Библиотека

Д-р Полина Илиева представя: Анубис (Хипотиреоидизъм при кучетата)

Публикувано на 17 юни 2019

Д-р Полина Илиева е главен лекар в клиника „Франциска“.
Завършила е ветеринарна медицина в Тракийския Университет в Стара Загора и има множество специализации в България и чужбина

Повечето хора не са наясно, че и техните кучета и котки могат да страдат от хормонални заболявания, при това доста често. И при тях, както и при хората, причините за придобитите хормонални проблеми включват стрес, лоши условия на живот и неподходяща храна.

Щитовидната жлеза се намира в гушата, близо до трахеята. Тя отделя хормоните Т3 и Т4, а количеството им се контролира от хипофизната жлеза, която се намира в мозъка и отделя хормона ТСХ.

Ако по някаква причина щитовидната жлеза не произвежда достатъчно количество  хормони, това причинява хипотиреоидизъм, а свръхпроизводството им се нарича хипертиреоидизъм.

И в двата случая се променя цялостния метаболизъм и работа на организма.

                                                      Причинители:
Хипотиреоидизмът може да бъде първичен, породен от заболяване на щитовидната жлеза или вторичен, причинен от автоимунен отговор на лоши условия на живот, неправилно хранене и стрес.
                                             

                                         Симптоми на хипотиреоидизъм

Истината е, че всяка внезапна промяна в поведението или външният вид на кучето Ви,трябва да е последвана от посещение при ветеринарният Ви лекар – ранната диагностика и лечение подобряват шансовете за благополучен изход  от всяко заболяване.
– Рязко напълняване;
– Вялост, апатия;
– Оплешивяване;
– Пигментация по кожата (поява на петна);
– Оплешивяване.

Макар да не е описан като симптом в литературата, при работата ми в клиника „Франциска“ съм срещала десетки пациенти, при които хипотиреоидизмът се проявява чрез драстична загуба на тегло, а не напълняване.

     


                                            Поставяне на диагноза
Лабораторни изследвания на хормоните Т3, Т4 и ТСХ са достатъчни за категорична диагностика.

                                                          Лечение
Обикновено животно с хипотиреоидизъм ще приема хормонални таблетки до края на живота си. Самите лекарства не са скъпи и кучето с хипотиреоидизъм може да живее дълго и нормално. Регулярното изследване на хормоналните нива определя и промените в дозировката.

Анубис

Анубис дойде при нас, след няколкомесечно скитане по улиците на Враца.
За дребното домашно куче, страхът и стресът са били огромни и състоянието му се е влошила много бързо.

Освен неестественото напълняване и загубата на косъма, при него установихме и вторична инфекция на кожата и дерматит.

На лечение е от около месец – хормонални таблетки за хипотиреоидизма и антибиотици за вторичните инфекции – и вече наблюдаваме подобрение.

Photo credit: Иванка Патерсън за Stardust Pictures

Векторните болести: непризнатият бич за домашните любимци и бездомните им братя

Публикувано на 10 декември 2018

Година след година, климатът в България се променя, зимата е топла и лека, средната температура се покачва.  Хората и техните домашни любимци пък пътуват навсякъде. И това навярно са причините за все по-широкото разпространение на така наречените векторни заболявания – болести, пренасяни от насекоми и кърлежи.

За съжаление, както нерядко се случва, адекватна реакция от страна на властите няма и до ден-днешен наличието на тези болести не само не се признава, но и не се споменава; сякаш, ако не говорим за тях, те ще изчезнат.

Според нас обаче, да заравяме глави в пясъка е безсмислено, ето защо не спираме да говорим и съветваме – тези болести са често срещани, а голяма част от тях са заразни и за хората, не само за животните.

Ако не сте правили профилактика на домашните си любимци, направете им тестове, за да се уверите, че всичко е наред, а след това включете профилактиката за тях към ежемесечните си задължения.

При прием на ново куче в приют „Фермата“, задължително се правят бързи тестове за анаплазмоза, ерлихиоза, лаймска болест, дирофилариоза и лайшманиоза. Уви, тестовете твърде често са положителни.

Статистически, резултатите изглеждат така:

37% от направените тестове за векторни заболявания са положителни.

Разпределението на положителните тестове по болести е следното:

Забележка: Горепосочената статистика включва както бездомните, така и домашните ни пациенти. Нещо повече – около половината от бездомните, които попадат при нас, са всъщност изоставени домашни кучета. 

Анаплазмоза

Анаплазмозата  е кърлежово-преносима болест с бактериален произход, унищожаваща кръвните клетки (най-често неутрофилите, понякога – еозинофили) на заразеното животно. Бактериите причинители са два вида – Anaplasma phagocytophilum и Anaplasma platis.

Начин на заразяване:
Пренасянето на заразата става чрез ухапване от кърлеж. Възможно е заразяване и чрез кръвопреливане.

Симптоми на заболяването:

Непосредствено след ухапването, признаците на заразяване са анемия, повишаване на температурата, задух, увеличаване на лимфните възли.

В този стадий, под микроскоп могат да бъдат забелязани поразените кръвни клетки.

Около 20 дни след това, анаплазмозата преминава в безсимптоматичен етап на развитие, а бактериите засягат кръвотворните органи и далака. Диагностика в този стадий се прави с кръвен серологичен тест.

В третия етап болестта е хронифицирала, а засегнатите клетки са толкова много, че са възможни кръвоизливи. Признаци в този етап са появата на хематоми, кръвоизливи от носа, кръв в урината.

Диагностика и лечение:
В повечето случаи диагнозата се поставя чрез кръвен серологичен бърз тест, а лечението представлява прилагане на Доксициклин в продължение на 30 дни. При развита хронична анаплазмоза, може да се наложи повторен курс на лечение. Да се има предвид, че тестовете могат да бъдат положителни няколко месеца след излекуването на животното.


Профилактика:
Превенцията  на повечето векторни заболявания се състои в недопускане на векторите (при анаплазмозата това са кърлежите)  до домашния любимец. На пазара има най-разнообразни медикаменти срещу кърлежите – пипети,  каишки, дори таблетки. Изберете такъв за Вашия домашен любимец и го прилагайте целогодишно – макар да се счита, че през зимата няма кърлежи, все по-често имаме меки и влажни зими, благодатни за тях.

При входящия тест на Сияна бе установена анаплазмоза. Лечението изпревари появата на симптоми и Сияна днес е  здраво, домашно куче.

Ерлихиоза

 

Друга много често срещана болест, пренасяна от кърлежите, е ерлихиозата. Причинителят на заболяването е Ehrlichia canis – вътреклетъчна грамнегативна ритексия, паразитираща в моноцитите в кръвта. Боледуват най-често кучетата, но хора и котки също могат да се заразят. Счита се, че има и породна предразположеност, като кучетата от порода Немско овчарско куче се разболяват от ерлихиоза най-често.
Начин на заразяване:

Както и при анаплазмозата, пренасянето на заразата става чрез ухапване от кърлеж. Нерядко един-единствен кърлеж може да зарази кучето Ви с повече от една векторна болест.

Симптоми на заболяването:

При ерлихиозата има инкубационен период от 1-3 седмици и има две форми на болестта – остра и хронична. При острата форма се наблюдава висока температура, загуба на апетит и тегло, апатия. Може да има и повръщане, гнойни изтечения от носа, кръвоизливи, дори куцота.

При хроничната форма основният симптом е обща слабост – липса на апетит и настроение, загуба на тегло.
И при двете форми има неврологични симптоми – пареза и парализа; в много случаи се увреждат очите и може да доведе до ослепяване.

Диагностика и лечение:
В повечето случаи диагнозата се поставя чрез кръвен бърз тест, а лечението представлява прилагане на Доксициклин в продължение на 30 дни.

Профилактика:
Предпазването от кърлежи е жизненоважно за Вашия любимец и Вас. На пазара има най-разнообразни медикаменти срещу кърлежите – пипети, каишки, дори таблетки. Изберете такъв за Вашия домашен любимец и го прилагайте целогодишно и редовно.

 

Намерихме Йордан захвърлен напълно парализиран

N.B. Тъй като из цялото тяло на Данчо имаше сачми, първоначално лекарите сметнаха, че парализата е причинена от някоя от тях. Едва по-късно, когато беше излекувана ерлихиозата и Данчо като по чудо проходи, разбрахме истината.

 

Бабезиоза

Бабезиозата е вътреклетъчен протозой, Babesia Canis, Babesia microti, Babesia divergens и др., паразитиращ в еритроцитите. Среща се при кучета, котки, коне, селскостопански животни и хора. Болестта засяга почти всички основни системи в организма – кръвоносна, отделителна, дихателна, нервна и нелекувана има летален изход.

Начин на заразяване:
Пренасянето на заразата става чрез ухапване от кърлеж.

Симптоми на заболяването:

Симптомите са многообразни и често се покриват с такива за други векторни заболявания – повишена температура, анемия, задух, липса на апетит и загуба на тегло, увеличен далак, кръв в урината, конюнктивит, ринит, парези и парализи и др.

Диагностика и лечение:

Диагностиката се прави най-често с кръвна натривка на база на симптоми. При съмнение за бабезиоза, ние използваме за диагностика сертифицирана лаборатория в Германия.
Лечението може да бъде успешно, ако се вземат мерки навреме. То третира не само бабезиите, но и симптомите –най-често се включват сърдечни и аналептични лекарства, витамини.

Забележка: Кучета, боледували от бабезиоза, са неподходящи за кръводарители, тъй като могат да бъдат носители през целия си живот и да заразят реципиента.

Профилактика:
Предпазването от кърлежи е жизненоважно за Вашия любимец и Вас. На пазара има най-разнообразни медикаменти срещу кърлежите – пипети, каишки, дори таблетки. Изберете такъв за Вашия домашен любимец и го прилагайте целогодишно и редовно.

 

Лаймска болест (Борелиоза)

Лаймската болест е още една от опасните векторни болести, които се срещат все по-често у нас. Причинител е бактерия от рода Borrelia – Borrelia Spirochaeta, Borrelia Burgdorferi и др. Заразява кучета, котки, коне, селскостопански животни, гризачи  и хора. В природата са установени над 40 бозайници и птици като резервоара на Borrelia, включително полската мишка.

 

Начин на заразяване:
Пренасянето на заразата става чрез ухапване от кърлеж.

Симптоми на заболяването:

Болестта протича в 3 стадия, като при кучетата най-често първите два стадия са безсимптомни и често стопаните не им обръщат внимание.
Инкубационния период е от няколко дни. В първия стадий може да се наблюдава зачервяване около мястото на ухапване. Обикновено това е единствения признак през първите няколко седмици от заболяването. Вторият стадий продължава месеци наред. Отново няма треска и повишаване на температурата, но се забелязват разранявания по кожата, конюнктивити, болки в мускулите и др. Третият стадий настъпва след около година и се характеризира с кожни язви, артрит, пареза на цели мускулни групи.

Диагностика и лечение:
Борелиозата е една от болестите в най-често използвания бърз тест, какъвто се прави във всяка ветеринарна клиника.
Отново за лечение се използва антибиотик – Доксициклин, Пеницилин G, Амоксицилин и др., но продължителността на лечението зависи от стадия на развитие на болестта.

Профилактика:
Предпазването от кърлежи е жизненоважно за Вашия любимец и Вас. На пазара има най-разнообразни медикаменти срещу кърлежите – пипети, каишки. Изберете такъв за Вашия домашен любимец и го прилагайте целогодишно и редовно.

 

Баба Рижка беше с Лаймска болест

 

Дирофилариоза

Дирофилариозата е сред най-често срещаните векторни заболявания в България. Наричана още „червеи в сърцето“, тъй като възрастните форми на паразита (дирофиларии) се настаняват в белия дроб и сърцето на кучето. Ако не се лекува, болестта е смъртоносна, а лечението е скъпо и опасно.
Начин на заразяване: Ларвите, наречени микрофиларии, се пренасят от комари.
Симптоми на заболяването:

Дирофилариозата има две форми – dirofilaria repens (кожна форма) и dirofilaria immitis (сърдечна форма). През първия стадий на сърдечната форма, след заразяването симптомите са слаби или липсват. Общото състояние на кучето се влошава, появява се задух и/или кашлица, загуба на телесно тегло. В по-напреднал стадий може да се стигне до асцит (пълнене на корема с течност).

Зарко пристигна при нас със страховит асцит

Диагностика и лечение:
Диагноза може да бъде поставена и чрез микроскопско изследване на капка кръв или бърз кръвен тест, а в по-късен стадий на заболяването, пораженията на сърцето и белия дроб стават видими и на рентген и ехограф.
Лечението се назначава индивидуално, след определяне на степента на опаразитяване, възраст, общо състояние на кучето и др.
Обикновено се използват препарати на основата на арсен (имитицид, имитацид) в индивидуална схема на поставяне.

Тъй като убитите от имитицида дирофиларии могат да запушат кръвоносен съд, при много опаразитените животни се препоръчва хирургична екстракция на възможно най-много от тях.
При ранна диагноза лечението може да бъде успешно, но за преболедували животни се препоръчват редовни контролни прегледи от кардиолог, тъй като пораженията от дирофилариите в сърцето, могат да доведат до проблеми със сърцето и след излекуването му.

При Мишлен белият дроб е засегнат от дирофиларии,
а от токсините, отделяни от тях, има увреждане и на черния дроб

Профилактика:
Предпазването от комари често се подценява и дори редовно външно обезпаразитявано куче може да се разболее от дирофилариоза.
Обсъдете с ветеринарният си лекар, кой начин на превенция е най-подходящ за Вашето куче и го прилагайте целогодишно. Съществуват различни варианти – някои имат репелентно действие срещу комари, други убиват микрофилариите и не позволяват заразяване, въпреки ухапванията. Ние препоръчваме втория вид, тъй като никой репелент няма стопроцентово действие.

Като най-сигурен и евтин вариант, профилактиката за дирофилариоза в приют „Фермата“ става чрез орално прилагане на Ивермектин ежемесечно. Ивермектинът убива микрофилариите и те не успяват да се развият във възрастни паразити. Друг начин е превенцията от комари чрез продукти с репелентно действие.

 

Калинка е пациент с анаплазмоза и дирофилариоза

В заключение:

Представете си, че сте на кварталната кучешка полянка, заедно с още девет стопани и техните кучета.
От тези десет кучета, най-малко четири  имат векторно заболяване, без стопаните им да подозират за това. Ще го разберат едва, когато състоянието на кучетата им се влоши.

Да бъдеш информиран и отговорен стопанин наистина е въпрос на живот и смърт. Ако не сте правили профилактика за векторни заболявания или сте я правили нередовно – идете до ветеринарния си лекар сега!

 

 

 

Осиновяване на куче: Инструкции за употреба

Публикувано на 18 юли 2018

Да осиновиш най-добрия си приятел от приют, е благороден и щедър жест, който за радост става все по-предпочитан начин за сдобиване с домашен любимец и в България.

Естествено, в българския прочит на този жест има и някои криворазбрани аспекти и заблуди, които бихме искали да обсъдим и да се опитаме да развенчаем тук.

Заблуда 1:
Осиновеното куче няма стойност

Осиновяването на куче от приют, според българските закони, е безплатно и освободено от такси.
Уви, за някои хора това означава, че осиновеното куче е без стойност и значение; то е различно и по-маловажно от „купеното“ куче.
Става дума за живо същество! Същество със собствени емоции, страхове и спомени. Ако не мислите така – не си взимайте куче – нито купено, нито осиновено!

Заблуда 2:
Всичко е по-добро от живота в приют

Удивително голям е броят на кандидат-осиновителите, според които предоставянето на добра храна и медицинска грижа, човешко внимание и разходки, не са задължителни при осиновяването на куче. Че и то, и хората от приюта, трябва да са благодарни за това, че са готови да го вържат в някой ъгъл и да му подхвърлят къшей хляб.
Всички сме наясно, че дори най-добрият приют не е истински дом. Както и, че на повечето кучета им се налага да почакат, докато се появи най-подходящият за тях човек.

Хубаво би било, ако такива хора проумеят, че осиновяването е предоставяне на ДОМ, а не начин приютът да се отърве от кучето на всяка цена.

Заблуда 3:

Осиновеното куче не е мое

(То е улично и/или на приюта)

Повечето кандидат-осиновители, които срещаме, са прекрасни хора, напълно подготвени за отговорността, която поемат. Има и такива обаче, според които, осиновеното куче завинаги остава отговорност на приюта, от който е взето. Обезпаразитявания, годишни ваксини, обучение, контрол – нищо от това не е тяхна задача, защото кучето е от приют.

Независимо от начина, по който сте се сдобили с Вашето куче, то е изцяло Ваша отговорност.

 

Заблуда 4:

Връщането на осиновено куче е в реда на нещата

Като продължение на Заблуда 3 стои и въпросът с „връщането“. Да, признаваме, че понякога има случаи и събития, които правят доотглеждането на домашният любимец невъзможно. В такива ситуации и ние, като организация, настояваме кучето да бъде върнато на нас. Но опитът ни сочи, че такива ситуации са далеч по-редки, отколкото простичкото възприемане на идеята, че можеш да отглеждаш някое куче 2-3-5 години, а после просто да го „върнеш“ и това е нормално, като да върнеш гардеробче в Икеа.

Не, не е нормално. И Вие не „връщате“ кучето в приют. Изоставяте го.

                                          

Заблуда 5:

Осиновените кучета нямат нужда от медицински грижи

„Кучетата, идващи от приют, нямат нужда от ваксини, те си имат доживотен имунитет“
„Осиновеното куче няма стойност, по него не бива да се харчат пари“

„Ще му мине от само себе си, безпородните са така“

И още купища глупости, които се ширят като схващания и които чуваме  твърде често. Лекарите ни говорят ли говорят, ние самите също обясняваме – въпреки всичко, в рамките само на месец, три от „нашите“ осиновени кучета получиха диагноза дирофилариоза, тъй като осиновителите са пренебрегнали профилактиката.

 

Заблуда 6:
Медицинска гаранция

Независимо, дали кучето е породисто или безпородно, от приют или от развъдник, кутре или зряло куче, никой не може да Ви гарантира, че то няма да боледува. Такова нещо, като медицинска гаранция, просто няма, затова не го изисквайте за осиновеното си куче. Като бъдещ стопанин на куче, трябва да сте наясно, че живите същества се разболяват.  При необходимост от някакво лечение, отговорността, в това число и финансовата, е Ваша.  Да не се справяте и потърсите помощ е едно, но да считате, че приютът е длъжен да заплаща всяко бъдещо лечение на Вашето куче, е погрешно.

Заблуда 7:

Осиновяването съществува за Ваше улеснение

Ако имаш желание да осиновиш куче, редно е целия свят да се завърти така, че да ти е удобно и да не се налага да правиш каквото и да било усилие. Да, ама не. Много колеги, в желанието си да осигурят дом на свои подопечни, шофират стотици километри, чакат пред хорските домове часове наред, правят чудеса от храброст, само и само кандидат-осиновителят да не се откаже.

 

Заблуда 8:

Осиновеното от приют куче ще е болно

Трябва да признаем, че зависи и от приюта, от който осиновявате кучето си. Но имайте предвид, че болшинството търговци на кучета влагат далеч по-малко време, усилия и средства в кутретата, които разпращат като пица по адреси, отколкото неправителствените организации за защита на животните.

Кучетата в приют „Фермата“ са редовно обезпаразитявани и ваксинирани, тествани за векторни и инфекциозни заболявания, при завършване на ваксинационната схема, на кутретата се правят тестове за изграден (или не) имунитет срещу редица заболявания, а за здравето им ежедневно се грижи лекарски екип.

 

 

Ако обмисляте осиновяване на куче:

Уверете се, че не страдате от някоя от тези заблуди.

Запознайте се с Пътеводител на добрия стопанин на куче.

Прочетете и най-честите Причини за изоставяне на домашно куче

Не ви казваме всичко това, за да Ви откажем от осиновяването!
Казваме Ви го, защото е важно да знаете и напълно да разбирате:

Да си вземеш куче, означава да си готов да му осигуриш дом, любов, внимание и грижи, докато е живо.
И нищо по-малко от това, не е достатъчно! 

 

Кастрирай и върни за начинаещи

Публикувано на 13 септември 2017

Мнозина считат, че програмата „Кастрирай и върни“ не може да реши проблема с наличието на бездомни кучета и котки. Има и такива, които смятат, че единственият начин да няма улични популации е всички бездомни животни се избият. Тук накратко ще се опитаме да обясним защо кастрацията е необходима, но и защо е недостатъчна за решаването на проблема.

Представете си една лодка в морето. В нея има няколко дупки, през които влиза вода. Седящите вътре хора изгребват водата от лодката непрекъснато – някои с кофи, други с чаши, но в лодката неизменно влиза още вода.
Именно това е проблемът с животните на улицата.

Пробойните са източниците на нови кучета по улиците, а водата вътре в лодката – вече бездомните кучета. И независимо, колко усърдно изгребваме водата от лодката, докато не се запушат пробойните – няма да има резултат.

Кои са източниците на нови кучета по улиците и какви са начините за пресушаването им?

Както ще видите от таблицата по-долу, кастрацията на бездомните кучета решава само част от проблема. За неговото окончателно решаване са нужни комплексни мерки и без те да бъдат взети, ние можем до безкрай да изгребваме водата от лодката, а по улиците да скитат още и още бездомници.

 

Източник на нови бездомни животни Начин за решаване на проблема
 

Поколения на бездомни кучета

Кастрация и връщане по места на бездомните кучета
 

Изхвърлени домашни кучета

Задължителна маркировка и регистрация на домашните кучета, налагане на глоби за изхвърляне
 

Изхвърлени поколения на домашни кучета

Кастрация на домашните кучета, Образоване на собствениците
Естествена миграция

 

 

Изкуствена миграция

Връщането на вече кастрираните животни по местата им на обитания, предотвратява заселването на нови животни;

В много общини се „справят“ с проблема, като залавят бездомните кучета и ги стоварват в друга община. Начинът  за решаването на този проблем е строг контрол от страна на държавата, спрямо общините.

В София най-големите източници на нови бездомни кучета са нежеланите поколения на домашни, най-вече дворни кучета и кучета пазачи на складове, паркинги и строежи. По-голямата част от бездомните кучета вече са кастрирани и все по-рядко срещаме бездомна майка с кутрета, за сметка на пълчищата от захвърлени кутрета.

Защо да се кастрират бездомни и домашни кучета (вместо да се избият, приберат в приюти или осиновят бездомните)?

Защото на тяхно място веднага ще се появят новоизхвърлени животни, които ще се настанят на освободените от избитите/прибрани в приюти такива, само че те няма да са обработени и ще раждат два пъти всяка година.

Връщането по местата на залавяне на кастрираните бездомни кучета предотвратява естествената миграция като източник на нови кучета, а кастрацията на домашните животни (особено такива в рисковите групи – дворни животни и „пазачи“) прекъсва омагьосания кръг от изхвърляне на нови и нови кучила.

Какво точно представлява програмата „Кастрирай и върни“?

Всяко куче, заловено от улицата се кастрира, обезпаразитява вътрешно, ваксинира срещу бяс и се връща на мястото, където е заловено.

Какви кучета не се връщат на улицата след обработка?

Има кучета, които не се вписват в модела „Кастрирай и върни“ и не могат да бъдат върнати по места, тъй като:

  • Не могат да оцелеят там (бивши домашни кучета, подхвърлени кутрета, болни животни);
  • Са социално неприемливи (твърде едри и „страшни“ за хората; агресивни или шумни);
  • Местообитанията им са вписани в закона, като зони, забранени за бездомни животни (дворове на болници, детски градини, училища).

Много хора се сърдят, че не приемаме във „Фермата“ всяко бездомно куче, което срещнат. Освен заради ограничения ни капацитет, причината е, че се стараем да приемаме единствено животни от тези три групи.

GALLUP: Източник на бездомната популация са изхвърлените кучета и кутрета

Публикувано на 27 август 2017

Представяме на вашето внимание кратък анализ на национално представително социологическо проучване, проведено през месец ноември 2012 на територията на България от BBSS Gallup International. Изследването е проведено pro bono благодарение на г-жа М.Абрашева и е по поръчка на Animal Rescue Sofia.

БРОЙ И ВИД ЖИВОТНИ:

34% или над 1/3 от българите имат животно у дома – куче или котка (над 2 500 000 българи).

20% са хората с котки, 25% са хората с куче, като около 1/3 от собствениците на кучетата имат и
котка.

Всяко 2-ро домакинство в селата и всеки 9-ти в града притежава куче.

Етносът на анкетираните не е от значение що се отнася до отглеждането на куче, с едно голямо изключение – ромите. Всеки втори анкетиран ром е заявил, че има куче, т.е. в ромските квартали гъстотата на кучетата е двойна, в сравнение с българско или турско село от същия размер.

НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ:

Във всяко второ домакинство на село има куче, кучето продължава да се отглежда като стопанско животно с работна цел. Под 20% са кучетата, които живеят в домашни условия.

Тук има рязко разграничаване по възраст и доходи – младежите (хора до 25г.) и жителите на големите градове гледат кучетата си у дома. Колкото по-висок е доходът на един човек, толкова по-голяма е вероятността да гледа кучето си вътре. Колкото по-нисък – навън.

83% от стопаните на кучета ги гледат само навън, на двора. В селата, и като цяло в къщите – кучетата живеят почти изцяло навън.

 

КАКВО СЕ СЛУЧВА С МАЛКИТЕ:

Добрата новина е, че 1/3 от животните са кастрирани. Лошата е, че над 50% от собствениците се държат просто безобразно:

Почти 2/3 от хората, преобладаващият брой, от собствениците на котки и кучета в България признават, че изхвърлят навън поколенията на животните си под една или друга форма (в населеното място, извън града, в гората и т.н…)

Това е факт, който ние като хора, работещи от години по проблема знаем отдавна, но едва сега съумяваме да докажем.

Предвид факта, че всяко едно женско куче може да роди 2 пъти в годината между 4 и 8 малки, картината с платото от 6-8 000 бездомни животни, което постигнахме чрез кастрации в София –
се изяснява.

NB! По данни на нашите колеги от Ф. „Четири Лапи“, всяка година от улиците на нашия град се изтеглят около 4 000 кучета (загиват, биват осиновени, преместват се).

Причината популацията от кучета да не може да спадне под тази бройка е, че на улицата ежегодно биват пускани/изхвърляни и оцеляват нови 4 000 кучета, които поддържат популацията на постоянно ниво.

Това не означава, че кастрацията е безсмислена, а че е необходимо да се насочат равностойни усилия към кастрирането на всички дворни животни в предградията и кварталите.

ИЗВОДИ:

От данните можем да направим следните заключения:

  • проблемът с бездомните кучета в България няма да се реши, докато не се въведе истински контрол върху собствениците;
  • проблемът не може да бъде разглеждан като общински, а единствено и само като национален;
  • най-важният аспект в решаването на проблема с бездомните животни е достъпната кастрация и образоването на собствениците на домашни кучета.

Пътеводител на добрия стопанин на куче

Публикувано на 09 май 2017

Ако е обучен добре, човекът може да бъде най-добрият приятел на кучето!

Кори Форд

 

Нашите четирикраки другари… Вярност в козина, безмерна обич… Те са нашите най-добри приятели! Ние също можем да бъдем техните най-добри приятели, ако сме отговорни стопани.

Като отговорен стопанин, Вие трябва да сте сигурни, че кучето Ви получава нужните му грижи, за да има пълноценен и дълъг живот. Уверете се, че не нарушавате неговите основни права:

 

5те права на всяко куче

  1. Свободата от глад и жажда чрез достъп до прясна вода и пълноценно хранене;
  2. Свободата от дискомфорт чрез осигуряване на подходящи условия за живот, включително за подслон и почивка;
  3. Свободата от болка, наранявания и болести чрез превенция, диагностика и лечение;
  4. Свободата за изразяване на естествено поведение чрез осигуряване на подходящи помещения, пространство и компания от собствения им биологичен вид;
  5. Свободата от страх и стрес чрез осигуряване на условия за живот, които не водят до ментално страдание.

13428514_10209693756526653_3542779514286405732_n

Да започнем със здравето на кучето.  Изберете си ветеринарен лекар със същата грижа и внимание, с които бихте избрали педиатър за детето си! Ветеринарният лекар е важен не само за здравето на кучето Ви, но и за Вашето и това на семейството Ви.

  • Ваксинации – След първите три поливалентни ваксини на малкото кутре, кучето се реваксинира всяка година. Не забравяйте и не отлагайте – реваксинацията се прави няколко дни, преди изтичането на една година от предната ваксина! Чрез нея Вашето куче ще се предпази от болести като парвовироза, гана, хепатит, параинфлуенца, лептоспироза и бяс. И докато на Запад навлиза „мода”, кучетата да не се ваксинират, моля, не забравяйте, че у нас инфекциозните заболявания при кучетата са често срещани, градската среда неизбежно е заразена, а голяма част от домашните кучета не са ваксинирани никога.

Според закона: Ежегодната ваксинация срещу бяс е задължителна!
Обезпаразитяване:

  • За вътрешните паразити (глисти и тении) се намира голямо разнообразие от медикаменти. Ние препоръчваме то да се извършва на всеки два месеца.
  • При външните паразити (бълхи и кърлежи) начините са най-различни – каишки, пудри, шампоани, пипети. Имайте предвид, че пудрите и шампоаните се използват при вече опаразитени кучета и нямат предпазни свойства. Изберете качествена пипета или каишка, като ги обновявате по указания на производителя или ако забележите, че ефективността им е намаляла.
  • Предпазване от дирофилариоза – Дирофиларията е паразит, който уврежда сърцето и белите дробове. Ларвите се пренасят чрез комарите, затова препоръчваме профилактика през топлите месеци. Изберете пипета, предпазваща и от комари, когато избирате препарат за външно обезпаразитяване, или се консултирайте с Вашия ветеринарен лекар за ежемесечна профилактика с Ivermectine през устата. Тъй като има породи с непоносимост към Ivermectine, задължително се консултирайте с ветеринарен лека!
  • Контролни прегледи –Посещавайте Вашия ветеринарен лекар минимум веднъж в годината, дори кучето Ви да изглежда напълно здрав, за обстоен профилактичен преглед. И при кучетата, както и при хората, ранната диагностика е по-голямата част от успешното лечение.

Размножаване

Ако Вашето куче е смесена порода или породоподобно (такива са всички кучета, които носят белезите на някоя порода, но нямат документи за произход), а Вие не сте квалифициран кинолог, горещо Ви препоръчваме да го кастрирате! Все пак, развъждането не е като политиката и футбола, та всеки да разбира от него, с всичките му кръвни линии и наследствени болести… Нека оставим това на професионалистите!

IMG_0020

Това е и по-доброто решение за Вашето куче – кастрираното куче е по-спокойно, рискът да заболее от редица болести (тумор на млечните жлези, пиометра, тумор на тестисите) намалява. Кастрираните кучета живеят по-дълго!

На някои места все още се разпространява твърдението, че за да е здраво, всяко женско куче трябва да роди поне веднъж през живота си. Това не само не отговаря на истината, но е точно обратното – при женско куче, кастрирано преди първо разгонване, вероятността да заболее от тумори на млечните жлези намалява до минимум. При кастрация след първо раждане, тази вероятност  драстично се увеличава.

Нещо повече – кастрирайки своето куче, Вие знаете, че каквото и да се случи, бездомните кутрета, които срещате по улиците, не са внучета на Вашия любимец. Ако пък сте сигурни, че познавате достатъчно прекрасни и отговорни хора за стопани на поколението – по-добре насочете тези хора към приют, за да дадат дом на вече родени и нуждаещи се  от спасител кутрета.

Според закона: Стопаните на кастрирани кучета са освободени от плащане на годишна такса за тях.

Ментално здраве:

Твърде рядко се говори за менталното здраве на кучетата, а то е не по-малко важно от физическото. Осигурете на кучето си занимания, компания, разнообразни игри, които да ангажират както тялото, така и ума му. Не оставяйте кучето по цял ден в тесни помещения (баня, балкон и др.), не го дръжте вързано и само на двора!

IMG_4015

Според закона:
„На животни, отглеждани на открито, се осигуряват свободно движение, ежедневна разходка и защита от неблагоприятни атмосферни условия“ (из ЗЗЖ).

Маркиране и регистрация:

Всичко се случва. Дори на най-внимателния стопанин може да се случи да изгуби кучето си, или то да бъде откраднато. Микрочипът и регистрацията са най-сигурния начин да се намерите отново. За Вас пък са единственият начин да докажете, че сте собственик на точно това куче.

Как се прави? Вашият ветеринарен лекар ще постави микрочип на кучето Ви, а после ще въведе данните за Вас и кучето в електронния регистър.  Той представлява единна база данни на всички регистрирани кучета и техните собственици. Всеки ветеринарен лекар, който поставя микрочипове, има достъп до нея. С изготвения паспорт отивате в общината по местоживеене и се регистрирате като собственик. Готово!

Ние препоръчваме да добавите към предпазните мерки срещу изгубване и табелка с ваш телефонен номер на нашийника на кучето – забелязва се лесно, а и хората, склонни да се обадят по телефона, са много повече от онези, които ще се погрижат да го хванат и заведат на ветеринарен лекар, за прочитане на микрочипа.

 

Според закона: Поставянето на микрочип и регистрацията на кучето по местоживеене и в електронната база данни са задължителни, като за неспазване се налагат глоби!
Отговорност към околните:

Няма какво да се лъжем, обществото ни все още гледа  подозрително на собствениците на кучета. Вместо да се сърдим, редно е да признаем, че ние, стопаните на кучета, често сме причината за това. Спазвайки няколко прости правила, можем да променим тази нагласа:

  1. Разхождайте кучето си на повод

То може да е добро и послушно, но минувачите няма как да знаят това и някои от тях ще се уплашат.

  1. Извеждайте го с намордник, ако проявява агресия

Ако кучето Ви проявява агресия, независимо, дали към хора или животни, извеждайте го с намордник! Намордникът е и показател за околните, да не го закачат.

  1. Почиствайте след кучето си

Чували сме какви ли не оправдания това да не се прави, като най-честото е „А кой прибира на бездомните кучета?”. И все пак – в София има около 150 000 домашни и 6 000 бездомни кучета. Според Вас, кои цапат повече?

16936289_1603938612967905_1877745851_o

  1. Не допускайте кучето Ви да притеснява околните

Ако кучето Ви лае или вие часове наред, докато не сте у дома, или редовно препикава асансьора, нормално е съседите Ви да не го обичат. Погрижете се и за тяхното спокойствие!

  1. Не оставяйте кучето си да скита

„Той винаги се връща”, „Така е свикнал”, „Не искам да го лишавам от свободата му” са само нелепи оправдания. Според учените, умственото ниво на едно куче е горе-долу , колкото на тригодишно дете. Не бихте оставили тригодишно дете само из града с часове, нали? Не го правете и с кучето си!

 

Нека бъдем отговорни стопани! Не трябва никога да забравяме, че докато ние имаме своята работа, семейство и приятели, нашето куче има само нас!

 

 

Спасяване и обгрижване на новородени котенца

Публикувано на 22 май 2014

feeding 3

Може ли една тъжна новина да има чаровно изражение? Отговорът на този въпрос е в муцунката на току що нахранено новородено котенце от приемният му родител, който изпълнява ролята на котката майка. Миналата година беше особено трудна за всички нас, които правим всичко възможно, за да помагаме на животни в беда и особено на хората, които спасяват изоставени новородени котенца. Огромният брой на подобни случаи беше плашещ. Тъжната новина е, че тази година се очертава да бъде дори по-тежка. От месец Май всяка седмица получаваме сигнали за десетки изоставени новородени котенца, които се борят, за да оцелеят.

growing up (1)

Всяка от историите на тези бебенца започва по най-трудният начин – те са отделени от майките си в невръстна възраст, когато най-много се нуждаят от грижа, за да живеят. Шансовете за оцеляване на толкова малки котенца не са големи. Те изискват 24/7 грижа от приемен стопанин, който знае точно как трябва да се обгрижва новородено мъниче.

3 4

Има два ефективни начина за спасяване на изоставени новородени котенца. най-добрият вариант е да се намери приемна кърмеща котка, която да ги осинови. Другият начин е да се отгледат по изкуствен начин под грижа на приемна човешка „мама”. Подходящото обгрижване на новородените е жизненоважно за спасяването им. За да помогнем на всички, които спасяват новородени котенца, създадохме група във Фейсбук наречена “Newborn Kittens Care – Новородени Котета в Беда”, където всеки е добре дошъл да сподели опит или да научи нещо ново.

feeding 1 feeeding 2

1.Първо се огледайте за майката котка. В много случаи котките се страхуват да се приближат, когато около бебетата им има човек. Разпитайте хората наоколо за бременна или току що родила котка.

2.Стоплете котенцата – най-важната първа стъпка при спасяването на новородени е да ги стоплите. Използвайте бутилки с гореща вода, увити в мека кърпа, затоплящи възглавници и т.н. Никога не хранете изстинало котенце!!! Храненето на новородено с ниска температура може по-скоро да му навреди отколкото да му помогне. Храната не може да се усвои от организма и предизвиква разстройство, което допълнително обезводнява мъничето.

3.След като сте стоплили новородените е време да ги нахраните – използвайте специализирано ветеринарно мляко за котенца. Ако нямате възможност да си набавите специално мляко, използвайте хумана за бебета, в концентрацията указана в упътването на опаковката. Хранете само със затоплено мляко с температура около 39 градуса. Никога не хранете новородените със студено мляко или дори с мляко със стайна температура!!! Млякото, което не е достатъчно топло не може да се усвои от организма и може да предизвика разстройство. Не хранете новородените с пряссно мляко. Ако не разполагате с хумана или ветеринарно мляко, може да приготвите рецепти, като:

  • 200мл. прясно краве мляко – 1 суров жълтък – 2 течни сметанки за кафе – 5-6 капки витамини AD3E от ветеринар или Омега 3 (рибено масло) 500млгр. капсула
  • Суровият жълтък се разбива заедно с витамините/риб.масло и течните сметанки и се добавя към студеното прясно мляко. Сместа може да се съхранява в хладилник 24 – 36ч.
  • От нея се отсипва нужното количество за всяко хранене, което се затопля на водна баня.

4.Инструменти за хранене – използвайте капкомер или специални шишета с биберони за хранене на новородени животни. Не се препоръчва хранене със спринцовка порази рискът от задавяне на мъничето. Винаги хранете бебетата, като ги поставите по корем, а не по гръб. На снимките ще видите пример за правилно хранене на новородено.

5.Стимулирайте новородените, за да се изходят  след всяко хранене. Използвайте мека влажна кърпа и нежно масажирайте котенцата в областта на ануса и корема. Новородените уринират при всяко стимулиране.

stimulating

Допълнителни важни съвети:

– следете теглото на котенцата, като ги мерите всеки ден.
– наблюдавайте изменения в изпражненията на новородените – в случаи на диария, следи от кръв, слуз или запек незабавно потърсете помощ от ветеринар.
– отглеждайте котенцата на сухо и топло място. Те не трябва да се мокрят, защото много лесно настиват.
– Огледайте котенцата за яйца и ларви на мухи и бълхи и внимателно почистете, ако откриете такива.

growing up 3 growing up

УСПЕХ!!!

Трима души с една мечта (без да броим и кучетата)

Публикувано на 27 октомври 2013

„Едни жени се срещнали в един форум“ може да бъде откриваща реплика в историята на много български инициативи и организации. Тази тук е за няколко момичета и много, наистина много кучета. История за началото и края на приют Богров. Една приказка за обич, надежда, смелост, добрина и разбира се – кучета.

ot segashnia ni priut (4)

Имало едно време три момичета. Те се запознали случайно в един кучешки форум. Макар и съвършено различни, тях ги свързвала обичта към кучетата и ясното разбиране, че за да спре цялата бездомна мъка – има да се свърши много работа.

В началото всичките си имали професии и ползвали свободното си време за да спасяват, лекуват и задомяват животни от общинския приют в Сеславци. Намирали хора, които да ги гледат временно тук, в България, търсели им осиновители в Холандия, организирали им транспорт и ги пращали по живо по здраво към новия им живот. Хората от форума помагали с все сили и полека-лека се образувала спонтанно-организирана група от работещи кучкари, които започнали да променят света наоколо си. Куче по куче.

Случило се така, че в един прекрасен ден момичетата получили златна възможност, каквато се пада на малко хора – да осъществят мечтата на живота си, стига да имат смелостта. Била пролетта на 2010-та година и общината търсела кой да работи три години в най-големия дотогава приют на България – за цели 500 кучета. Нашите момичета поревали, потреперили, пък замижали и скочили в дълбокото. Така започнало истински трудното приключение наречено Animal Rescue Sofia.

ot segashnia ni priut (5)

От тогава до днес изтече ужасно много вода – героините на историята порастнаха скорострелно и се превърнаха в лудите кучкарки, които винаги са дремели в тях. Вече нямат комфорта на редовното работно време и добрата заплата, но пък колко сила дава знанието, че нещата зависят от теб… Знам го, защото съм една от тях – лудите, които вярват, че за проблема на бездомните кучета трябва да работят хората, които ги обичат. Имаме закон, имаме методология, не ни остава нищо освен работа… А тя е много.

За трите години в приют Богров успяхме да задомим 2 300 кучета от улиците на София и да кастрираме още 5 400. Написани на хартия тези числа изглеждат нереално. Но опитайте да преброите до 2 300 и ще ви се завие свят – наистина много, много кучета са минали през ръцете и сърцата ни. Много кучета, които са били нежелани и обречени помияри днес се радват на обич и собствен дом в България, Австрия, Германия и Холандия.

volunteers (8) volunteers (14)

Вероятно вече се питате откъде намираме средствата за всичко това щом нямаме бюджет от общината, европейски пари или финансиране от чужбина. Дръжте се за стола, защото отговорът е: само от даренията на хора, които ни познават и вярват, че всичко което дарят ще се използва пестеливо за спасяване на животи, за намаляване на броя нещастни бездомници, за подобряване на живота в нашия град. И не си представяйте някакви ояли се кучелюбиви лицемери. Най-голямото ни дарение е 130 Евро месечно, повечето са между 5 и 20 лева. Магията е в общността, в това, че всеки помага колкото може, за да успеем всички заедно да се погрижим за здравето и щастието на хилядите ни безмълвни приятелчета.

Дали защото вярвахме и продължаваме да вярваме, че българите сме с добри сърца и можем да решаваме проблемите си сами, или пък защото ентусиазмът е заразен, когато дава резултати, но някак успяваме да достигнем до хората. Приютът ни е отворен 365 дни в годината, а освен гледачите и лекарите с нас работят огромен брой доброволци – приятели на кучетата, които даряват труда си, за да помогнат. Позволявам си да мисля, че точно групи от само-организирали се хора като нас са гражданското общество, за което плачем, че ни липсва в България.

ot segashnia ni priut (1)

Дотук бяхме с човешката страна на въпроса. Дълго мислех дали както повечето ни колеги да не изложа няколко съсипващо сърцераздирателни истории на животни, които да не ви дадат мира. Като на бебенцето Мук – кутре, на което изверг беше отрязал 2 крачета с лозарска ножица, днес вече глезен любимец в прекрасно семейство в Канада. Или на маламута Зоран, когото получихме от полицията нарязан на парчета, объркан и зъл, който вече е обичан домашен пес в София. Или за настоящите германци Мечо и Миси – две улични кучета, на които злодей беше изсипал киселина в ушите. Или живите мощи – Тихомир… И стотици, стотици, стотици насилвани, изтерзани, измъчвани, болни, счупени, агонизиращи кучета, които са дошли при нас на крачка от смъртта, а вече живеят втория си живот на хубаво място без спомен за нещастията си…

buyan1

Не. Няма да ви шантажирам. Решили сме да бъдем хората, които ще се погрижат за най-отритнатите и мразените и ще продължаваме да го правим. Но сега, три години след като се престрашихме и доказахме, че умеем да работим добре идва краят на нашия договор със Столичната община. Трябва да напуснем този приют през декември и оставаме без място за работа. Ще спестя разказа за това колко време и нерви изгубихме в опити да получим общински терен, на който да направим приют – не сме от мрънкачите, а и няма смисъл. Времето се изнизва, остават ни 3 месеца, в които да уредим този въпрос и знаем, че единственият начин нещата наистина да се случат е ако ги направим сами.

Макар засега нашата малка приказка да завършва тук – без хепи енд, всеки, комуто краят не е безразличен би могъл да го промени. Намерихме място – недалеч от настоящия ни приют се продава голяма кравеферма, която би била идеална за работата ни, стига да успеем да намерим и парите. Цената и е 210 000Е – сравнима с един голям апартамент в центъра на София, но твърде голяма за нищожните ни възможности.

tajni ot priuta (4)

Вярвам, че можем да намерим още хора с добри сърца. Вярвам, че този дом за нежеланите може да съществува. Вярвам, че колкото и трудно, абсурдно, непосилно да изглежда някакви си момичета да съберат такива пари, за да създадат подслон за най-нещастните обитатели на нашето късче земя – ще стане. Вярвам, защото виждам с очите си невъзможното да се случва всеки ден. Да, никой не може да помогне на всички. Но всеки може да помогне на някого. Днес, тук, сега. Защото няма кой друг да го направи. Съдбата им е в нашите ръце.

Стела Райчева, списание Жената Днес, Октомври 2013

Как да помогнете?

ot segashnia ni priut (3)

Добрите може да не сме богати, но пък сме много. Ако решите, че АРС трябва да продължи напред, можете да помогнете. Дори и с малко вашето участие е от истинско значение – въпрос на живот и смърт за стотици, дори хиляди бездомни души.

Банкови сметки за Фермата на Мечтите:

ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, BIC: FINVBGSF
IBAN в евро – BG50FINV91501215999956
IBAN в лева – BG07FINV91501215999954
ТИТУЛЯР: Фондация „А Р София“

ТУК ще намерите форми за дарение чрез ePay.bg и PayPal.com

Можете да дарите 1лв и чрез SMS като изпратите:
SMS с текст: DMS Dog
На кратък номер: 17 777

novia priut (1) novia priut (2)

Ах, морето-о-о!

Публикувано на 23 юли 2013

1074654_10151785741003698_4660295_o

В страната, където кучета-водачи на слепи масово не се допускат в обществени сгради и транспорт, неизненадващо общинските съветници на големите морски градове ни забраниха да водим кучетата си на плаж.

Също толкова неизненадващо е, че ние, приятелите на кучетата, не желаем да прекарваме почивката си без тях (егати почивката!) и намираме начини да се радваме на морето и планината в най-приятната компания.

За щастие, все още има места по българското черноморие, където не се прескачаш с напращяли розови тела по плажа и можеш именно да си починеш сред природата без да оставяш най-добрия приятел у дома.

На такава фантастична почивка, описана лаконично като „най-хубавото ни море“ бяха семейство Яневи – Атанас, Яна и Михаела и тяхната щура козила – осиновената от Богров Мая.

64415_10200366204789904_515407988_n 1001386_10200366204349893_1304369953_n (1) 1074121_444769222297961_1916332839_o

Познавате Мая и Атанас от техните страхотни спортни постижения по света и у нас.
Ако имате желанието и ентусиазма да се включите в тяхната шарена група Agility Club Bulgaria сте добре дошли! Спортът с кучето е не просто весело занимание, а страхотна емоция, която действа жизнеутвърждаващо, опитайте, лесно и приятно е – няма да съжалите и за момент.

ТУК ще намерите списък на хотелите, вилите и апартаментите под наем, които приемат гости с кучета. Можете да хвърлите и едно око в dog.bg, където да намерите препоръка за добрите места.

557664_10200361365548926_694157503_n

 

Няколко полезни съвета за хората, които ще пътуват с кучетата си към морето:

Не хранете кучето в деня, в който ви чака дълъг път, или поне 6-8 часа преди да се натоварите в колата, за да няма гнусни изненади в най-неподходящ момент. Спирайте редовно, за да се разтъпче, давайте му пие.

На плажа носете прясна вода и му я предлагайте редовно, кучетата не могат да разберат колко опасна е солената вода и ако няма прясна – просто ще се нагълтат с огромно количество сол, която само ще ги обезводни.

Не пускайте кучето да си играе колкото иска – то не знае как да се пази от слънцето и може бързо да се окажете в страшната ситуация на приятелче с топлинен удар насред нищото. Осигурете му сянка и ако не знае да я търси само – задължителни почивчици.

Никога, никога, никога не оставяйте кучето само в колата. Независимо от сянката, отворените прозорци, краткостта на вашето отсъствие – не го оставяйте – случват се всякакви ситуации.

И разбира се – бъдете отговорни и проявете разбиране към другите плажуващи – никой не е длъжен да обича вашето куче, още по-малко ако кучето безобразничи и пречи. Кучето няма да е виновно за детето с пясък в очите или омазаните в лиги и пясък хавлии на другите – то просто се радва на обстановката, контролът е ваша отговорност.

Нашите нежелани домашни любимци – паразитите

Публикувано на 25 април 2013

Що е то паразит и има ли почва у нас?

paraziti

С външните паразити е достатъчно лесно – бълхите и кърлежите са видими с просто око. Ако в подкосъма на кучето има малки черни трошици – животното има бълхи. Удобен и лесен начин е да духнете в козината по врата и около ушите така, че да се види подкосъма до кожата и всичко, което задържа. Удобно място за проверка са и коремът и подмишниците, където козината е по-къса.

За вътрешните паразити (глисти и тении) най-добрият вариант е ползването на копро-проба. Не е скъпо, а е единственият сигурен начин да разберете дали животното ви е опаразитено. Може да се направи преди и след първоначално обезпаразитяване, което да се поддържа после до профилактика. Друг вариант е да се следят изпражненията на кучето след обезпаразитяването, но това не е особено сигурен метод.

Има още един вид – непознати за българските кучкари паразити – това са сърдечните паразити – дирофилария, които вече мигрираха и до нас и представляват огромен проблем. Техните ларви се пренасят с ухапвания на пили заразена кръв комари, развиват се в кръвта и се заселват в сърцето, причинявайки запушване с краен резултат – смърт. При паразитите в сърцето – дирофиларията, диагнозата се поставя след бърз тест и/или ехографско изследване за определяне на степента на заразяване. (Дирофилариозата има и по-рядка, кожна форма.)

 

Колко често се обезпаразитява вътрешно?

usta (1) usta (2)

Принципно се смята, че веднъж изчистено напълно от вътрешни паразити – кучето може да бъде обезпаразитявано профилактично на всеки 3 месеца. Цикълът на съзряване на някои видове червеи обаче е по-кратък от този срок.

Вярно е, че препаратите не са твърде щадящи, много от тях метаболират в черния дроб. Въпреки това – ако пресметнете риска – сами ще видите, че е по-разумно да обезпаразитявате кучетата си вътрешно всеки месец. Средата около нас е толкова силно опаразитена, че рискът от зараза е постоянен.

Нещо повече, за да опазите своето куче от заразяване с дирофилария – третирането не бива да бъде по-рядко от 30-дни в топлите месеци.

 

Колко често се обезпаразитява външно?

fleas

Що се отнася до препаратите за външно обезпаразитяване – следвайте инструкциите на препарата.

  • Повечето пипети трябва да се обновяват всеки месец, независимо от описаното в листовката им, тъй като силата им намалява с времето.
  • Пудрите и пръскалките като цяло имат мощен, но краткотраен ефект.
  • Някои качествени противопаразитни нашийници защитават кучетата от кърлежи и бълхи по половин година.

Имайте предвид, че колкото по-често се моки и къпе вашето куче – толкова по-кратък живот ще има външното му обезпаразитяващо средство.

 

С какво се обезпаразитяват външно кучетата?

DSC_0423

Пипети за външно обезпаразитяване има в изобилие – отзивите на хората са разнопосочни за всички препарати, най-популярни са:

  • Frontline  – препарат, който унищожава незабавно външните паразити, но няма репелентно действие (т.е. кърлежът трябва да се забие, за да умре). По отзиви на потребители – от изброените тук препарати се смята, че този е най-водоустойчив.
  • Stonghold –  комбиниран препарат, който действа и на някои от вътрешните паразити (глисти), ползва се също и за профилактика на дирофилария. Не пази от кърлежи.
  • Advocate – комбиниран противопаразитен препарат, който действа и на някои от вътрешните паразити, ползва се за профилактика на дирофилария, може да се ползва и като лечение при краста (крастата също е форма на кожно опаразитяване). Не пази от кърлежи.
  • Други популярни марки са: Duowin, ProMeris, Advantix и т.н.

Винаги четете внимателно инструкциите на спот-он препаратите, които ползвате, за да бъде защитата надеждна.

1

На пазара има огромно разнообразиe от противопаразитни нашийници. Повечето са с аромати или с бавно-освобождаваща се пудра. За да не стане беля – ползвайте нашийници от познатите марки, проверявайте срока на годност и не забравяйте, че те също трябва да се подновяват редовно.

  • Противопаразитни нашийници с добра репутация са например: Kiltix и Scalibor – за тях производителите дават 6 месеца ефективност.

Пудрите и спрейовете срещу външни паразити също са в изобилие. И тук – следвайте правилото на познатия производител, изпълнявайте стриктно инструкциите и повтаряйте колкото често е необходимо. Макар и да са много ефективни веднага след прилагането, пудрите и спрейовете нямат дълготраен ефект.

  • Добра репутация имат пръскалките на: Frontline, Bio-Kill.
  • От пудрите са по-популярни: Tapilan и Bolfo.

 

Кои са препаратите за вътрешно обезпаразитяване?

sl_Enosiasti_Animal_Rescue_Sofia

Най-често използваните хапчета за вътрешно обезпаразитяване на кучета (срещу глисти и тении) са: Cestal, Canidon, Biheldon, Prazymek, Drontal + и други.

Купувайте обезпаразитяващите си хапчета само от ветеринарни аптеки и клиники, за да сте спокойни, че са съхранявани правилно и в срок. Горещо ви препоръчваме да ги редувате. По-високата цена не е гаранция за по-високо качество.

Важно!
Кучетата от островните овчарски породи (коли, шелти, бобтейл) и техните кръстоски имат генетична мутация, която не позволява третирането им с Ivermectine и производните му! Препаратът може да бъде силно токсичен за някои представители на тези породи – приемът му може да доведе до интоксикация, шок и смърт.

 

Как се дава вътрешно обезпаразитяващо на зряло куче?

hapche

Независимо, че новите поколения вътрешни обезпаразитяващи препарати нямат специално такова изискване – горещо ви препоръчваме да обезпаразитявате кучетата си винаги на гладно.

В случай, че не можете да дадете хапчето на кучето без храна, то нека тя да бъде възможно най-малката хапка. Не хранете животното минимум 2 часа след като сте го обезпаразитили вътрешно – така давате време на препарата да подейства.

Следете изпражненията на животното след като го обезпаразитите!
В случай, че се появят паразити, повторете процедурата след 14 дни. Лечението се повтаря, докато изчезнат напълно.

 

Как се обезпаразитяват вътрешно кутрета?

mitte male 4 m o (10)

Добре е да се започне на 20 дни*. Добри препарати са Drontal puppy и Panacur**.

Второто обезпаразитяване следва да се направи след 14 дни. Ако изкара глисти втория път – лечението се повтаря, докато изчезнат напълно. След това се продължава веднъж месечно.

* – Не се успокоявайте за бебетата само защото майката е обезпаразитена и не изкарва червеи – цикълът на живот на глистите и тениите е такъв, че почти всички кучила се раждат вече опаразитени.

** – Нашият опит с препарата за котета и кутрета на Virbac – Vitaminthe (Витамент) не е добър.

 

Каква е профилактиката срещу дирофилариоза?

ca678f4f71739b4a20db292ad0cf03

След като проведете необходимите тестове* и потвърдите, че кучето ви не е вече заразено с дирофилариоза, е необходимо да го третирате профилактично, за да го предпазите.

Препаратът трябва да съдържа Ivermectine, дозира се 6mg/kg. Необходимо е да се прилага от май до септември (включително)!

Може да бъде поставен подкожно (тогава има и известен репелентен ефект срещу външни паразити) или даван директно орално (тогава замества хапчетата за вътрешно обезпаразитяване).

  • Някои от противопаразитните пипетки като Stronghold и Advantix се дават от производителите като профилактични срещу дирофилариозата, защото имат репелентно действие срещу комари, но ви препоръчваме да се придържате към Ivermectine.

* – Диагнозата „дирофилариоза“ се поставя след поредица от тестове и прегледи, т.к. нито един от тях не е 100% сигурен.

Как да се предпазим от всички „квартиранти“?

DSC_0491

Комбинацията от обезпаразитяващи препарати зависи от вашите възможности, ветеринарния ви лекар, здравето и стила на живот на кучето ви. Преди да решите да давате препарати – говорете с ветеринаря, определете схема, запишете я, спазвайте я.

Информацията е широкодостъпна – осведомявайте се от достоверни източници. Не разчитайте на магазинерки и експерти от кучешката полянка – защитата на кучето ви и семейството ви от паразити е лично ваша отговорност и вие трябва да направите един наистина информиран избор.

Примерна комбинация за късокосместо куче би била например:

  • Външно: В периода април-октомври: Пипета за външни паразити (да включва защита от кърлежи) по избор.
  • Вътрешно: Целогодишно: обезпаразитяващи хапчета по избор (да се редуват). Допълнително в периода ноември-март: Профилактична доза Ivermectine орално.

или:

  • Външно: В периода октомври-април – противопаразитен нашийник Kiltix. В периода май-септември – пипета Frontline/ProMeris ежемесечно.
  • Вътрешно: Всеки месец. В периода октомври-април редуване на обезпаразитяващи хапчета. В периода май-септември – Ivermectine орално в подходящата доза. (Имайте предвид, че Ivermectine не е ефикасен срещу тении.)

Планирайте обезпаразитяването на кучето си предварително, заделете си средства за това, снабдявайте се своевременно, отбележете датите в календара си. Паразитите са истински опасни за кучето ви, за вас самите и за всички околни. Успех!

10 неща, които да научите от кучето си

Публикувано на 25 декември 2012

IMG_5107

1.  Тичайте, подскачайте и играйте всеки ден.

2.  Когато се прибира някой обичан – побързайте да го посрещнете.

3. Показвайте на другите, когато прекрачат в територията ви.

4. Избягвайте хапането, ако е достатъчно само едно изръмжаване.

5. Когато сте щастливи – подскачайте наоколо и размахвайте цялото си тяло.

6. Независимо как ви се карат, не изпитвайте чувство за вина.

7. Наслаждавайте се на простото удоволствие от дългата разходка.

8. Когато на някого му е зле – не му говорете, седнете до него и го прегърнете внимателно.

9. Никога не се правете на такива, каквито не сте.

10. Бъдете лоялни.

IMG_5157 IMG_5153

ВЕСЕЛА КОЛЕДА ОТ МУКИ И НЕЙНИТЕ ПРИЯТЕЛКИ!

GALLUP: 50% от собствениците на кучета изхвърлят малките им на улицата

Публикувано на 03 декември 2012

НОВИНАТА НАКРАТКО:
2 400 000 е броят на домашните кучета в България, сочи изследване на социологическата агенция Gallup International, направено по поръчка на организацията за защита на животните Animal Rescue Sofa. Броят на „кучкарите“ у нас се равнява на броя на пушачите, а една трета от собствениците на кучета имат и котка.

Две фрапиращи нагласи извадиха наяве социолозите с първото по рода си проучване:
-80% от домашните кучета в България се гледат навън;
-50% от собствениците признават, че изхвърлят малките на кучетата си на улицата или извън населеното място.

Проблемът с бездомните кучета в България няма да се реши, докато не се въведе истински контрол върху собствениците и културата на отглеждане не започне да се повишава, коментират от Анимал Рескю София.

„Едва 17% от домашните кучета са кастрирани, при това само в градовете“ каза пред БТВ Стела Райчева. „За 4-те години, откак се работи целенасочено по проблема с бездомните кучета, контролиращият орган от Министерството на земеделието – БАБХ, не е глобила нито един собственик за изоставяне на животно!“, допълва тя.

– – –

По-подробен анализ на проучването – PDF ТУК
С.Райчева коментира резултатите за Btv – VIDEO ТУК