Библиотека

Кучето и вашето здраве: 9 причини да си вземете домашен любимец

Публикувано на 22 октомври 2012

Всъщност ние знаем много повече от 9 причини да си вземете куче – в Богров имаме около 500 прекрасни причини. Разбира се когато казваме да си вземете кучето, имаме предвид да осиновите. Има твърде много животни без дом и всяко осиновено е спасен живот.

Нашите приятели от DogTrust дават и 9 по-скоро медицински причини, да си вземете куче:

  1. На собствениците на кучета по-рядко им се налага да ходят на лекар.
  2. Кучето намаля стреса и безпокойството.
  3. Кучето помага да свалите високото кръвно – Редица проучвания сочат, че собствениците на домашни любимци има по-добри сърдечни показатели включително кръвно налягане  и холестерол, сравнено с хората без животни.
  4. Хората, които имат кучета и ги разхождат редовно са по-здрави от хората, които не притежават кучета –  те, винаги имат компания за спортуване през уикенда. Кучето винаги е готово за разходка, тичане, каране на колело или хвърляне на фризби. А дори и да не искате да спортувате, оправданията не минават с кучето и трябва да го разходите.
  5. Кучетата помагат за развитието на деца с аутизъм и проблеми с обучението – доказано е, че кучетата намаляват нивата на стрес при децата с аутизъм и им помагат да развиват способностите си за комуникация.
  6. Кучето засилва имунната система – има проучвания, според които децата на семейства с кучета, всъщност по-рядко страдат от екземи.
  7. Собствените на кучета се възстановяват по-бързо след сърдечен удар – хората прекарали сърдечен удар, които имат домашни любимци, живеят по-дълго от тези без.
  8. Кучето е предпоставка по-рядко да изпадате в депресия.
  9. Кучета преминали определено обучение, могат да откриват определени здравословни проблеми като епилептични припадъци, тумори и хипоглекемия.

4 април – Световен ден на бездомните животни – Сизър Милан за проблема

Публикувано на 04 април 2012

4 април е световния ден на бездомните животни. “Говорещият с кучета” Сизър Милан беше избран за техен посланик. Ето какво има да каже той за проблема с бездомните кучета:

Ганди казва: “Величието на една нация си личи по отношението ѝ към животните.”

В САЩ в момента има епидемия от улични кучета. Предстоят избори и се говори много как трябва и как не трябва да се харчат парите на данъкоплатците. Според мен, един от най-лошите начини за харчене на данъци е евтаназирането на 4-5 милиона нежелани кучета и котки годишно. Предвид настоящoто състояние на икономиката, тези пари могат да бъдат похарчени много по-добре за доброто на животните и на хората.

Миналото лято бях в Испания за да снимам предаването си и имах шанс да посетя и Германия. Бях впечатлен колко много правилни неща правят там за животните. Например, кастрацията е задължителна. Ако искаш да развъждаш своето куче, можеш да кандидатстваш за лиценз, всички останали животни са кастрирани. И знаете ли какво? Те нямат нашия проблем с бездомните. Те не харчат данъците си за евтаназия на беззащитни животни. Нещата в Германия са толкова под контрол, че могат да си позволят да осиновяват животни от други страни, представяте ли си?

Другото, което ме впечатли в Европа, беше колко много ранени и възрастни кучета се осиновяват. Например кучета със счупени крака или във зряла възраст. За хората няма значение дали кучето ще е с тях само за няколко години или дори няколко месеца. В Европа за осиновителите е по-важно да осигурят дом и добър живот за животното до края на дните му, колкото и за кратко да е това. Това е милосърдие.

Искам да продължавам да говоря за този проблем и се надявам всички да направите същото. Трябва да продължим да говорим на хората, които създават законите и да настояваме кастрациите да са задължителни. Трябва да образоваме. Трябва да образоваме хората и да им показваме причините да осиновяват възрастни и сакати животни. Да ги учим как да възпитават кучетата си, така че да живеят в хармония с хората. В Германия хората са научени да носят отговорност за домашните си любимци и това си личи.

Защо Сизър Милан приема да е посланик на бездомните животни:

Имах честта да бъда помолен да стана посланик на Световния ден на бездомните животни и искам да обясня защо това е толкова важно за мен

Хората виждат бездомни животни, които ровят боклука за храна и предпочитат просто да ги няма. Те не правят квартала по-красив, мръсни са и разнасят болести. Хората не ги интересува къде ще отидат тези животни, стига да ги няма.

Вижте, аз също бях бездомен. Дойдох в Америка. Нямах нищо. Не знаех кога ще ям. Не знаех къде ще спя. Не знаех какво ще стане с мен. Беше страшно да спя на улицата и да не знам какво е бъдещето ми. Имах голям късмет, защото имах възможност да подобря положението си, да се образовам, да науча езика и да развивам талантите си. Бях късметлия защото хора като Джейда Пинкет повярваха в мен и ми помогнаха да стана това, което съм сега. Нещата бяха зле, но с помощта на добри хора се подобриха.

Голямата разлика между мен и бездомните кучета, обаче, е че аз избрах да дойда в Америка и знаех, че ще е трудно. Онези 600 милиона бездомни животни, които живеят по улиците на света, не са правили такъв избор. Те са били изхвърлени от собствениците си, родени на улицата, или просто са се изгубили. Те не са създали тази ситуация сами, но трябва да живеят в нея или както става по-често – да умрат.

Всеки запознат с философията ми знае, че подкрепям no-kill приютите, защото не понасям мисълта, че куче може да бъде приспано, само защото е нежелано. Но това, което тези животни срещат на улицата е дори по-жестока форма на евтаназия. Да умрат от глад или от нелекувани рани, да загинат от жестока смърт причинена от хора.

Тази седмица в Лос Анджелис бяха намерени две кучета с отрязани глави, захвърлени кофите за боклук. Радвам се, че общината обяви награда за залавянето на извършителя, но това доказва че жестокостта към животните може да се случи във всеки заден двор. Това е проблем, по който трябва да се работи както на локално, така и на глобално ниво.

Повечето хора виждат заплаха в уличните кучета. Но те са живи същества, които водят изключително брутален и изпълнен с болка живот. И това е така най-вече заради нас хората.

Аз имах нужда от помощ. Сигурен съм, че всеки от вас някога е имал нужда от помощ. Ние всички имаме нужда от помощ. И тези животни имат нужда от нашата помощ.

Четвърти април е Световният ден на бездомните животни. В света има над 600 милиона такива, които живеят в мизерия – гладни, на студено, болни и жертви на насилие.

Това са моите причини да съм част от този ден.

източник:

„Solving the Stray and Unwanted Dog Problem“

„World Stray Animals Day: Why This Cause is So Important to Me“

Да не бъдем расисти – всяко куче заслужава любов

Публикувано на 07 март 2012

Спомням си една забележителна случка от миналото. Направихме жалък опит да пробутаме свое кутре в популярното предаване „Господари на ефира“. Щеше ни се да напрвим такава една добра крачка за промяна на мисленето, че вкъщи човек може да гледа само породисто куче. Дълго ръчкахме, търсихме контакти, уговаряхме познати и най-сетне дойде дългоочакваният миг. В приюта дойдоха двама души от екипа на предаването – да изберат подходящо кутре. Отне им точно една обиколка сред 120-те бебета, които им предложихме, за да се върнат при нас разочаровани: „ама тук има само помияри!“. И си отидоха. И си купиха малко кокерче от зоомагазин. Малко кученце направено само и единствено за пари, чиято майка живее в чудовищни условия и ще бъде развъждана без почивка, докато умре от изтощение… Но не е това темата тук.

Голяма част от българите рязко разграничават породистите от безпородните кучета: породистите – за вкъщи; безпородните – на двора или на улицата. Не им се сърдим – просто такова мнение се е наложило – твърде много години сме гледали само породисти кучета вкъщи.

Приют Богров е подслон за 500 кучета, които си нямат дом. Хората, които не са идвали при нас си представят сбириток от сиво-кафяви диви улични кучета, беснеещи и неосиновяеми. „Помиярчета“ – това им е етикетът и няма нищо странно. Докато хората са виждали много добри кокерчета или пък лабрадори, те рядко познават отблизо някое добро куче без порода, бездомниците остават невидими на своя тротоарен патрул.


Декстър

Този тук смешник беше изоставен при нас от собствениците си – бил неконтролируем. Тъй като е сладък и мил за дни се появиха кандидати за него и беше задомен. Новите му хора обаче подцениха нашите предупреждения и не можаха да се справят с него. Така Декстър се върна при нас.

Днес Декстър прави нов опит с Марияна Стоичкова. Този път обаче – с условие. Марияна и сина и подписаха специален договор с клауза, която ги задължава да работят с професионалист – нашия приятел Орлин Миланов, когото сме виждали да превръща истинска ламя в любезно пале.

Новините са чудесни – Декстър се държи отлично, много слуша, а семейството му се справя изключително добре с него! Поздравяваме ги за сериозното отношение и се надяваме да им върви все така.


Малкия Джон

Този тук пък е средноазиатецът Джони. Както често се случва в нашата практика – стопанинът на Джони починал, а безотговорните и жестоки роднини го изхвърлили на улицата. Каква е съдбата на едно такова куче? Един гигант с орязани уши на улицата? Щяха да го отровят или застрелят за отрицателно време.

Дори в момента в приют Богров има 3 Български овчарски кучета. Беше ни страх, че този добър срезноазиат ще си отвиси и той завинаги нежелан по клетките, но не бяхме прави. Джони беше харесан от Димитър Георгиев и вече си е вкъщи! Ще си има свой голям двор и никога няма да бъде връзван, както често му се е случвало преди. Благодарим на Димитър, че реши вместо другото куче, което избра да прибере у дома тази добра бяла мечка.


Габриел

Ето го и Габриел. Хъскито, за което получихме поне 30 запитвания и само двама истински сериозни кандидати. Красив, млад, здрав, но също така и много див Габриел е куче, което не може да се даде на всеки.

Затова го считаме за изключителен късметлия, че попадна във вниманието на Калина и Георги Ташеви. Стискаме им палци да ги радва много, те добре знаеха с какво се захващат и се представиха като много сериозни и отговорни хора. Надяваме се дивакът да се научи бързо на ред и дисциплина в дома им – той не е виновен, че е бил взет просто защото е красив и изпуснат безобразно от първите си стопани. Успех и на вас, мили хора!!!

Да, наистина е повече от прекрасно, че все повече хора избират да осиновят кученце без порода, животинче от улицата с не по-малко ярки качества от някой свой специално развъден за печалба събрат. Но в същото време недоумяваме над някои коментари, които срещаме относно хората, избрали някое от породистите ни кучета: „Еее, като са безпородни не ги искате!“ или пък „Взел хъски за без пари, че и се хвали!“.

Защо да бъдем расисти, мили приятели? Така, както не искаме хората да съдят едно куче, защото е безпородно, така не искаме и да му лепят етикет като има порода! Кучето си е куче. И то не знае какъв цвят е, колко е голямо, има ли баба с медали или няма. То знае само, че иска да има дом, да обича и да бъде обичано, нито повече, нито по-малко.

Габриел, Джони и Декстър просто имат късмет – да са родени в тяло, което се забелязва по-бързо. Това не значи, че са били по-малко нещастни, самотни, изоставени или страдащи без своите прекрасни осиновители. Това не значи, че тези кучета са безпроблемни и всичко около тях ще е цветя и рози, щом си имат порода.

Това СЪВСЕМ не значи, че хората им са „сноби“ или „претенциозни“ или каквото още им хрумне на „праведните“ им съдници. Просто тези кучета са „проговорили“ на тези хора в този момент. Дали е защото са имали подобно куче в миналото си, или пък много са обичали подобно куче, живяло при съседите – какво значение има? Нали е спасен живот, нали е осигурено щастие?

Бъдете много щастливи, мили осиновители! Независимо дали сте отворили сърцето си за куче или за котка, с порода или съвсем без хич – животът е живот, независимо какво тяло го носи и вие сте го спасили, протягайки ръка на едно отритнато и самотно създание!

Причини да осиновите възрастно куче

Публикувано на 23 февруари 2012

С възрастта шансовете за осиновяване намаляват, да не кажем, че стават нищожни. Възрастните кучета се появява за осиновяване по няколко начина: нехаресани бебета, останали назабелязани сред десетктеи търсещи дом или асоциални; изоставени и изхвърлени домашни; улични, които вече не могат да живеят на улицата.

Всъщност хората просто не знаят редицата предимства на това да си вземеш голямо куче. Няколко причини от Американското общество за предотвратяване на жестокост към животните (ASPCA)

1. Получаваш това, което виждаш

Ако не искате неприятни изненади относно колко голямо ще стане вашето куче, какъв ще е характера му и колко грижи за външния му вид ще трябват, осиновяването на възрастно животно е добра идея. Бебетата са малки, сладки и пухкави, но понякога стават по-големи от колкото осиновителите са очаквали. Не винаги можем да гарантираме какво ще излезе от тях като размери, защото рядко познаваме родителите и поколенията преди тях.

2. По-лесно се тренират:

Който ви е казал, че старо куче не учи нови номера, леко ви е подвел. Всъщност възрастните кучета са по-спокойни и по-лесно се съсредоточават над вас и това, което ги учите. Не е изключено да са живели с хора и преди – за съжаление много хора изхвърлят кучетата си след няколко години, и да знаят някоя и друга команда.

3. Благодарност

Всички истории на осиновители говорят за любовта, която кучетата им дават. Писмата от хората взели възрастно куче, разказват не просто за любовта, но и за безкрайната благодарност, която получават.

4. Изискват по-малко време

Малките и младите кучета изискват всичкото ви време и внимание: да чистите след тях, да ги възпитавате, да им обръщате внимание и да изразходвате енергията им. Възрастните кучета вече знаят какво може и какво не и съвсем нямат чак толкова енергия да разнасят чехлите ви. Ако имате твърде много ангажименти или просто искате да отделяте повече време за себе си, но и да имате куче – най-доброто решение е животно излязло от “пуберитета”.

5. Бързо свикват с глутницата

Най-вероятно вашето възрастно куче вече е било част от някоя и друга глутница – включително човешка и знае какво е нужно, за да се впише,  какви са правилата и че трябва да следва водача.

6. Цапат по-малко

Малките кученца акат вкъщи, носят и ядат чехли, ръфат мебели. Хора, които вече са минали през това, знаят колко средства, нерви и време трябват в този период.  Възрастните кучета могат да стискат и знаят да пишкат извън къщата. Зъбите им вече са пораснали и сменени и нямат нужда постоянно да дъвчат нещо. Чехлите и чорапите ви просто няма да са им интересни, те са над тези неща.

7. По-малък ангажимент.

Много хора се въздържат от решението да си вземат куче заради дългосрочния ангажимент – здраво, добре гледано куче може да живее от 8 до 20 години. И да, животното променя живота ви. Да дадете покрив на куче в последните години от пътя му със сигурност е по-краткосрочен ангажимент, а в замяна ще получите точно толкова любов, благодарност и вярност, колкото от младо куче.

8. Не ви се ходи по разходки

Да си го признаем, не на всички им се разхожда – някои предпочитат дивана. Важи и за възрастните кучета. Не че ще се разминете с никакви разходки, но ако младо куче има нужда от 2х40 минути на ден, възрастно може да мине с по-малко от 40 общо.

9. Спасявате живот

Възрастните кучета трудно намират дом, всъщност винаги биват осиновени последни, ако въобще бъдат осиновени.  Богров е no-kill приют и работим само с такива, но на много места, ако куче не бъде осиновено до определен период, бива приспано.

Често казваме, че в Богров има място за старите кучета – това е старческият ни дом. Там мъдрите и уморените живеят далеч от шума на голямата сграда. Можете да видите повече тук.

Истината е, че със всеки ден шансовете на кучетата намаляват. Затова, ако искате да осиновите, помислете над горните причини. Ще ви намерим точното куче, независимо от възрастта.

Хранилки за птици

Публикувано на 09 февруари 2012

Живакът се гмурка под нулата и ние се скриваме в топлите си къщи. Снегът е покрил всичко и наоколо няма много живот. Една част от животните е избягала надалеч, към по-топли земи; други са се потопили дълбоко на дъната на реките, езерата и блатата. Много птици, някои прилепи и дори пеперудата монарх, са отлетели на юг, за да избягат от студа. Змии пътуват десетки километри, за да се съберат със събратята си в сравнително топли подземни пещери. Жаби копаят дупки на дълбочина до един метър, където се заравят. Много дребни животни като саламандрите и стоножките се спускат да търсят убежище от леда в дълбоките тунели на мишки или къртици. Много жаби и костенурки също търсят топлината на водната среда, където температурата се задържа между 4 и 0 градуса. Калинките се събират на пълчища и се крият в сухи и сравнително топли кухини. Някои насекоми, като водните кончета например, пък прекарват зимата като водни ларви и се появяват в откритото пространство едва, когато тревата си подаде носа от размекнатата земя. А на дървото пред прозореца стърчат два мънички синигера и накокошинено и съсредоточено се опитват да се стоплят.


Врабчетата, синият и големият синигер са най-честите посетители на хранилките в града

Студеното време, комбинирано с много сняг и лед, е не просто неприятно за птиците, но и опасно за живота им. Голяма част от хранителните им запаси са покрити с дебел пласт лед и сняг. Нещастниците, които остават около нас през зимата, са се приспособили към лошите условия – виждате ги навсякъде, накокошинени и прилични на пухени топчета. Някои птици могат да забавят метаболизма си, като по този начин намаляват количеството храна, от което се нуждаят. Но въпреки това суровата зима взима своето от птичките като убива много от тях с глад и мраз.

Хранилките за птици са лесни за измайсторяване – можете да си направите хранилка от всяка празна пластмасова бутилка, или да си купите в големите зоомагазини и цветарници. Семенцата и няколкото бучки мас от вашия заден двор може би ще са единственото, което много птички могат да намерят през страшните времена на студената зима. Нека хранилките да са няколко – няма да повярвате колко много птици могат да се съберат само при вас. Източникът на храна ще дойде като манна небесна на дребосъците – синигери, врабчета, чинки, пък и на по-големите нахалници като косове, свраки и сойки. Особено чинките и косовете, които се движат на ята, може да населят околните дървета и, умиращи от глад, да изпразват хранилките час по час.


Мас/масло, сурови ядки, сурова кайма – пълни със скъпоценни калории

Не забравяйте маста – тя е един от най-големите помощници на птичките през зимата. Предоставя им много енергия и им помага да се стоплят. Перата на дребосъците също имат нужда от мазнина, за да са плътни. Добър източник на мазнини са суровите ядки – например фъстъците. А суровата кайма е просто добре дошла, за червеите от рибарските магазини вече да не говорим. Като слагате всичко това в хранилките, не забравяйте, че то би било прилична храна за скитащите котки, които са не по-малко гладни и премръзнали от птичките и биха изяли с удоволствие и самите тях. Така че трябва да гледате да слагате хранилките така, че да не създавате опасност за хранещите се пилци.

Сигурно всеки ден ви се налага да изхвърляте стар хляб, недоядени филии или поне трохите от масата – не ги хвърляйте. Те могат да означават още един ден живот за някое прегладняло врабче.

Ако наблизо имате кълвачи, чинки или черешарки, можете да нахраните дори тях. Тук нещата са малко по-сложни. Нужни са ви няколко шишарки, които да завържете за дървото, добре намазани с фъстъчено масло, което тези птици обожават. В краен случай можете да мажете фъстъченото масло направо по дървесната кора, те ще си го вземат оттам. Никога обаче не им давайте само фъстъчено масло – една хубава каша от корнфлейкс, мюзли, семенца и фъстъчено масло е незаменима, тъй като лепкавата консистенция на маслото може да запуши гърлата на някои птички.


Когато слагате поилки – сложете една паничка обърната наопаки в купата с вода. Така птичките могат да стъпят на нея и да пият по-лесно

И не забравяйте водата! Макар и да има много сняг наоколо, всички източници на вода са замръзнали, задължително сипвайте топла (но не вряла) вода в плитки купички поне два пъти през деня, за да могат дребосъците да пият преди да е замръзнала.

Добра стратегия е хранилките да се пълнят няколко часа преди залез слънце, за да може енергията, която птиците ще получат, да им помогне за през нощта. Но все пак, ако на перваза се наредят цяла компания синигери и ви гледат въпросително – не ги карайте да чакат.

Един ден без храна може да погуби малките пилета, тъй като техния бесен метаболизъм ги поставя пред условието храна или смърт. Когато едно толкова малко същество трябва да произвежда топлина в среда, чиято температура е по-ниска с цели 30 градуса от неговата собствена, калориите се горят без никакво пестене.

Няма нищо по-обезкуражаващо от това да закачиш цяло кило сурови фъстъци на дървото и да гледаш цял ден как се поклащат самотно цял ден, без никой да им обърне внимание. Не се притеснявайте – обикновено на птиците им трябват няколко дни преди да намерят вашата хранилка.


Това е ръчно направената хранилка на Ина Генчева – намерили я за 3 дни

ХРАНИЛКА ОТ БУТИЛКА

Не е никак трудно да се направи хранилка от всяко двулитрово пластмасово шише. Шишето трябва да се измие хубаво и да се махнат всички етикети. Дъното му ще е горнището на хранилката. Направете две малки дупки в дъното на шишето и прокарайте тел през тях, за да направите халкичка, която ще бъде закачалката. Залепете дупчиците с изолирбанд, за да не влиза вода при семенцата и да ги разваля. Четири пръста над капачката направете две дупчици една срещу друга, през които да можете трудно да прекарате клечица от китайски ресторант или друга пръчка, дебела горе-долу колкото молив. Същите кацалки могат да се направят още четири пръста нагоре, и още четири. Ниско над тях направете също толкова малки дупчици, през които птичките ще си взимат семенца. Направете дупките според семената, които ще сипвате в хранилката – разбира се, няма да са еднакви за просо и слънчоглед.
Качена снимка

ГОЛЕМИТЕ НАТРАПНИЦИ

Понякога се случва да искате да нахраните синигерчетата, а сойките да пристигат и шумно и нагло да изяждат на няколко хапки цялата мас, с която синигерчетата биха се хранили една седмица. Сложете наблизо хранилка с гранулирана кучешка или котешка храна – любимо зимно ядене за гаргите, сварките, сойките и дори за косовете. Когато големите птици свикнат с нея, постепенно започнете да я отдалечавате. Но не по много, просто от клон на клон, все по-далече от хранилката за дребосъците, докато големите спрат да проверяват тяхната и свикнат да ходят само на своята хранилка. Друг вариант е да използвате такава хранилка, на която големите птици и да искат не могат да кацнат. Но винаги, когато имате големи и гладни разбойници наоколо, те ще разгонват пиленцата, дори да не могат да им вземат храната.

ПАДНАЛИ В СНЕГА

В най-студените нощи не е рядкост да се натъкнем на премръзнало и паднало на земята птиче. За съжаление, колкото и да ни се иска, можем да направим твърде малко за тези нещастни същества. Разбира се, проблемът е студът, но дори да ги стоплим, вече получените увреждания и най-вече фактът, че човек ги пипа, си казват своето. Разбира се, човек трябва да има наистина кораво сърце, за да остави такова птиче на замръзналата земя. Като го вземете, гледайте да не го пипате и натискате с пръсти, увийте го в нещо съвсем леко и не го мачкайте. Когато го занесете вкъщи го сложете в затъмнена кутия, застлана с нещо меко и топло. Не го слагайте в най-топлата стая, напротив, защото рискувате температурен шок. Сложете го на сравнително хладно място, където няма течение, шумове и светлина. Покрийте кутията с нещо, така, че да може да влиза въздух, и му сложете вътре в една капачка от буркан малко размекнат хляб с масло – едва ли ще яде, но защо да не пробвате. Дръжте го така поне 12 часа без да го безпокоите и ако тогава е живо, бързо звънете в местния зоопарк, за да определите какво е пилето и как можете да му помогнете.

Още полезни съвети ще намерите на сайта на БДЗП

Завещанието на едно достойно куче

Публикувано на 10 декември 2011

от Юджийн О’Нийл

Аз Силвердън Емблим О’Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни си за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет.

Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат.

Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам. На моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и…  ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче.

Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. За мен ще бъде болезнено да знам, че със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен).

Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота.

Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец – мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място, където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка.

Чувал съм Господарката ми да казва „Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него“. Сега бих искал да и кажа: нека вземе друго кутре – именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството! Аз никога не съм бил ревнив. Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност).

Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си „Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме „. И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.

Снимки: Венелин Илиев

Защо е важно да кастрираме котки

Публикувано на 20 октомври 2011

Често говорим за кастрацията на кучета. Малко хора виждат проблем в уличните котки – те не хапят, не се движат на големи лаещи глутници и като цяло са по-малко видими.

Истината е, че и котките нямат място на улицата. Не толкова защото са опасни за хората, а защото там страдат от редица болести, биват блъснати от коли, гонени от кучета или тормозени от хора, дори от деца. Котките доживели пет години на улицата са малко. Броят на бездомните котки може да бъде намален по същият начин като броят на уличните кучета – с кастрации. Както знаете, при нас те са безплатни и трябва само запишете вас.

Малко факти от Cats Protection, водеща британска НПО, която помага на около 193 000 котки годишно.

  • потомството на една женска може да достигне до 20 000 котки за пет години;
  • котките могат да забременеят веднага щом навършат четири месеца;
  • една котка може да ражда три пъти годишно по пет-шест малки, което води до нуждата от 18 осиновители само за малките на една майка или до 18 нови бездомни котки;
  • не е препоръчително котката да роди дори веднъж преди кастрацията – това е мит!
  • котката бременее девет седмици и шест седмици по-късно може отново да се разгони;
  • бременността и изхранването на малките е тежко за организма на майката. Множеството и поредните бременности често взимат жертви;
  • котките често забременяват от мъжки от същото котило.

Кастрацията е особено важна за вашите дворни котки и има и много плюсове за здравето на вашата домашна котка. Кастрираните дворни котки живеят по-дълго, не влизат в битки в периода на разгонване, не раждат нежелани поколения.

Некастрираните домашни котки изпадат в шумни и мъчителни периоди на разгонване. Мъжките маркират къщата, а женските плачат и събират улични под прозореца. Контрацепцията за котки може да увреди черния дроб или да доведе до диабет.

Плюсове от кастрацията на женски котки:

  • намалява риска от рак на млечните жлези;
  • намалява риска от рак на яйчниците;
  • намалява риска от рак на пикочните пътища;
  • намалява риска от пиометра;
  • добавя от три до пет години към живота на котката;
  • намалява риска от заболявания предавани по кръвен път при ухапване или битка при разгонване.

Плюсове от кастрацията на мъжки котки:

  • намалява рискът от заболявания на простата, включително рак;
  • намалява рисът от рак на тестисите;
  • добавя от три до пет години към живота на котката;
  • намалява рискът от заболявания предавани по кръвен път при ухапване или битка при разгонване;
  • ако се кастрира преди първото разгонване, спира маркирането.

При всички котки, независимо от пола, намалява рискът да се загубят или да пострадат при инциденти – блъснати от кола или паднали от тераса. Огромен брой котки падат от тераси при разгонване, при което загиват, преживяват тежки травми или се изгубват.

Надяваме се да помислите добре и да разберете, че кастрацията е рутинна операция, което има много плюсове за здравето на собствения ви любимец и е за доброто на всички котки.

Кастрациите в нашата клиника са безплатни, само запазете час.

Кастрациите са важни и няма да се уморим да го повтаряме

Публикувано на 07 септември 2011

Вихър е кастриран от д-р. Станкова. в отлично здраве и идеално тегло

Вихър е кастриран от д-р. Станкова. в отлично здраве и идеално тегло

Скоро в личен разговор:
“Анимал Рескю, толкова съм разочарован от вас! Аз вярвах в каузата ви и ви подкрепях, но сега разбирам, че вие кастрирате всички кучета! Как не ви е срам!”

Всъщност не ни е срам, напротив – гордеем се. Затова и горе в дясно на сайта може да видите точно колко задомени и кастрирани кучета имаме. Гордеем се защото една от основните ни мисии е да работим за намаляване на популацията  безстопанствени кучета в София, а кастрацията е единствения ефективен, хуманен и законен начин за това.

И това е не само наше мнение. Световната здравна организация е признала кастрацията като единствения ефективен метод за намаляване броят на бездомните животни. Увеличаването на броят кастрирани котки и кучета е основна цел на всяка уважавана организация за защита на техните права.

Цезар Милан вероятно е най-известния приятел и специалист по проблемите на кучетата в света в момента. “Говорещият с кучета” върви успешно от 2004 и според New York Times привлича около 11 милиона зрители всяка седмица само в Щатите. Книгите му са продали над два милиона копия в САЩ. Цезар Милан е сред най-влиятелните и убедени поддръжници на кастрацията на домашни кучета.

През 2007 Милан и съпругата му основават Фондация Милан (Millan Foundation). Една от основните и’ цели е да информира и да промотира кастрирането на кучета с цел намаляване на свръх популацията и подобряване живота им.

Вижте едно тяхно видео:

то казва:

Всяка година между четири и пет милиона кучета и котки умират без това да е нужно. Кастрирайте домашните си любимци, за да предотвратим още страдания и смърт. Да променим бъдещето куче по куче.

Нони е улична потомка на риджбек

Ние няма да се уморим да повтаряме

Важно е защото:

Женските кучета започват да раждат на възраст от около шест месеца. За котките – четири. Една женска може да роди между 4 и 8 кутрета два пъти годишно. Когато навършат 6 месеца, те също започват да се размножават. Тоест срещата на две некастрирани кучета на улицата води до:
12 бездомни за една година.
67 – за две години
376 за три
66 088 за шест години.

За домашните кучета  е добре защото:

  • кастрацията на женска преди първото разгонване намалява опасността от инфекции на уринарния тракт и рак на млечните жлези, който е фатален при 50% от некастрираните женски;
  • кастрацията на мъжки кучета елиминира опасността от рак на тестисите и намалява опасността от проблеми с простата;
  • намалява шансът от инциденти с кучето ви: гоненето от и на разгонени кучета е основна причина за много изгубени и ударени от кола кучета;
  • мъжките кучета стават по-малко доминантни и териториални, което често значи и по-малко агресивни;
  • кастрацията не води до наднормено тегло. То се дължи на гена на кучето, на липсата на достатъчно разходки и тренировки и на хранителния режим;
  • кастрацията позволява да разхождате женската си спокойно без да трябва да я пазите и без всички некастрирани мъжки в квартала да вървят след вас. (източник)

Накратко кастрацията помага за овладяване броя на бездомните кучета и котки, намалява страданието на хилядите останалите без дом и е добре за здравето на вашите домашни животни. Кастрацията е чест от отговорното отглеждане на кучета и котки и ние няма да се уморим да го повтаряме.

В Богров можете безплатно да кастрирате котка и да кастрирате и чипирате куче. Трябва само да запазите час. Можете и да дарите за клиниката и кастрационната ни програма, благодарим предварително.

Любимец за децата – основни моменти

Публикувано на 11 април 2010

За много от децата домашния любимец е и най-добрия приятел. Приятел, който не само ги дарява с безусловна любов, но и учи на отговорност, лоялност и съчувствие. Обикновено в домовете ни се срещат кучета и котки, други животни (зайчетата, хамстерите, морските свинчета, джербилите, малки птичета и рибките) също могат да бъдат страхотни семейни любимци, ако получават необходимите грижи.

В основата на създаване на истински „семеен любимец” – послушен, доброжелателен към хора и животни – се намира отношението към животното. То трябва да се третира като обичан член на семейството, да се възпитава и да получава грижите от които се нуждае. Не е достатчно да го вземете само „за децата”. Той не е временно явление в дома ви, не е приходящ приятел на детето ви, а е член на семейството, чийто живот зависи от всички в това семейство, особенно от възрастните. Още…

Какво представлява приемната грижа?

Публикувано на 08 април 2010

Приемните семейства са много важни за нас, тъй като те ни дават възможност да помогнем повече животни и да направим възможно осиновяването им. С тяхната помощ ние подкрепяме кучета и кутрета, които се нуждаят от сигурно място и допълнителни грижи, преди да бъдат осиновени. Предоставянето на приемен дом е животоспасяваща мисия, насочена предимно към: Още…

„За“ и „против“ стерилизацията

Публикувано на 08 март 2010

Нежеланата бременност на домашния ви любимец може да се предотврати, ако проумеете, че той все пак е куче, а не човек
О. А. Брейдик, старши лекар в киевската ветеринарна клиника „Добродий“ Още…

Защо да кастрирам?

Публикувано на 08 март 2010

Някои хора свързват пролетта с дълги разходки в парка под нежните лъчи на отдавна невижданото слънце. Повече от очевидно е, че тези хора нямат женско куче. За други пролетта означава приятни слънчеви бани на терасата с любимата книга в ръка. Повече от очевидно е, че тези хора нямат женска котка. Още…