Блог

Варел с изненади

Публикувано на 28 февруари 2020

Какво бихте помислили, ако излезете една сутрин и пред вратата си заварите това?

Понеже си се знаем, няма да Ви питаме, какво според Вас имаше вътре – то е ясно, че не е златно имане.


Нека Ви запознаем с Куин и Сноу – находката в този бидон.

Мама Куин е на 3-4 години, но е игрива и палава като бебе. На размер пък е по-дребна от повечето ни бебета.


Синчето Сноу е на 6-7 месеца и е малко плах, но много симпатичен.


Двамата извадиха късмет, че не се казват Бидончо и Зелка, или нещо подобно. Напоследък имената тук са все по-особени.

Нямаме кой знае каква причина да Ви разказваме за тях, освен една – всяка година хиляди животни получават втори шанс във „Фермата“, благодарение на Вашата подкрепа.

Куин и Сноу излязоха от бидона и ще имат страхотно бъдеще. Благодарим, че ни помагате!

Заедно правим чудеса!

Photo credit: Ivanka Patterson Photography (освен снимката на бидона. Тя е произведение на някой от намерилите го).

Можете да подкрепите работата ни с дарение по следните начини:

Първа Инвестиционна Банка, SWIFT: FINVBGSF,
IBAN в лева: BG07FINV91501215999954;
IBAN в евро: BG50FINV91501215999956
Получател: Фондация „АР София“
Paypal: donations@arsofia.com
Epay:  2326683315

Photo credit: Ivanka Patterson Photography

На добър път, Калин и Михаела!

Публикувано на 30 януари 2020

Да гледаш, как детето ти разперва криле и отлита от гнездото, носи много гордост, но и много тъга.

Разделяме се с д-р Михаела Къновска и д-р Калин Спасов, които продължават да вървят – напред и нагоре!

Невероятни хора и лекари, неразделна част от екипа на клиника „Франциска“ още от времето, когато бяха тихи и кротки стажанти, вмъкващи между лекциите си по някой и друг час работа.

Под вещия поглед на главните ни лекари, двамата израснаха в професията и не остана следа от плахите стажанти!

Д-р Спасов специализира ортопедия и спаси не едно бездомниче, потрошено от сблъсък с кола или лоши хора.

Започна скромно – асистираше на хирурзите в нашата клиника. Когато уменията му ги надраснаха, започна да се учи и от най-добрият ортопед в България – д-р Владислав Златинов (за което сме му безкрайно благодарни!), а през последната година пое всички по-прости ортопедични случаи, с което спести на приюта хиляди левове (които и без това нямахме).

Д-р Къновска специализира в спешна медицина и мекотъканна хирургия.

Едва ли има нужда да споменаваме, че всеки божи ден от престоя си с нас, д-р Къновска държеше в ръцете си животите на отровени, блъснати, стреляни кучета и котки и спаси хиляди!
Макар да отваря сърцето си за всеки пациент, д-р Къновска запазва хладнокръвие дори в най-критичните моменти!

Посрещнахме двойка деца. Изпращаме семейство истински лекари (ако сме пропуснали да им честитим за сватбата, възползваме се сега – Честито!).

Скъпи Калин и Михи,

Сигурни сме, че ще успеете да пробиете във Великобритания,

Защото сте изключителни във всяко отношение!

(а ако случайно там не ви хареса – вратите на „Фермата“ са винаги отворени за Вас)

За нас беше чест! На добър път!

Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures

Грима – приказка с щастлив край

Публикувано на 09 януари 2020

Обадиха ни се от 112.

Куче, пропаднало в цепнатина между два блока.

Пожарникарите откликват на сигнала, но за съжаление цепнатината е твърде тясна, а кучето – прекалено навътре, за да бъде достигнато.

 

Пожарникарите си тръгват, а заклещеното куче остава да чака смъртта.

Ние сме последната му надежда за спасение…

Измайсторихме дълга тръба, в която вкарахме въже, завършващо с ласо.

След няколко опита с ласото, кучинка беше заловена и изтеглена.

 

Оказа се добродушна бабка, която кръстихме Грима. За късмет, Грима се оказа деходратирана, но инче – напълно здрава!

А не е ли чудо, че скоро след пристигането й при нас, Грима беше харесана от холандските ни партньори и тъкмо днес тя заминава към новият си живот?!?

Хиляди кучета като Грима имат нужда от нас, но за да им помагаме, ние се нуждаем от Вас!

Станете част от чудото, като направите дарение по някой от следните начини:

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)
Photo credit: Ivanka Patterson for Stardust Pictures

Бранко, цветето

Публикувано на 06 януари 2020

Глухото дого аржентино Бранко се върна при нас, след като, за съжаление, първият му осиновител почина.

Бранко е вече на 8-9 години, има доста сприхав характер и вероятно ще прекара остатъка от живота си с нас…

Наскоро лекарите ни отстраниха от крака му малък доброкачествен тумор.

Естествено, тъй като от обитател на приюта стана пациент в клиниката, нашият редови доброволец-фотограф от Stardust Pictures, Иванка Патерсън, се зае да му направи фотосесия.

Въпросите, които повдигат снимките на Бранко са два:

„Кой от гледачите похаби цяла ролка лейкопласт, за да облепи яката му и да я изрисува като цвете?“ и
„Това в работно време ли се случи?“.

Бранко се възстановява добре от операцията, а тъй като е глух, остана сред малкото ни пациенти, които преживяха спокойно пукотевицата около Новата Година.

Има кучета, които по една или друга причина, едва ли ще бъдат осиновени някога.
Макар да не смогваме да Ви разкажем за всички тях, при нас те са на сигурно място – година след година лекарите ни бдят над здравето им, а ние правим всичко по силите си, за да бъде „Фермата“ истински дом за тях, защото тези кучета друг дом няма да имат…
Та дори това да означава, че когато се разболеят, някой ще се опитва да ги развесели с нарисувано цвете на яката…

Помогнете ни да да се грижим за най-нежеланите кучета, като направите

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Станете и РЕДОВЕН СПАСИТЕЛ!

1. Изпратете смс с текст DMS DOG на кратък номер 17 777;
2. Отговорете с DA на въпроса, искате ли да дарявате 2лв всеки месец;
3. ЧЕСТИТО! Вече сте причината Бранко да има храна и постеля, докато се нуждае от тях!

Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures

 

Месец на седмицата: Калоян

Публикувано на 03 януари 2020

Ако имате нашият прелестен благотворителен календар, вероятно сте забелязали един рошльо с прекрасни и топли очи?

Калоян в календара

Photo credit: Wings

Това е Калоян – едно невероятно създание, което за кратко време измина много дълъг път и вместо бавната и мъчителна смърт, на която беше обречен, намери своето любящо семейство!

Първият ден на Калоян във „Фермата“

Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures

Спасението на Калоян и още две кучета – Зорница и Боримечо – беше случайно. Двама души изгубили пътя си, за да намерят тях – завързани с вериги в гората над с.Нови Хан.
Примрели от глад и жажда и безумно щастливи да видят срещу себе си хора, тримата дойдоха при нас.

Какво чудовище ги беше обрекло на бавна и мъчителна смърт, не можем дори да си представим.

Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures

Калоян се оказа болен от ерлихиоза. Което е сериозно, но в сравнение с Боримечо и Зорница, които освен ерлихия имаха и дирофилариоза, всъщност Калоян се оказа късметлията.

Във „Фермата“ Калоян се превърна в самоуверено и щастливо куче

Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures 

Калоян винаги си е бил щастливо куче – още от пристигането му, когато подскачаше и целуваше всички ни. Но в началото подскачаше стреснат всеки път, когато някой го докоснеше. Не ни се мисли за живота, който е имал преди…
Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures

А най добрата част от историята е, че милото ни момче вече е у дома!

Да, налага му се да научи немски, но по-важното е, че със стопаните му вече  говорят на един език – езика на любовта!

Калоян вече измина дългият си път към дома. „Фермата“ всяка година посреща хиляди кучета като Калоян.

Можете да ни помогнете да продължим да им помагаме, като направите дарение!

А ако все още нямате календар, побързайте! Тук можете да видите местата, където се предлага.

Месец на седмицата: Божидар

Публикувано на 29 ноември 2019

Обещахме да Ви запознаем с историята на всеки един от месеците в нашия прекрасен благотворителен календар.

И тъй като днес е черен петък, редно е да Ви покажем черно куче.

Божидар – прекрасен, добър, невероятен! От плешивия и уплашен маймун, когото приехме през месец май, днес няма и следа.

Приехме Божидар през месец май. Освен очевидните проблеми, а именно кожните, Божидар имаше и стара травма на тазобедрените глави и гръбнака.
Заради тях, той подскача със задните крачета, когато ходи.

Започнахме лечение на демодекозната краста, от която страдаше. С медицинска цел, малкото останала козина беше обръсната.

Няколко месеца по-късно, Божидар вече беше ново куче – ухилен до уши, щастлив и космат.

След направени скенер, ядреномагнитен резонанс и генетични изследвания, гениалният ортопед, с когото работим – д-р Златинов – прецени, че рисковете от операция са по-големи от „вредите“ от подскачащата му походка.

Така че, Божидар ще си остане все така очарователен и скоклив (важното е, че нищо не го боли).

И вижте Дарко днес – здрав, верен и любвеобилен. И, няма нужда да се споменава изрично – много, много красив!

Той очаква своите хора във „Фермата“!

Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures

А в календара можете да го видите на месец април!

Photo credit: Wings Creative Studio

А ако искате да ни помогнете да помагаме на животни като него – вземете си календар 2020 от тук!!

 

 

Нашият екип: Бушката

Публикувано на 25 ноември 2019

Ако сте влизали в офиса ни, срещнали сте се с вярната ни секретарка Бушката.

Подозираме, че преди да я домъкнем във „Фермата“, Буши е била държавен чиновник.

Нямаме друго обяснение за нелюбезното й държане към посетителите, което обаче компенсира с невиждано подмазване на началниците.

Също така е ужасно подкупна и за едно парче кренвирш би продала всички ни.
Едно към едно с държавни и общински служители, нали?

Буши дойде при нас през ония смутни времена, когато тъкмо бяхме купили „Фермата“ и се преселихме тук с 300 кучета, без сгради, без клиника, без нищо.

За текущи нужди ползвахме оная частица от склада, която днес наричаме офис, а тогава беше офис+манипулационна+единствена стая за стопляне на ръце и лапи.

За да съкратим дългата история – Бушката дойде от Младост, с размазана лапа.
Само дето беше такова зло същество, че докато й промиваха раната, ухапа лекаря, избяга и се скри под бюрото. После хапеше всеки, който се опитваше да я измъкне от там, та я оставихме да си лежи под бюрото. Временно.

5 години по-късно, Буши все още живее в офиса. Някъде по пътя на сближаването, спря да хапе и стана верен и образцов служител на администрацията.

Но все пак – имайте едно наум при комуникацията си с нея, ако сте дошли без съответния подкуп.

Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures

Месец на седмицата: Анубис

Публикувано на 25 ноември 2019

Photo credit: Wings Creative studio

Благотворителният ни календар винаги предизвиква усмивки и въпроси – „Кое е кучето от месец февруари? Декември осиновен ли е?“.

Ето защо решихме, за известно време да префасонираме рубриката „Куче на седмицата“, за да Ви разкажем историята на всяка една от нашите календарни звезди.

А с кого другиго да започнем, ако не с Анубис? Ако разгледате неговата история в снимки, ще се уверите, че е заслужил да бъде първенец.

Photo credit: Ivanka Patterson for Stardust Pictures

Месеци наред Анубис се е скитал по улиците на Враца. Толкова уплашен и тормозен, че когато го доведоха при нас, той хапеше и ни нападаше като истинско зверче.

Photo credit: Ivanka Patterson for Stardust Pictures

Лекарите ни му поставиха диагноза – хипотиреоидизъм – и започнаха лечение.

Photo credit: Ivanka Patterson for Stardust Pictures

Обичта и грижите ни бързо се отплатиха и Анубис се разхубави не само външно, но и вътрешно – стана гушкав и мил, какъвто вероятно е бил, преди да го захвърлят на улицата.

Photo credit: Ivanka Patterson for Stardust Pictures

По време на престоя му във „Фермата“, Анубис стана любимец на всички, но все пак нямахме търпение да си отиде у дома.

Photo credit: Alexandra Mincheva

Затова, когато Христина и Доброслав го избраха за свое куче, всички въздъхнахме с облекчение!

Анубис вече е у дома!

Приключението му беше дълго, но завърши прекрасно!

Ако искате да ни помогнете, да продължим и през 2020 година да творим чудеса за кучета като Анубис,

Вземете си нашият благотворителен Календар 2020!
Как и от къде, можете да видите в линка.

Благодарим!

 

Нашият екип: Д-р Полина Илиева

Публикувано на 05 септември 2019

Преди има-няма 7-8 години едно слабичко момиче влезе в тогавашния ни приют. Още недовършило следването си по ветеринарна медицина, искаше да започне работа при нас. На въпросите ни, има ли изобщо някакъв опит, отговори с искрено „Не“.

Така се запознахме с д-р Поли. За мястото имаше три кандидатури и само тя нямаше опит. По време на тестовия месец, тя беше по-неумелата лекарка за точно три дни. После настигна и изпревари по-опитните си колеги и си извоюва отговорността за нашите, тогава, 500 кучета.

Ако трябва да опишем д-р Поли, нашият главен лекар, с една-единствена дума, бихме използвали „тайфун“. Д-р Поли е неуморна, тя е лепилото, което превръща екипа ни от просто една група хора, в един отбор.

Талантлива, никога неспираща да се учи и дообразова, пред очите ни израстна и се превърна от крехка студентка в опитният главен лекар на клиника „Франциска“. Или, както е ясно на всички ни, д-р Поли е главата и сърцето на нашата клиника.

Хиляди пациенти минават през ръцете ни всяка година. Хиляди бездомни кучета и котки дължат живота си на нейното трудолюбие и златно сърце.

Благодарим ти, докторе!

Photo credit: Ivanka Paterson for Stardust Pictures

Кои сме ние? Ева – Истинската говореща с кучета!

Публикувано на 10 юни 2019

Какви са шансовете да срещнете френска състезателка по вдигане на щанги, в приют за бездомни кучета в България?

Ако става дума за Ева Фабиан Анна Кудор, а приютът е „Фермата“ – около 100%!

Ева се появи в живота на фермерчетата като доброволец. Ден след ден едно усмихнато татуирано момиче идваше в клиниката, тихичко чистеше омазаните боксове, разхождаше някое и друго куче  и си отиваше тихо, както е дошла.

                             Ева и осиновеното й от Сърбия куче – Вотан

Много бързо осъзнахме, че Ева не само е трудолюбива за трима и с чудесен характер, но и има невероятен усет към кучетата и се разбира не само със страхливите, но и с агресивните ни животни.

Официално Ева работи при нас като гледач на кучета и се грижи с много любов и внимание за пациентите в клиниката.

В действителност обаче, сред нас тя е човекът с най-добър подход към трудните животни.

Тя е тази, която запознава новите кучета със съквартирантите им и се грижи първите им срещи да са миролюбиви и безопасни.

За нас Ева е истински джакпот! Уверени сме, че й трябва още съвсем малко обучение и опит, за да се превърне в най-добрия треньор на кучета!


Междувременно, ако дойдете във „Фермата“ и видите едно усмихнато момиче, да си знаете – това е кучителката Ева, която е при нас по една единствена причина – безкрайната си обич към животните!

Снимки: Иванка Патерсън за Stardust Pictures

Зад кулисите – от идването, до осиновяването

Публикувано на 14 май 2019

 

 

Отдавна работим с бездомни животни. Бяхме първият хуманен и европейски приют в България, така че, нямаше от къде и кого да гледаме, за да се научим – от приютите в България се учехме, как НЕ се правят нещата, а от тези в чужбина – как биха били, ако имахме много пари и персонал.
Наложи се да се учим в движение – допускахме грешки, но и се учехме от тях.
Никога няма да спрем да се учим и развиваме, защото целта ни не е да имаме хубав приют за кучета.

Целта ни е да създадем временен дом за тях.


Стъпка по стъпка:

Чудили ли сте се, какво се случва, когато едно куче попадне при нас? Ето каква система изградихме през годините и която се доказа, като най-ефективна.

Стъпка 1:
Изборът:
Кое куче да приемем?


Всеки ден получаваме между 20 и 50 молби за прием на кучета – по имейл или на място. При 18 карантинни бокса в клиниката и среден престой  в тях от 30 дни, ясно е, че ни е абсолютно невъзможно да приемем всички.

Повечето хора, потърсили помощ от нас, разбира се, не го възприемат така и на практика, това е най-трудната част от работата ни – непрекъснатата комуникация с недоволни, обидени, емоционални хора, които считат, че ако крещят достатъчно силно, ако заплашват достатъчно ядно или плачат достатъчно дълго, място за тяхното животно някак ще се намери…

 

При освобождаване на едно място в клиниката, за него обикновено има стотина чакащи – повечето от тях са болни и пострадали кучета. Да се избере най-тежкият случай; животното, което иначе със сигурност няма да оцелее, не е нито приятно, нито лесно.

Но, разбира се, най-трудно е да не помогнеш на всички останали…

Средно месечно, при нас постъпват около 50 нови кучета, освен през пролетта и есента. Тогава е бумът на бебетата и се налага във всеки от 18те ни самостоятелни бокса, да настаняваме по едно кучило от 3-5 кутрета.

Освободеното място в клиниката се заема веднага – от кучето, което е най-спешно. Най-често това са блъснати от кола (което е причина за огромния ни брой ортопедични пациенти) и кожноболни, тъй като хората считат плешивите кучета  за заразни и опасни и животът им е в непрекъснат риск от саморазправа.

Като процент, захвърляните кутрета са най-много. Обикновено обаче успяваме да се договорим с хората, които са ги намерили, да ги отглеждат, докато ги ваксинираме (около месец и половина-два) и тогава да ги докарат при нас. При прием на ваксинирани животни, те се карантинират за ден-два, а не за месец, което е невероятно улеснение.

Когато кутретата биват настанени в клиниката, а не в приемен дом, техният бокс (нали не сте забравили – имаме само 18 такива) остава зает през следващите 45-60 дни (според възрастта им). При израстването им се налага да ги разделим в два или три бокса.

 

Стъпка 2:
Настаняване в клиниката


И така, избрано е кучето, което да приемем. При пристигането си, то е подложено на обстоен медицински преглед – пускат му се пълна кръвна картина и биохимия, прави му се тест за инфекциозни и векторни заболявания. Поставя му се микрочип и се регистрира като местодомуващо във „Фермата“, и като собственост на Animal Rescue Sofia.
Ако е пострадало и се налага специализиран преглед от ортопед, отива в някоя от клиниките, с които работим, за рентгенови снимки.

 

При възрастните кучета, които са живели навън, вероятността тестът за кърлежопреносими болести да е положителен, е доста голяма. Обикновено стискаме палци да излезе положителен за анаплазмоза или ерлихиоза, които се лекуват значително по-лесно и евтино, а след 30тина дни лечение, новодошлият  ще може да бъде предложен за осиновяване.

Ако кучето се окаже с дирофилариоза, това означава, че трябва да се снабдим със средно 1000лв за медикаменти, а лечението ще продължи между 3 и 6 месеца.
Най-лошият вариант обаче е положителен тест за лайшманиоза. Опростено казано, това означава лечение и отглеждане при нас, докато кучето е живо.

 

В зависимост от диагнозата (или липсата на такава) се изготвя и индивидуална ваксинационна схема. Обезпаразитяването пък се редува с непрекъснати копропроби, докато сме сигурни, че кучето е напълно изчистено от всякакви паразити.

Междувременно животното се кастрира и му се издава паспорт.

Стъпка 3: Настаняване в приюта

В общия случай, след средно 30 дни престой в карантинно помещение, кучето може да бъде настанено в приюта и да се предлага за осиновяване. За неговото място в карантинния бокс отдавна чакат десетки нови животни. Време е да изберем следващото.

И тъй като клетките в приюта ни не са единични, както е в клиниката, при настаняване в приюта се налага нашето ново куче да живее със съквартиранти.

Докато е живяло в клиниката, вече сме опознали характера и навиците му и търсим съквартиранти, с които, на теория, би се разбрало. Проверката „на практика“ обаче, често има съвсем други резултати.

 

Смесването на кучета в обща клетка, обикновено отнема няколко дни – първо е „случайното“ запознанство между кучетата, по време на разходка. Ако всичко мине добре, следва кратко опознаване на ничия територия – някое от дворчетата ни за разходки. Отново – ако всичко мине добре, на следващият ден времето в дворчето се увеличава и евентуално може да се добави храненето на животните, за да се види интеракцията при наличието на храна.

Не винаги успяваме от първия път да намерим удачна компания за дадено куче. Понякога и не успяваме и се налага да го настаним само в клетка, предназначена за три кучета.

Стъпка 4: У дома!

Времето, което едно куче прекарва при нас, преди да бъде осиновено, варира от няколко дни, до няколко години. Ако кучето е атрактивно (обикновено за такива се считат породистите и миниатюрните кучета), скоро след излизането му от карантина, то бива харесано.

При безпородните и по-едрите кучета, престоят до осиновяването е значително по-дълъг. Ако в продължение на няколко месеца няма интерес към дадено куче, изпращаме снимки и информация за него и на чуждестранните ни партньори, които също започват да търсят дом за него.Стъпка по стъпка за осиновяването в чужбина, ще Ви разкажем  допълнително.

 

 

Често ни питате, какво се случва с кучето, ако никой не го осинови. Отговорът е –нищо особено. Остава си при нас, в очакване на своите хора. Междувременно се обезпаразитява всеки месец, реваксинира всяка година. Всеки ден един от лекарите ни оглежда всички животни и ги преглежда, ако види нещо притеснително.

Посетителите са добре дошли при нас всеки ден от седмицата, така че, желаещите да осиновят куче  могат да дойдат без предварителни уговорки.

Кандидат-осиновителите идват няколко пъти, попълват се всички документи и ако взаимно се одобрим, кучето бива осиновено.

След подписването на договор, осиновителите и тяхното ново куче си отиват у дома. Даваме им няколко дни, за да свикнат едни с други, през които поддържаме връзка. Ако всичко е наред, 3-4 дни след осиновяването, променяме данните за собственика и местодомуването на кучето и официално попълваме във „Ветис“ информация за новите стопани.

И ето на – дългото пътешествие към дома на нашия бездомник, е към своя край. Независимо, дали ни е отнело няколко месеца или няколко години, за да го изпратим у дома, всяко „наше“ куче минава не само през приюта, но и през сърцата ни. Опитваме се да поддържаме връзка с осиновителите редовно, а ако нещо неочаквано се случи и кучето не може да остане в дома си – задължително си го взимаме обратно.

Раздялата с осиновените кучета за нас е очаквана и желана – колкото повече обичаме някое куче, толкова повече мечтаем да го видим, как си отива.
У дома!

Освен трудно и продължително, това пътуване към дома е и скъпо.

Затова не би било възможно, без Вашата подкрепа!
Всяко дарено левче е шанс за живот на някое бездомниче!
Заедно, скъпи приятели, изминахме този път за над 6 000 бездомни животни!

Останете с нас, за да продължим да бъдем до тях!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Приказка за детето, което спаси кучето. И обратното.

Публикувано на 23 април 2019

Отдавна, много отдавна, в една далечна страна, живяло куче. Кучето било вярно и добро – лаело в двора и пазело имота на стопанина си, вързано пред своята колибка.

Един ден, стопанинът се ядосал на нещо си и пропъдил кучето. Забравил обаче да махне веригата от врата на кучето. Заскитало то по улиците. И понеже било малко – пораснало.

А веригата на врата му, тя не пораснала. Колкото повече растяло кучето, толкова повече се впивала веригата във врата му.

Докато скитало по улиците, за да си търси храна по кофите за боклук, кучето срещнало една фея. Като видяла раната на врата му, като го видяла колко е слабичко, феята замахнала със своята вълшебна пръчка и кучето попаднало в приют „Фермата“.

Там то спряло да е просто куче и получило своето име – Снежинка.

Във „Фермата“ излекували Снежинка и я научили, че хората са добри и заслужават доверие.


А после, когато Снежинка била вече здрава, дошло време да си тръгне от „Фермата“ и да отиде в друга далечна страна – Страната на лалетата!


Много хора в Страната на лалетата, гледали Снежинка и й казвали:
-Ела, Снежинке, да живееш с нас! Няма да имаш никаква работа, по цял ден ще лежиш, а ние ще ти прислугваме!


Снежинка обаче не тръгнала с тях, а чакала.
Един ден дошла жена и й казала:
–  Ела, Снежинке, да живееш с нас! Но знай, че у дома има една тъжна принцеса и ако дойдеш при нас, ще имаш много работа – ще помагаш на Софи, ще я развеселяваш, а когато й е зле, ще идваш да ми казваш. Искаш ли, Снежинке, да дойдеш с мен при моята болна принцеса?
Снежинка скочила и веднага тръгнала с  жената!

Като видяла веселото бяло кученце,  малката Софи се засмяла! Отметнала завивките, скочила от болничното легло, прегърнала кученцето и обещала:
-Мила Снежинке, сега, когато сме заедно, аз ще оздравея!


Така и станало! Снежинка и Софи станали неразделни приятелки. Когато Софи била тъжна, Снежинка я развеселявала. Когато Софи се чувствала зле, Снежинка викала майка й на помощ.

А хората около тях често казвали, че детето е спасило кучето. И обратното.