ви!
Вярваме, че нашите муцуни няма да останат гладни – защото имат вас.

ЗАЩО ТАЗИ ХРАНА

Работим във Фермата от 3 години. Още 3 години преди това стопанисвахме общински приют Богров. Повярвайте ни, изпробвали сме всички възможни варианти за изхранване и сме стигнали до това решение като най-добро за кучетата и най-приемливо от финансовата му страна.

В приюта има две групи животни:

  • Здрави големи кучета – на които даваме храната с по-ниско качество, която купуваме и ни даряват.
  • И бебета, болни и стари кучета – които имат нужда от добра храна, за да бъдат здрави.

На места като нашето, откъдето минават стотици животни месечно има неизбежно много високи нива на стреса и епидемичния риск. Винаги, абсолютно винаги, когато сме давали на малките и рисковите животни от най-евтините храни сме имали огромни проблеми. Много повече пари се хвърлят след това, когато месец след месец избухват епидемии от коронавироза и кучешка кашлица, бактериални инфекции и какво ли още не.

Доброто хранене е изключително важно за нашите затворници. Храната е реално единствения стресов фактор, който можем да им контролираме. Всичко друго не можем – огромен брой животни, еднообразни тежки миризми, скука и обездвижване в клетките, невъзможност да бъдеш сам, да се скриеш, да бъдеш оставен на спокойствие… проблемите на едно куче в приют са истински имуно-супресори.

Имайте предвид, че тук растат стотици кутрета, а половината от порастналите кучета в приюта са тук повече от половин година и не получават нищо друго за ядене.

Благодарим на всички, които няма да подминат!

У ДОМА: Стронг, Тана, Пети, Бела, Топси, Ера, Рана и Джони!

Публикувано на 25 август 2017

Породата не прави кучето и това не е пропаганда. Лоялността, дружбата, желанието да бъде добро са неговата същност, независимо дали е развъдено да ни носи птици, да пасе овце, да ни пази или е родено случайно. Нежните сърца на мишлетата от приюта горят за стопаните си със същия плам като на марковите им събратя.

Прегръдки за семействата, които се увеличиха с опашата радост от приют Фермата! Също и за приемните стопани, дарителите и доброволците – хората, които видяха в тях не Помияр, а Приятел и им отредиха живот на обич и радост, вместо болка и смърт на улицата. На добър час!!!

Рана

Рана и сестричката и – Тана са изхвърлени на боклука домашно-развъдени мишлета. За тяхно голямо щастие ги намериха хора, които бяха готови да ги подслонят за две ваксинации – толкова е важно за мъничетата да получат истинска близост и топлина в първите си месеци!

Десислава Генова влезе в приюта с по една усмихната до ушите дъщеричка във всяка ръка. И каза: „Прочетох нещо, което бяхте написали. Че всяко дете трябва да има куче и майка, която да му го позволи. Така се реших – дойдохме, за да изберем нашето куче.“ Ех!

С повече от 60 кутрета в приюта децата не знаеха накъде да гледат. Но когато се спряха пред клетката на Рана, любовта пламна от пръв поглед. Черното дребосъче с огромните ушички просто им грабна сърцата.

Един детайл, който ще ви каже всичко: когато извадихме Рана от клетката за тях, мъничкото момиченце хвърли настрана плюшения заек, иззад който надничаше и извика: „край вече с този ИЗКУСТВЕН заек“!!!

Топси и Бела

Както повечето кутрета, които попадат при нас – Топси и Бела бяха намерени от добри хора. Те се свързаха се с нас за помощ с подслоняване и задомяване на малките, и трябваше да ги задържат при себе си за месец, докато получат две ваксини и могат да дойдат във Фермата без опасност от инфекциозни заболявания.

Един месец обаче не е малко време за обичане. Когато стана време да ги оставят при нас Ивона и Андрей не можаха да си представят живота без тях. Опитахме се да ги разубедим с аргумента, че в приюта има други мъници, за които приемен дом като техния е мечтан шанс, но късметът беше на страната на двете топчици.

Щастливците Топси и Бела продължават живота си в дома на хората, които ги приеха като свои и им спасиха живота. Май за никого поговорката „роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бокука“ не важи толкова, колкото за тези запетайки…

Пети

Историята на 5-месечната Пети не е за вярване. Накратко я приехме след месец престой на хотел (докато бъде ваксинирана), където я настани нейната спасителка-чужденка, след като я беше издирвала и откупила от група роми, които пък я бяха отнели със сила от друго ромче седмица по-рано…

Гето-кучета са най-добрите. Няма да спекулираме по какви начини се случва тази локална селекция, но е факт – там оцеляват само най-добрите и кротки същества.

Пети без никакво преувеличение беше съвършеното кутре на приюта (заедно с триподчето Стефи) и това е неоспорим факт. Благородно, нежно, умно, разбрано, внимателно момиче, но по закона на Мърфи – сиво, брадато и огромно…

Вселената обаче няма как да е направила толкова добро същество за нищото. Така че, когато Вероника Солакова дойде в приюта, за да намери първото си куче и каза „препоръчайте ми подходящо кутре“ нямаше никакво съмнение, че отиваме директно при Пети.

Благодарим на Вероника, че ни позволи да я срещнем с Пети, знаем че ще е доволна от това свое решение всеки ден от живота им заедно!

Стронг

Кайли Аргиров и нейната майка са австралийки, но живеят в България вече няколко години. Дойдоха във Фермата, за да намерят най-добрия приятел на милото си куче – Дейзи. Да си има другарче, че си щуреят и да се радват на живота в къщата им в с.Рударци.

Мъничкият Стронг (бивш Макс, някога си обречен да умре край пътя юнак) не може да се нарадва на новия си живот с тях.

И ние също!

Списъкът на Стиляна

Стиляна Равелска е български цигулар – живее и работи във Финландия. Този месец, тя посвети цялата си годишна почивка у нас на това да помогне на три свои приятелки да осиновят маймунчета от приюта.

Смешният Джони  дойде при нас със сестричката си Лиска – изхвърлени от стопаните на майка си. Беше на косъм от смъртта заради пневмония, но прескочи трапа, при това с прекрасно отношение към всички проблеми – махаше с опашка дори в дните, в които не можеше да се изправя. Днес юначето тича по зелени полянки с Йохана Аники – чака го прекрасен живот!

Изхвърлена до контейнери за боклук в Драгалевци, шушулката Ера имаше предначертана съдба. Да се скита гладна и самотна по улиците, да мръзне и боледува година-две, да роди 15-20 бебета из пущинаците, да умре сама и в болки… Съдба – отменена! Вместо това тя ще живее дълго и щастливо с Хиля Хейсканен в страната на Дядо Мраз…

Тана е сестричката на Рана – също изумително мило същество – направено от обич и целувки. Какво ли си е мислел жестокият човек, който ги е изхвърлил надалеч? Със сигурност не е предполагал, че Тана ще се озове във Финландия с Рия Ратанен. Утешава ни фактът, че Тана вероятно ще живее много по-добре, отколкото е живял той някога…

Това не е първото куче, на което Стиляна помага да намери добър дом. Миналата година тя доведе в приюта друга приятелка – Мина Хутунен, която осинови нашия миниатюрен герой Херкулес – старо момче с епилепсия. Помните ли го?  Такъв е животът на мъничкия българо-финландец днес с нея, пие си лекарствата и е много, много щастлив:

Въпреки, че организацията на пътуването наистина не беше лека и включваше много хора, документи, време и нерви, Стиляна успя да събере Джони, Ера и Рана с техните осиновители. А на отлитане обеща на фермерчетата, че догодина отново ще си идва и няма да ги забрави.

Три спасени живота наведнъж… Нямаме думи, Стиляна!!!

Смисълът на живота

Работата във Фермата е трудна и напрегната по начин, който никой външен човек не би могъл да разбере. Стотици, всъщност вече почти 5000 кучета от улицата – дошли при нас като изоставени, болни, измъчени… и за да е възможно да се приберат у дома с вас направихме истински приют и ветеринарна клиника.

Това означава също нормативи и документи, протоколи и дневници, доброволци, осиновители, приемни стопани, диагнози и лечения, материална и авто-база, немислими логистики за транспортиране в чужбина, да не говорим за всичко необходимо за функционирането на такъв огромен обект – изискванията на държавата, поддръжката и ремонтът – от ямите до последната крушка, също работата в голям екип при постоянен недостиг на средства и преработване в доскоро абсолютно мизерни условия, и разбира се – „защо да помагам на кучета, вместо на деца“ и „фондациите крадат“… Всичко това е без „частта с кучетата“ – същинската ни работа, която познавате.

Няма смисъл да навлизаме в детайли. Всеки, който се е опитвал да направи нещо в България може да си представи за какво говорим, а това че се финансираме само от малки дарения дори няма смисъл да го споменаваме. Почти непосилно трудно е. Меко казано.

На някого може да прозвучи звучи като жалване, но не е. Дали сме си живота за да го има това място. Всеки ден работим с цялото си сърце за кучетата и така, че да заслужаваме вашето доверие. Написаното е всъщност въведение към просто съобщение.

Съобщението е: Струва си, колкото и да е трудно – има смисъл. Защото осиновяването е есенция на доброто.

Всеки ден, докато местим своите спасени приятели от тази решетка зад другата, заедно с тях мечтаем за деня, когато техният човек ще им позволи да изпълнят предназначението си – да го обичат до последния си дъх.

Когато настъпи този ден и изпращаме развълнуваните осиновители с грейнало куче в ръце, се докосваме до сърцевината на най-доброто в човешкия свят. Щедростта, милосърдието, грижата, нежността, приятелството и разбира се – любовта.

Такова нещо е осиновяването.

Новини от вашите приятели в клиниката

Публикувано на 24 август 2017

Преди седмица, благодарение на вас, три кучета – Дъблин, Айриш и Хайди получиха своя втори шанс в живота. Вижте ги днес – толкова по-спокойни и щастливи след вашата намеса!

Подарихте на Айриш операция – за луксираната му тазобедрена става. За съжаление се оказа, че близката му среща с автомобила е повредила тежко и другото му краче – наложи се да оперираме и него за скъсани латерални коленни връзки.

Момчето обаче се справи добре, и благодарение на д-р Николов вече ходи, макар и съвсем по малко. С преодоляването на болката Айриш се оказа страхотен симпатяга – много гальовно и дружелюбно куче, с огромна мечешка главуна и най-веселите очи!

 

Горкият Дъблин получи още една диагноза към двете смъртоносни болести, които е получил от кърлеж и комар. Оказа се с тежка артроза на раменните стави и такова ошипяване на гръбнака, че три прешлена просто са се сляли. И при него обезболяването донесе такова отпускане, че е трудно да го познаем.

Дъблин вече се лекува за анаплазмоза, в комбинация с предварителното лечение за дирофилариоза. Не го боли и е гладен като вълк – вече се е налял малко. За него все още е пълно изумление като го галиш – вижда се колко много му харесва, а в същото време стои един такъв скованичък, пуска ти внимателни погледи – не му се вярва, че е възможно… В момента е със страховити сополи от анаплазмозата, почти не може да диша, но и това ще мине. Едно по едно…

 

Малката Хайди ще изчака още няколко дни преди да се оперира, т.к. и бяха малко повишени левкоцитите. На тази възраст и след толкова много преживявания, за нея е важно да е в най-добра форма преди да пристъпим към упояване и операция. Ще пишем веднага щом има новини за нея.

 

Поздрави ви праща и микроскопичното жабчe Бейби, на която д-р Христов направи магическа операция на крачето. Вече можем да кажем, че се възстанови напълно!

 

Невероятен прогрес направи парализираната кучица Деси, с помощта на плуването и огромната грижа, която положиха за нея Вики, Анриета и д-р Маринчева. Стискайте и палци!

 

Още и още и още изоставени кутрета – продължава нашата бебешка криза. Броят малки в клиниката, приюта и приемни домове е умопомрачителен, но се борим със всички сили никой да не остане пренебрегнат и да намерим домове в чужбина на възможно най-много от тях. В момента имаме над 160 бебоци…

Както винаги в клиника Франциска – десетки тъжни съдби всеки ден… Кучета и котки, посрадали из всички ъгълчета на нашия град. За най-труден пациент тази седмица обаче определяме ето този добър дядко. Но не защото беше най-сложната диагноза или операция, а защото е просто… ужасно тежък!

Деди дойде във Фермата с гангрена на задната лапа

Д-р Маринчева му направи ампутация

Пожелайте му бързо възстановяване

До всички, които хранят стари кучета около домовете си:
не ги прехранвайте, не е добре за тях. Старите кучета се движат малко и разходват малко калории. А когато напълнеят се обездвижват съвсем, защото ги ставите ги болят още повече…

За живота на Дъблин, Айриш и Хайди

Публикувано на 15 август 2017

UPDATE 05/09/2017

Хайди е отново при нас и е добре, благодарение на д-р Мария Савова от клиника NOVA!

Много сме щастливи за нея! Няма да ослепее, благодарение на операцията тя ще запази зрението на едното си оченце.

UPDATE 24/08/2017

 

Вижте колко добре се справят вашите приятели!

UPDATE 17/08/2017

Събрахме ги!!!
Благодарим ви, че и този път не подминахте болката, приятели!

Операцията на Айриш е насрочена за понеделник – за съжаление при него се установи, че освен луксираната става трябва да се оперира и колянна връзка. Това усложнява двойно не само операцията, а възстановителния период след нея.

Дъблин е в началото на дълго комбинирано лечение за анаплазмоза и  дирофилариоза, предстои му и специализиран ехографски преглед на сърцето. По микрочипа установихме, че нашият жив скелет е бил кастриран от Екоравновесие през пролетта на 2016,  в квартал Хаджи Димитър. Но „мистерията на мумията“ остава неразрешена.

Хайди ви изпраща бабешки поздрав и благодарност – нейният час ще бъде назначен следващата седмица. Дотогава тя и нейните приятели от ирландски произход ще ви очакват за гушкане и галене в клиниката на приют Фермата…

Първоначална публикация:

Три невинни кучета вече са получили от хората своята смъртна присъда.
Ще ни помогнете ли да обърнем нещата за тях?
Ще им помогнете ли да живеят?

Дъблин, овързан и захвърлен да умре

Намерен е в парка в Орландовци. Целият омотан в сезал и един стар шал – като някакво ужасяващо вуду. Едно изтезано от глад и болести куче, което едвам се движи – вързано като мумия от времената на инките и хвърлено в храстите да умре.

Подобно нещо бяхме виждали само с добрия Лиско, но той поне би имал силите да бяга преди oвързването. А Дъблин…

IMG_2474 IMG_2533

Дъблин няма и мускулче по себе си. Гладът отдавна е стопил тъканиите. Ако успее да се изправи, той стои сгънат на две, като пинсета – стомахът му е залепнал за гърба и изпитва силни болки. Ноктите му са дълги-дълги – бил е затворен също тъй дълго-дълго някъде без храна.

Дъблин има анаплазмоза и дирофилариоза – не една, а две смъртоносни диагнози. И въпреки това – Дъблин има шанс да живее – ако получи лечението и храната, от които толкова много се нуждае.

IMG_2531 IMG_2535

Цената на медикаментите, които могат да спасят неговия живот е: 370лв. В разгара на август, при пръскаща се по шевовете клиника – ние ги нямаме.

Айриш, ударен от кола и подминат

На всекиго може да се случи – понякога кучетата и котките наистина изскачат на платното от нищото. Да, възможно е да си добър човек и да блъснеш животно с колата си. Но да удариш живо същество и да не спреш? Да не намалиш дори? Кой си ти и какъв си тогава?

irish (2) irish (4)

Айриш не си задава тези въпроси. Твърде е зает да се бори с ужасяващата болка от пречупената си бедрена става. И няма да се пита „защо се случи?“, и май че дори не се пита „кога ще свърши?“… В очите му се чете само едно – „можеш ли да ми помогнеш да оцелея?“

А ние не можем. Защото цената за операцията на Айриш, която трябва да и направи ортопедът д-р Николов от Св.Антим е 380 лв. И приютът няма никакъв начин да ги задели за него – твърде много са другите кучета, твърде малко са средствата за тях…

20840256_270602720111422_1151159533_n 20906875_270602693444758_982267023_o

Хайди, изоставена сляпа в гората

В гората не пасат стада от волни болонки. А Хайди вероятно в живота си не е виждала толкова природа. И сигурно ако не беше толкова стара, болна и сляпа – изоставянето и под връх Мургаш дори би било интересно преживяване в началото.

IMG_1130

Но за едно микроскопично домашно кученце без зрение природата е само ужас и глад. Видяхме я случайно край пътя и я гонихме полудяла от страх километри… Паникьосана и ужасена Хайди доби свръх-мощ и бяга от нас с часове – от трънаците в дерето, през полето и по пътя – изнемощялата Хайди летеше със цялата сила, която беше останала в нея – далеч от хората, които могат да причиняват само зло…

И както всяко дребно изоставено куче – тя щракаше със зъби и се извиваше бясно само до мига, в който две ръце я притиснаха силно до гърдите си. В същия миг утихна, сложи сплъстената си главица на рамото на Надя, въздъхна и заспа почти мъртвешки сън.

IMG_1117

Постригахме и изкъпахме Хайди, лекуваме я. Нарекохме и килийка, която да бъде неин дом, сложихме и топло креватче и вкусна храна, които са всичко за нея днес. Но тя има нужда от нещо повече, за да има някакъв шанс да изкара последните си дни в дом и сред обични хора.

Хайди има прогресиращо заболяване на двете очи – ако не се оперира веднага тя ще изгуби напълно малкото зрение, което и е останало (все още прави разлика между светлина и сенки), ще загуби и очните си ябълки – тъй като скоро ще започнат да се надуват от глаукомата и ще трябва да се премахнат.

IMG_1156 IMG_1207

Операцията, която офталмологът д-р Мария Савова от клиника Нова трябва да направи на Хайди е на цена 500 лева. Отстъпката е огромна, но въпреки това – ние не можем да си я позволим. И Хайди е на няколко седмици от окончателното решение – да бъдат остранени очите, които я мъчат. Съвсем за без пари – в нашата си клиника. А кучетата без очи… те остават завинаги наши…

Можете ли да помогнете?

Тези три кучета са смъртници.
Без съд и присъда, осъдени от човеци като нас – да мрат, нали са помияри, не струват нищо.

Но ние с вас имаме другите очи. И пред тях не стоят три обречени помияра, а трима отчаяни приятели в беда. Молим ви – и този път да направим магията, да си вземем трите живота обратно, да обърнем съдбата им и да поправим стореното зло…

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

IMG_2536

У ДОМА: Тошко, Мая, Джуджи, Деди и Фигаро!

Публикувано на 10 август 2017

„Няма по-голямо богатство от едно туптящо сърце, което нямаше да бие без теб…“

Изоставената мама Мая

мая 7

Приехме Мая с 5 бебета от кв.Левски – изхвърлена с тях посред нощ, напълно объркана и изумена. За всеобщ потрес – нашите гледачи я познаха. Оказа се кученцето на човек от Горни Богров. Родила нежелани бебоци и злодеят намерил начин да се отърве от отговорността си…

мая (4)

Понякога злините могат да се превърнат в истинско щастие. Мая беше доведена в приюта от прекрасен човек – Станислава Атанасова. Станислава беше решила да я осинови, когато откърми мъничетата си и наистина го направи. Днес малкото момиче е щастливо и добре гледано в истински дом, а бебчетата чакат своите хора.

мая 6

Добрият Тошко

Приехме Тошето през март – със счупено краченце. Беше го блъснала кола и той не можеше изобщо да ходи. Тогава вие не го подминахте и му подарихте операцията, от която имаше нужда, за да се възстанови. А после Тоши стана едно от най-милите ни маймунчета – весел и игрив, добър със всички, енергичен и щур младеж.

тошко 6

За черните кучета в приюта обаче има един закон – по правило, никой не ги иска. На Тошко обаче му е било орисано щастие. И то се яви в живота му чрез Стефан Недев.

Стефан дойде във Фермата, за да намери точно своето куче. Не на външен вид, а по душа. Кучето трябваше да е весело и дружелюбно, а също така – да се разбира с младото хъски на братовчед му, с когото често прекарват дните си заедно – у дома и на път.

тошко (4)

След няколко посещения и много запознанства, Стефан се спря на Тоши. За нас беше истинска радост да видим как Тоши следва Стефан по петите, а когато доведоха и бъдещата му най-добра приятелка да се запознаят – работата стана съвсем сигурна! На добър час!!!

Мъничката Джуджи

Джуджи и Буджи бяха две микроскопични сестрички, изхвърлени насред нищото до каменната кариера на село Лозен. Вероятно са от мама-хъски с неизвестен баща – едно ситно-ситно мъниче – Джуджи, и три пъти по-едрата и сестричка – Буджи.

джуджи 11 (1)

Росен Йорданов е сред най-внимателните и мили хора, които са идвали да осиновят куче от нас. С Джуджи се харесаха от първия миг – джудженцето направо грабна сърцето му – толкова ситно и слабичко сред десетките кутрета в клетката.

джуджи (1)

Днес Джуджи вече си живее царски с Росен в кв.Надежда и никога повече няма да бъде нежелана, напротив – ще бъде обичана принцеса до последния си ден.

джуджи 12

Влаченият с кола Деди

Луиза Цветкова намира 10-годишния симпатяга Деди в предсмъртна агония – вероятно влачен с кола, с дълбока прорезна рана на врата и охлузване до кост на задните крачета. Грабва го, води го на лекар и успява по чудо да спаси живота му. С толкова тежки рани обаче Деди трябваше да се лекува стационарно цял месец – а дори в най-щедрата към бездомните кучета клиника, това би било цяло състояние.

dedi dedi1 dedi2

Приехме Деди при нас за да довършим лечението му, но при такова пренаселване на приюта – нямаше как да го вземем за постоянно. Така че се уговорихме – да направим всичко по силите си да го закрепим, а след това Луиза да го прибере у дома.

деди (3)

Деди далеч не е първата и последната грижа на Луиза. Съжителството му със семейното куче не е лесно и вероятно ще трябва да търсят друго решение за последните години от живота му. Но той винаги ще може да разчита на нея и никога повече няма да остане сам в беда…

Хронично-болният Фигаро

Алесандро Молонаро и Федерика Монтиколомбани са страхотни, сърцати италианци, избрали България за свой дом. Те дойдоха в приюта миналия месец да си осиновят куче, но вместо това се прибраха у дома с 5 изоставени новородени кутрета, които да хранят и изпишкват по 8 пъти на денонощие.

Обяснихме им още тогава, че новородените оцеляват трудно дори и при най-добри грижи, че ако успеят да отгледат 2 от 5 до едномесечна възраст заслужават медал. Благословихме ги безброй пъти за всеотдайността, но изобщо не предполагахме, че ще се справят толкова невероятно добре!

фигаро (4)

Днес „техните“ бебета са вече здрави и силни едномесечни тупарлаци. Живеят в апартамента им, заедно с тях и една много търпелива котка, но си мислехме, че след това изумително приключение няма да искат да имат куче повече. Алесандро и Федерика идваха много пъти в приюта и опознаха нашите муцуни. От тях един герой направо им се залепи като пощенска марка. Хронично-болното хъски – Фигаро.

IMG_0998 IMG_1010

Приехме Фигаро плешив и окаян тази зима – в началото на годината. Бяха го изхвърлили на Витоша в дълбокия сняг – да се оправя както може. Не се оправяше. Ама никак. Вече във Фермата стана ясно, че Фигаро има нелечима болест, която ще го мъчи до края на дните му. Това е нещо като анти-джакпот за приютското куче, гаранция за вечен живот между 4 решетки – завинаги.

Обяснихме на Алесандро и Федерика всичко това. Че момчето не може да се излекува, че трябва да пие лекарства постоянно, да му се правят редовни изследвания в клиника в Германия, за да се следят дозите на медикаментите и да остане във форма. Както и за бебетата – си знаехме вътрешно, че работата е обречена.

фигаро (5)

Ние ли сме станали песимисти или Алекс и Феде са вълшебни хора, които някоя висша сила ни е изпратила, за да ни даде надежда? Не знаем. Но днес Фигаро е най-щастливото хъски на света – живее втория си живот с тях във Борово, деликатно заобикаля котката и внимателно наблюдава как растат 5-те бебета…

фигаро (8) фигаро (12)

Какво още можем да кажем освен да си пожелаем тихичко на този свят да има повече такива хора – с неуморни ръце и безкрайни сърца, в които има място за всички – независимо колко трудно може да бъде понякога…

фигаро (9) фигаро (10) фигаро (13)

В памет на Шърли…

Публикувано на 08 август 2017

Какво бихте направили вие, ако домашни кучета разкъсат вашето както си е на повод?
Можете ли да си го представите въобще?

Излизате на разходка с двете си любими, осиновени кучета. Кротички и добри възрастни дами, на повод. Заедно сте вече повече от десетилетие – рутината е спокойствие и радост. Вървите си трите в лятната сутрин и всичко изглежда прекрасно. Не сте се отдалечили и на 50 метра от дома си, когато отзад притичват огромните кучета на съседката ви. Едното от тях се спуска и за секунди… в ръката ви увисва поводът на разкъсаното ви момиченце…

Този кошмар се случи на Оля Николова преди по-малко от месец.
След години терор на съседските кучета по полянки и улици, на пряка край Полиграфическия комбинат, 2 немски овчарки и 2 ротвайлера успяват да вземат жертва – нейното куче. Мъничката Шърли издъхва часове след като единия ротвайлер я нахапва жестоко – пуснат от повод и в присъствието на стопанката си.

шърли1 шърли2 шърли3

Почивай в мир, Шърли…

Можете да прочетете всичко за случая ТУК.
Можете да видите репортаж от мястото ТУК.
Ние ще ви кажем накратко само, че след толкова много свидетелства, след толкова жалби и оплаквания, единственото последствие за стопанката на агресора ще е 100 лева глоба, наложена от Столичната община.

А на Оля и остават само сълзите и страшния спомен.
Много хора биха се свили в черупката си, биха се отказали. Биха казали „не мога да гледам куче повече“. Биха се вкопчили в другото си животно като спасителна сламка. Биха мразили целия свят. Но не и Оля.

Оля реши да спаси друго куче.
Оля дойде във Фермата.
Ако трябва да сме съвсем честни, първото и посещение ни се стори странно. Сякаш всичко беше точно, отговорът на всеки въпрос – съвсем какъвто бихме искали, но… защо тази дама почти не говори? Защо се крие зад тъмните си очила? И защо толкова чак настоява да осинови точно Труди – има много по-здрави, по-красиви, по-весели кутрета в приюта?

Труди. Познавате я добре.
Тя е онова мишленце от кучилото изоставени в гората кутрета, на което подарихте спешна операция за лошо счупване на крачето. Оперирахме я, възстановяването протичаше добре, а междувременно сестричетата и отпътуваха към своите холандски осиновители без да я чакат.

Но да не ви мъчим излишно.
Веднъж подредени всички съставки – човек може сам да види магията:
– Добър човек с голямо сърце – 1бр;
– Тъжно кутре в беда – 1бр;
– Среща между тях във Фермата – 2бр…
Няма нужда да обясняваме повече, нали?

Не сме суеверни хора, но и не вярваме в съвпаденията. Труди и горкичката разкъсана Шърли не просто си приличат – двете са с операции на задно ляво краче.

т1 т3

Оля осинови Труди както си беше – куцо, лепкаво, ароматно кутре от карантинното, с голям външен фиксаж на крачето и предстоящи хирургични интервенции. Подписа договор, прибра я у дома и я нарече с името, което топли сърцето и – Шърли.

Оля даде на Шърли-Труди нов живот, но дори това не и беше достатъчно. Тя направи дарение за останалите бебчета на приюта, ангажира се с помощ всеки месец… Какво още можем да кажем освен – бъди благословена, мила Оля! Бъди щастлива, бъди здрава, нека всеки ден у дома с Лизи и Шърли да бъде радост! Нека никога повече да не те сполитат злини и щастието да е постоянен гост в дома ти!

т4 т6

Болница на края на града: Роня, Муцунка и Бейби с успешни операции

Публикувано на 03 август 2017

С голяма радост ви съобщаваме, че трите момиченца, на които подарихте ортопедични операции бяха оперирани успешно и вече се възстановяват – при това, много добре! Интервенциите бяха трудни, т.к. всяко от кучетата имаше сложно счупване, но д-р Христо Николов успя да спаси крачетата и на трите.

IMG_1820 IMG_1821 IMG_1855 IMG_1858

Най-тежка за изпълнение беше операцията на мъничката Бейби – заради сложното счупване и нейния абсолютно миниатюрен размер. До последно не беше сигурно как точно ще се оперира, упояването беше истинска магия, но се надяваме, че Бейби ще може да порасте силно кученце с четири здрави крачета.

 

IMG_1801 IMG_1802 IMG_1861 IMG_1862

Операцията на Муцунка също беше впечатляваща – за да фиксира ставата д-р Николов трябваше да използва грамадна бормашина. Милата беше с напълно извадена става, възстановяването и ще бъде дълго. В очите и обаче вече няма болка и очакваме след месец-два да я видим как тича, забравила за целия ужас, през който премина.

 

IMG_1809 IMG_1882 IMG_1895 IMG_1898

Роня се възстановява най-бързо от трите момичета. При нея счупването беше тежко, малко над коленната става, но само няколко дни след операцията тя вече започва да си ползва краченцето – такова весело и добро момиче, елате да я погушкате, ще ви напълни с радост!

Това са само нашите ортопедични пациенти, иначе клиниката е пълна и се пръска по шевовете от пациенти, както обикновено. Ето ги и маймунчетата, с които ни е най-трудно да се справим в момента:

Парализираният ангел Мъфин

IMG_1195 IMG_1196

Докараха ни Мъфин парализиран и с пречупен гръбнак – бил изхвърлен от някакво ромче с колело край блоковете в жилищен квартал в това състояние. Нежно, кротко, добро куче – много жизнен, но неподвижен.

IMG_1806 IMG_1909

Снимахме го и счупването показа, че има надежда – гръбначният мозък не е прекъснат, прешлените не са счупени… Д-р Николов го оперира по спешност – направи му ламинектомия, фиксация на прешлените. Надявахме се, че не е твърде късно, но… резултатите не бяха вълшебни, както се надявахме – травмата се оказа твърде стара.

Така Мъфин започна да се движи с количка. Малко по малко свиква, все така е жизнен и дружелюбен, а също и винаги гладен. Много го обичаме, той има шансове да проходи, но му трябват повече грижи и внимание, отколкото може да получи тук. Ако има някъде някой приятел на пекинезите, готов да му удари едно рамо – Мъфин наистина има шанс да се подобри…

Лора – с дирофилариоза

IMG_1952 IMG_1951

Говорили сме ви толкова много за дирофиларията, че вероятно вече сте станали експерти. Великанчето Лора е тук за дълго лечение, борим червеите в сърцето, трупа килограми, почива си от тежкия живот на улицата. Тя е късметлийка – има си приятели, които помагат за скъпите лекарства, хората които са я намерили остават до нея.

Едноочето Силвър Зори

Тя си беше двуоче преди да дойде при нас, но другото и оченце беше неспасяемо увредено от травма. Водихме я на офталмолог, но стана ясно, че няма какво да се направи и д-р Маринчева ампутира болното оче. Заедно с това и направихме кастрация, вече има и една ваксинка.

IMG_1938

Зори живее в тежки условия – в малка клетчица в склада. Вече е по-доверчива с хората, съвсем близо е до това да се превърне в домашно котенце. Много ще се радваме, ако можем да я настаним в спокоен приемен дом, където да се отпусне и да разцъфне. Ако искате да и помогнете – пишете ни!

Парализираната Деси

IMG_1374 IMG_1198

Борим се за живота на горкичката парализирана Деси. Момичето е намерено в това състояние, напълно безпомощна – д-р Маринчева направи всеки възможен тест, гледахме я дори на скенер, но в крайна сметка няма окончателна диагноза.

IMG_1805 IMG_1906

Най-много от всичко на Деси и помага физиотерапията. С раздвижване по 6 пъти на ден тя започна да повдига глава, както и леко да движи задните си крачета. Деси има нужда от много специални грижи, които осигуряваме трудно. Трябва и другар-доброволец, който да и помага редовно, за да се справи с парализата…

Хайди

IMG_1118 IMG_1120

Изхвърлена надалече в планината (малко под връх Мургаш), старичката Хайди е куче с много, много късмет.

IMG_1150 IMG_1207

Кротката баба трупа сили в своя скромен болничен бокс, в близките дни ще посети и офталмолог, надяваме се че все още не е твърде късно да направим нещо, за да не си изгуби напълно зрението…

Животът продължава

Започна традиционно най-трудния за приюта месец – август. Време за почивка и усмивки, слънчеви лъчи и по възможност – тонове солена вода. И това е прекрасно – пожелаваме на всички да си починат, да рестартират машината на ежедневните проблеми, да се почувстват щастливи в телата си и да усетят смеха на лятото по кожата си!

Ние с кучетата сме си тук и ще ви чакаме – когато се сетите и ако имате възможност, да наминете или да споделите някоя трошичка. Защото в света на кучешкото страдание няма делник и празник. В него всеки ден е ден за болка, така че оставаме на своя пост – при нашите приятели, които дори да знаеха какво е ваканция – пак нямаше да я получат…

bond1 IMG_1811  IMG_1829 IMG_0046 IMG_0265 IMG_0296 IMG_0592 IMG_0593

Нов живот за 29 кучета и 5 котки в Холандия – подарък от хората на Sofia Airport Center

Публикувано на 28 юли 2017

Историята на Транспорт Х/2017 е малко вълшебна.
Защото когато организирахме документите за него – ние реално нямахме парите, нужни да го осъществим. Знаехме обаче, че в деня преди планираното отпътуване – 20.07, Диана Романова и нейните приятели от Sofia Airport Center правят благотворителен bake-sale за кучетата на приюта. И тъй като сме непоправими мечтатели, а Диана е организационен факир, събрахме смелост и решихме да скочим в тъмното с надеждата, че парите ще се съберат. И как само се събраха…

02 05 06

Милион прегръдки и тонове щастие изпращаме на човеците, работещи в сградата на Sofia Aiport Center – за един ден, и с решаващото участие на 20-тина килограма изумително вкусни печива, те събраха за кучетата на Фермата 2200 лева!

С тези пари не само платихме целия транспорт, но и купихме 340 кг гранули за муцунките, които нямаха късмета да отпътуват към по-добри места.

01 03 04

Нямаме думи, за да изразим възторга си от това как се получиха нещата. Ето ги и тях – щастливците, които вече се радват на новия живот в Холандия, благодарение на забележителния bake-sale в Sofia Airport Center миналата сряда:

Сестричките на Труди

IMG-0016

Вече сме ви разказвали за тях. Намерени навътре в гората, 4 брадати кутрета в наистина окаяно състояние. Полу-плешиви, ходещи радиатори, носители на половината паразити на земното кълбо, уплашени и полу-мъртви от глад.

IMG_1483 IMG_1484 IMG_1485

Тук са Серенада, Саня и Симфония (на познатия принцип – момчетата се раздават, момичетата се изхвърлят) – и трите – вече доволни холандки! А пък четвъртото бебенце – Труди (на която подарихте операция), беше осиновена в най-прекрасния дом, тук в България, но това е отделна приказка.

Бебетата на Соня

Докараха ни Соня бременна в началото на април – за спешна кастрация. Момичето пристигна вечерта и го оставихме гладно за операция на следващия ден. Но сутринта, с отварянето на приюта, вместо едно – намерихме 6 кучета в сониния бокс. Беше се случило нещо, което се е случвало само веднъж във Фермата – бяха ни се родили бебета!

girl 01 (5) girl 02 (4)

Санса и Денерис

boy 02 (2) boy 01 (3) boy 03 (5)

Дрого, Давос и Старк

Нашите бебета пораснаха страхотни великани! Мили и весели черни въгленчета. Но колкото и да бяха умни и игриви, истината е, че ако не беше шансът да заминат за Холандия, тук щяха да намерят дом много трудно…

Деидре и Ники

Те не са от едно кучило, макар и да са като две капки вода. Ники е последното ни не-задомено бебе на Мойра, а пък Деидре e близначката на Симоник.

IMG_1400 IMG_1469

Деидре, Ники

Случи се така, че двамата сладури не можаха да отпътуват със семействата си и сега сме много щастливи, че и те ще имат щастието, което заслужават.

Котетата от магистралата

IMG_1086

Изхвърлени на отбивка край магистралата както са си още с пъпната връв, 6 новородени котенца намират спасение в сърцето на Любо – човека, който ги отгледа както и майка им не би могла.

IMG_1701 IMG_1710 IMG_1090

Кари, Луста, Гриз,
Блеки и Ориндж Тоби

IMG_1092 IMG_1707

Едното от тях – Лео (Меси) остава в дома на спасителя си, а другите 5 трошици отпрашиха към новите си холандски семейства, с помощта на нашата страхотна приятелка Селма.

Макси и Мопси

20180460_10210371562470831_1863322400_o 20216406_10210371564670886_596639520_o

Две прелестни кашончета – намерени на улицата, отраснали в приемен дом и прекрасни по всички параграфи. Не се задържаха дълго тук, въпреки че са едри бебоци – как иначе, с тия нежни очи – поглеждат те право в сърцето.

Сестричките с опашките

Така ги наричаме, защото някой безумец се е упражнявал да ги „превръща“ на пинчери за продан като бебета. Едната беше с много ниско отрязана опашка, другата – по средата, а третата – както си е. Явно на садиста с ножицата му е дошло вповече, та поне на нея и го е спестил.

deva IMG_1458 IMG_1467

Ава, Ада и Дева са прелестни душички, с много нежен и мек характер. Намерихме ги на Ботевградско шосе, жертви на широко-практикувания почин „да се отървем от женските в кучилото“. За прекрасни момичета като тях в Холандия се редят на опашка…

Даро и Дара

Тези двама прекрасници (и още двама, които намериха дом в България) бяха отгледани от едноседмични бебета с огромните усилия на човек, който никога не е имал куче – Маринетка Тодорова.

IMG_1403 IMG_1408

Вдъхновени сме от нейните грижи и усилия, радваме се, че успяхме да помогнем тази история да има щастлив завършек. Даро и Дара са страхотно весели и мили дечица и ще порастат послушни и обичани кучета.

Карантинчетата

5 бебета, които приехме в един ден – 2 едри и 3 по-дребни на по 10-14 дни, се обозначиха с кодово име „Карантинчетата“. За зла беда, се случи така, че тези кутрета прекараха почти 3 месеца на тясно и в изолация.

 

Първо минаха 2 седмици докато отраснат за първата си ваксина, после беше карантинирането и спирането на всякакво движение на кучетата в приюта за още месец. Те обаче бяха контактни с починалия от гана Бенджамин – хайде още 3 седмици изолация – за всеки случай. Заделихме им едното дворче, за да могат да се научат да ходят и да тичат, че бяха се измъчили много.

IMG_1656 IMG_1676

Лейла и Дилайла

IMG_1660 IMG_1683 IMG_1671

Роксана, Пол и Ринго

Щом добиха сили и станаха спокойни и уверени кутрета направихме всичко по силите си да им намерим местенце в Холандия – да ги гушкат и обичат, да ги глезят и галят – така, както ние не можахме за цялото това време…

Мона и Лиза

Можете ли да ги различите? Ние едва! Мона и Лиза са две сестричета, изхвърлени незнайно от кого и отгледани до състояние „прелест“ в приемен дом.

20134572_10155690567154653_239415047_n 20136421_10155690567214653_1201791036_n

Красавици като тях намериха бързо кандидати в Холандия и ще бъдат истинска гордост за стопаните си. Често се случва холандски осиновители да ни пишат с въпрос – каква порода е тяхното българско куче. И като им кажем са супер изненадани – не им се вярва толкова красиви муцуни да не са специално развъдени.

Бебетата на Матилда

4 от 7 изоставени новородени бебета успя да спаси нежната ротвайлерка мама Матилда преди да я вземе ганата. Макар да беше изгубила своите мъници, тя откърми и спаси живота на:

IMG_1487 IMG_1495

Матео и Матис

IMG_1490 IMG_1491

Матилда и Мистик

Виждате сами – те са най-милите същества, кучета които умеят да се усмихват. Меки, нежни, добри, четиримата късметлии заминаха заедно за един приемен дом. Надникнете ТУК, за да ги видите как играят с кучето на приемните си стопани в Холандия (заедно с Давос, от кучилото на Соня).

На добър час, мили душици. Бъдете спомен за нашата мила Матилда – пълни с обич и с благородни сърца…

В Холандия!

А я ги вижте сега – нашите нежелани деца от канавката, нашите помиярчета от кофите за боклук – как само им отива щастието, за него са направени:

Прегръщаме ви – дарители и доброволци, приемни стопани и колеги-помагачи, щастливи сме да сложим един голям HAPPY END на тази приказка за 29 кучета и 5 котета, които едно време в България никой не ги искал…

1

2 3 4 5 6 7 8 9 20232065_1777976098897488_4678643822521706773_o 20247761_1777978882230543_2521786507570182644_o 20280393_1777940038901094_4566991744554800750_o 20429744_10203839069935085_2606674369420368759_n Untitled-1

За крачетата на Роня, Бейби и Муцунка

Публикувано на 25 юли 2017

UPDATE 03/8

 IMG_1861 IMG_1882 IMG_1858

Момичетата се възстановяват успешно след операциите си!

UPDATE 26/7

sunshine

Мили хора,
средствата, нужни за операциите на трите душици са събрани!

Надяваме се, че ще можем да ви зарадваме с добри новини за тях още утре.
Стискайте палци на мъниците, операциите са сложни, особено тази на трошичката Бейби, която тежи 0,7 кг…

Оригинална публикация 25/7

Толкова много неща се случват във Фермата в момента…

  1. Строим Бебешориум!
    Благодарение на вас и с решаващото участие на In Time куриери започваме! Бяхме се засилили да отливаме бетон, но имахме проблем със заустването на каналите към ямата. Окончателната работа по тях ще се случва от 27-ми и вероятно ще отнеме 2-3 дни. Останалото не би трябвало да създава проблеми и трябва да сме готови за седмица. Ще пишем подробно в първия свободен миг.
  2. Осъществихме транспорт ТРАНСПОРТ Х/2017!
    С огромната помощ на невероятните хора, работещи в Sofia Airport Center изпратихме към новия им живот в Хландия 29 кутрета и 5 котета! Вече пристигнаха, а ние още не сме успели да ви разкажем за тях, молим да ни извините… Бебешориумът и пътуването са 2 от много стъпки, които се опитваме да предприемем, за да не се случи криза с огромния брой бебета, които са вече тук, или чакат в приемен дом.
  3. Избухваме с AnimAle!
    Тази сряда – 26.07 – е премиерата на яката бира с кучета. Страхотна инициатива, която осъществяваме благодарение на 100 BEERS – муцунки от Фермата, които отдавна чакат своите стопани ще се появат на етикетите на специална бира. Ще ви чакаме ТАМ. Пък дано да им провърви!
  4. Заринати сме от животни – болни и здрави.
    Приютът е на ръба на кризата с толкова много кучета. Но най-голям е проблемът с нуждаещите се от спешни ортопедични операции, които не можем да направим сами. Тук ви представяме най-спешните от тях, дечицата които не могат да чакат и ще изгубят крачетата и шанса си за щастие, ако не получат помощ от ортопеда д-р Христо Николов незабавно. За всички останали… има да разказваме. Положението е почти неудържимо.

Роня

IMG_1763

Роня е намерена на Ботевградско шосе, близо до Фермата, със счупено краче. Впоследствие установихме, че е била изоставена през съботната нощ, в кашонче на пътя към приюта, явно заедно със сестричето си. Измъкнали се от кашона. Роня е била блъсната от кола, а другото бебенце е станало жертва на бездомничетата в района.

ronja1 ronja2

Нямаме думи за това зверство, но сега трябва да се погрижим за Роня. Тя е с фрактура на бедрената кост, счупването е много близо до коленната става и д-р Николов ще трябва да и постави игла. В противен случай крачето ще зарастне накриво и ще и причинява болка всеки ден, до края на дните и.

Цената на операцията на Роня е 250лв.

Муцунка

IMG_1730 IMG_1750

Нежната Муцунка е от кв.Надежда 6. Блъсната е от кола пред блок 635В. Приехме я с пневмоторакс и луксирана тазобедрена става.

m2 mucunka 1

Муцунка е прелесно, тихо, обичливо и добро същество. Много се мъчи и я боли, не може да се изправя. Операцията за фиксирането на ставата е сложна, и трябва да се състои незабавно.

Цената на операцията на Муцунка е 400лв.

Бейби

IMG_1756 IMG_1758

Приехме кучило от 7 изоставени едномесечни трошички. По една шепичка всяко, ужасно уплашени и много, много малки. Едното от тях пищеше неудържимо. И нищо чудно – малката Бейби е с две счупени задни крачета.

baby1 baby2

Едното е счупено на тибията близо до ставата, което прави операцията много трудна (защото е толкова мъничка), другото краче е с фисура на тибията и отворени рани. Бейби е ужасно малка и за да не зарастне на криво унищоженото краче трябва да се оперира незабавно.

Цената на операцията на Бейби е 250лв.

Помощ

Ако имате възможност – дори да е съвсем малка, молим ви – помогнете. Операциите трябва да се случат възможно най-скоро, т.к. пациентите са млади, изпитват силни болки и шансът за успех намалява с всеки изминал ден.

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Разбираме, че в разгара на лятото болните кучета са последното, за което човек се сеща. Но в последните 2 месеца сме приели 147 нови животни, голяма част от които – болни или пострадали, просто няма как да заделим пари за тези ортопедични пациенти в момента.

Колкото и да ни се късат сърцата, колкото и да ги обичаме – не можем да лишим останалите кучета от тези пари, за да помогнем само на трима. Молим се тези мишлета да успеят да съберат нужното, за да бъдат здрави и щастливи.

В случай, че се чудите – защо събираме пари за тях, щом имаме клиника:
Д-р Маринчева и д-р Илиева оперират всеки ден. Правим кастрации, тумори, ампутации, всякакви операции на меките тъкани. За ортопедичните ни пациенти обаче се налага да викаме външен лекар. Клиниката ни позволява да правим операциите на място и да не харчим пари за транпортиране, стационар и упойки на друго място, но материалите и лекарският няма как да не се платят…

Ударете рамо на Муцунка и бебетата, мили хора,
помогнете да махнем болката от очите им… 

IMG_1776

Юлско чудо за черни кучета! У ДОМА: Берк, Панчо, Попи, Нико и Джон Доу

Публикувано на 17 юли 2017

Всяко куче в приюта има различни шансове за осиновяване. Не е все тая дали си малък или голям, кутре или дядо, пухкав или плешив. И определено има значение какъв е цветът ти.

Два цвята са осъдени да остават зад решетките от естетиката на човешкото око. Това са сиво-кафявите кучета, на които казваме, че са с цвят „бездомен“ и разбира се – чернушките. Особено едрите.

В приютите на Запад ги наричат “sticky cases” – лепкави случаи. В смисъл, че се залепва за клетката и няма мърдане. Да си голямо тъмно куче в приют е нещо като постоянен абонамент. Чисто и просто – няма кой да те поиска.

Принципно бихме се заклели над тази лема.
Само дето последните осиновени от Фермата я разбиват на пух и прах!
Каква ли добра магия се е спуснала над нас, за да се приберат у дома точно тези маймунки? Можем само да се молим да продължи…

Достойният Берк

Берк е с нас отдавна. Когато дойде, вече беше преминал през един месец лечение в частна клиника. Въпреки, че беше укрепнал от първоначалното си състояние, той беше с неясна епикриза, много слаб, с опадала козина и оголени места:

berk berk-19

Лекувахме го дълго и симптоматично. Хранителни добавки, къпане, лекарства…

berk (13) berk (16)

И понеже няма по-голямо лекарство за една изстрадала душа от любовта, Берк бавно започна да се подобрява. Докато не стана едно огромно, рунтаво, силно куче – с прекрасен, послушен характер.

Берк гонеше топки и сядаше по команда. Берк вървеше внимателно на повод и гледаше всекиго в очите. Берк заставаше тихо на оградата, за да не уплаши осиновителите и им подаваше лапа. А те го погалваха и отминаваха, „съжалявам, момче, прекалено си голям“…

berk (1) Berk M (3)

Стефан и Рени Тодорови дойдоха в приюта за да осиновят средно на ръст женско куче. Но бяха така добри да питат първо нас – да им предложим някое, което да подхожда на живота им. На прекрасния им дом в село Мала Църква, на обичливите им сърца, на галещите им ръце. Едно такова куче, което да ги следва вярно навсякъде, да спи до леглото им и да ги обича.

Доведохме Берк в офиса. За момент се поколеба на вратата. А после седна до Рени и сложи главата си в скута и. Нещо си казаха и нещо си обещаха, но не можахме съвсем да чуем. Ставаше дума за лоялност и любов, за сигурност и закрила, имаше „завинаги“ и „нас си чакал“.

берк (5) берк (7)

Берк е у дома си едва седмица, а Рени и Стефан не могат да спрат да го хвалят. Когато се чухме в петък, тримата пиеха чай на верандата сред боровете. А за най-послушното куче имаше бисквитки…

berk1

Веселият Панчо

Панчо е от 144 училище, на 1,5г. Дечица го намерили куцукащ, ръцеблизателен и сърцеразтапящ, свързаха се с нас и след известни перипетии – го взехме. Момчето се оказа със стара, зле зарастнала фрактура на тибията, която му причиняваше болка и не можеше да ходи. Благодарение на вас Панчо получи операцията, от която имаше нужда, и бързо се изправи на крака.

панчо2 панчо1

Беше ни страх, че Панчо ще се превърне в още едно нежелано черно фермерче, но семейство Петрови не позволи това да се случи. Три поколения – баба, майка и дъщеря – дойдоха във Фермата за куче. При това с ясната идея, че искат да е бяло. И същите тези три поколения Петрови, харесаха и обикнаха нашия мил черен Панчо от първата му целувка.

pancho (1) pancho (6)

На добър час, мили дами. Да ви радва и обича вашият добър Панчо!

Зазиданата Попи

Не е за първи път да приемем дребно куче, живяло в създаден от хора зандан. Слепичкият Антон, напълно голия Нандо, а сега – и малката Попи, от автосервиз. Една шепа живот, с какво ли им е пречела? Не се знае. Тихо, кротко, добро кученце… а я сложили в някакъв тъмен ъгъл зад две плоскости – в мрак и изолация, отвреме-навреме и подхвърляли храна.

poppy

Случайно я видял добър човек, случайно станало дума, че не я искат, случайно имаше местенце за нея, случайно – щастието и се усмихна. Попи още не беше излязла от карантина, когато Валентина Белкина дойде да потърси дребосъче за компания и радост.

poppy (1)

Трошичката се гушна във Валентина, въздъхна, и… стана нейно куче!

Гордият Джон Доу

джон1 джон2

Най-расовото куче в приюта се появи по много тъжен начин в първите дни на годината. Породист, домашен, гледан добре, юнакът започнал да кашля и го завели на лекар. Оставили го за изследвания. А когато им се обадили да им кажат, че кучето е заразено с дирофилария и се налага дълго, и скъпо-струващо лечение, спрели да отговарят на телефона.

джон доу (3) джон доу (5)

Тогава нежеланият Джон дойде при нас, а вие му подарихте лечение. Бяха нужни три месеца, премина трудно, но момчето се справи. И зачака. Казват, че овчарките били сред най-умните кучета, но Джон така и не разбра, че гръмкият лай и ентусиазираните подскоци не са най-бързия път към сърцето на осиновителите. Така изминаха още три месеца.

джон4 джон6 джон7

Докато в приюта не дойдоха Кети и Светослав Иванови. Джон вече живее щастливо под командата на дъщеря им в Подуене!

Сладурът Авер

Прекрасният другар на Очко, младия гигант с кодови имена Утред/Нико се оказа обичано домашно куче. То и ние се чудехме – как такова весело, здраво, добре гледано момче се е озовало на улицата. Пък той – избягал!

нико6 нико (3)

Не сме му пускали обява, т.к. ни се случва за първи път някой да си търси безпородното куче при нас. Но не е имало и нужда. Звездан Ралев – неговият стопанин – сам дойде да го потърси във Фермата. Оказа се, че хубавецът си има и хубаво име – Авер. А вече той колко се зарадва да види стопанина си след две седмици раздяла – е трудно да се опише…

Бебешориум за нашите мъници

02

Вероятно вече сте чули – опитваме се да направим 4 дворчета, за да можем да помагаме на повече бебета, а карантинираните при нас мъници да могат да довършат ваксинациите си на простор и слънце.

ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЕКТА, КАКТО И НАЧИНИТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ – ЩЕ НАМЕРИТЕ ТУК.

Молим ви, ако можете да помогнете, дори съвсем скромно – направете го, наистина е важно.

У ДОМА: Пити, Джекил Джуниър, Симоник, Рошка, Гръм и Далми

Публикувано на 10 юли 2017

110214

Гръм, момчето от трафопоста

Донесоха ги работници от енергото – Гръм и Мълния, две ситни сиви мишки, които някой успял да набута през висок отвор в работещ трафопост. Бяха обезводнени и уплашени, но впечатляващо – живи. Трябваха ни около два месеца, за да ги подготвим, и дори имаше кандидати за тях в Холандия. Но тъкмо преди пътуването Гръм нещо се разкуца и Мълния отпътува сама. Бързо се изясни, че момчето просто си е протрило лапичката, но вече беше късно – никой не го чакаше от другата страна на нашата „линия на живота“.

гръм Grum (10)

Щяхме да се пръснем от яд, а то е било за добро. Няколко месеца по-късно Гръм беше намерен от своите хора тук, във Фермата. Това са Радостина Георгиева и Георги Върбенов – двама прекрасни млади лекари, които посветиха много време на това да намерят точно своето куче във Фермата. И го срещнаха:

„Много искам да ви благодаря за грижите които сте полагали за Гръм! Нямаме никакви трудности с разходките – държи се прекрасно с хора, кучета и даже с котки, не се дърпа, всичко си върши навън, даже страхът от стълби вече започва да отслабва.

Не сме очаквали всичко да стане толкова лесно и безпроблемно. Ще сме ви вечно признателни, че ни позволихте да добавим това щастие в живота си!“

Grum (1) Grum (2) Grum (3) Grum (5) Grum (6) Grum (8)

Пити – мама беше питбул

Едно бебе-мъдрец, без преувеличение, невероятен стабиляга. Пити живя с нас 2 месеца – време, в което имаше много за какво да се хване, та да се почувства объркан и изоставен. Но не! Карантини, ваксини, кастрации, местеници, съквартиранти, тартори, доброволци, лекари – нищо не е в състояние да разбута умния Пити.

пити9 пити10

Днес нашият красавец вече радва Жоро Иванов и неговите съпругата и дъщеря, в дома им в село Мирково. Стана чудесно, защото така и Пити си има свое куче – един микро-симпатяга, с когото се редуват кой ще играе възглавницата. На добър час!

пити2 пити4 пити8

Джекил Джуниър

Шушулко Джекил изкара цялата си карантина, надничащ от скромен бокс в коридора. Може да е само една шепа мушица, но просто нямаше място никъде за него. Предвид скромния му размер и начина, по който се появи в приюта, предполагаме че е взет от някого за домашен любимец, а после скоропостижно натирен навън да се оправя сам. Което той (определено) не би могъл да направи със своите впечатляващи 3 200 грама тегло…

джекил джуниър IMG_0989

Алтънай Бошнакова и семейството и идваха в приюта няколко пъти. Тук винаги има сума ти бебета, но нещо не се харесаха с никого. Докато не освободихме дребиус от карантина. Щом се видяха – беше ясно. А сега нашето прекрасно момче вече е любимото куче на семейството в село Церовище!

Рошка, излекувана от дирофилария

Изхвърлена на улицата неясно защо или от кого, Рошка намерила приятели сред кучкарите в квартала. Не се оправяла, но те започнали да я хранят, да я пазят и да търсят варианти за задомяването и. Така Рошка стигна до Фермата, а тук още с влизането се сдоби с армаган – диагноза от най-страшните. Дирофилариоза – червеи в сърцето.

roshi1 roshi2

С решаващата помощ на дарителите беше купено скъпо-струващото лекарство. Рошка премина през месец пре-медикация и вече беше затворена в затъмнената клетка (където обездвижваме кучетата на лечение от дирофилариоза), когато в приюта дойдоха Ирина Гьочева и Румелин Маринов. Не ни е ясно точно как успяха да видят Роши в тъмния ъгъл, но я видяха – и още как.

рошка (1)

Ирина и Румелин винаги са гледали спасени кучета. Последното им момиче, Роза, си отишло на преклонна възраст и те решили да дадат щастие на душа от приюта. Така Рошка се сдоби с най-прекрасните хора и възможност да довърши лечението си у дома!

Сладката Симоник

С черна перла се сдобиха дечицата на Борислава и Георги Неделчеви! Наистина не сгрешика като избраха за другарче малката Симоник, нежно и внимателно кутренце на 3 месеца.

IMG_0986

Голямото семейство изчака да вземе Симоник и замина за лятната си къща. Ще останат там, докато дойде време за училище, а после всички вкупом, начело с черното кокиче, ще се приберат в апартамента в София за студените месеци. Пожелаваме им много прекрасни лета заедно!

Далми, 5 години в клетка

Бяха първите месеци на 2013-та година, когато приехме Далми полу-жив във стария ни приют. Имаше тежка инфекция на пикочните канали и беше се засилил натам, откъдето няма връщане. Тогава той още беше снажен юнак в разцвета на силите си, а ние – наивници, които си мислеха, че като прилича на далматин – ще си намери бързо хора.

dalmi8 dalmi7

Както се досещате – не си ги. Нещо повече – направо пусна корени в клетката си. Добре, че беше неговия първи приятел Джекил, с когото споделяха скука и лай, лай и скука, ден след ден, месец след месец… Октомври миналата година обаче в живота на Далми се появи един ангел – Джили, от Англия. Джили и Далми не се познават, но тя направи нещо голямо за него – публикува обявата му в британския сайт за далматини в беда.

dalmi1 dalmi3

Така в живота на Далми се появи Карен Агате-Хилтън – прекрасен човек, дал щастлив живот на не един и два далматина в беда през годините. Писахме си много, но за да бъде сигурна – Карен реши направо да дойде да се запознаят. И наистина – дойде. И като се видяха – се обикнаха. И се реши – Далми заминава в Англия!

dalmi4 dalmi5

Няма да ви товарим с логистични истории. Важното е, че днес нашето момче вече има своето място под слънцето – на черния диван до телевизора в дневната на Карен, нейния съпруг и другата им далматинка – Мег! Далми е щастлив, Карен е щастлива, а ние – още повече!!!

dalmi1 dalmi2 dalmi3

На добър час!