Хитростите на Остап

Богров е претоварен. Нещо повече – в края на тази година изтича и нашият договор за приюта – няма как да останем тук (не се плашете, в процес на уреждане на въпроса сме, когато има окончателна информация, вие ще бъдете първите, които ще я научите). Това означава, че сме затегнали приема много – приемаме само кутрета, изоставени домашни и пострадали бездомничета, които не могат да бъдат кастрирани и върнати на място по кастрационната програма.

Приемът на пострадали животни обаче не е безкраен. Приемаме ранени, когато има местенце в стационара или в карантинното с кожно-болните. Ако сме много зле с парите – не приемаме кучета, които не можем да лекуваме в нашата клиника; ако сме нормално зле с парите (защото никога не сме „добре“ с парите) – поемаме и търсим помощ отвън… Ясно ви е, вече сте видели как работим за последните 3 години.

Та, затова, когато една от доброволките докара Остап, щастлива, че е помогнала се пулехме доста дълго насреща – „ама, ние не сме го приемали?! Отказахме им на хората по телефона – няма къде да го сложим този пес!“ Оказа се, че някой „хитрец“ е ползвал предишния ни апел (за транспорт на Сънчо и Страхил) и е пуснал информация „това куче се нужда от транспорт до Богров, те са го приели“. И нашите хора, мобилизирани и винаги нащрек – отиват, намират, натоварват и докарват кучо. А място няма.

Съчинихме някаква безумна еквилибристика, за да го настаним. Кървясал и малко дезориентиран, в първите минути Остап изглеждаше зле. Като го позабърсахме установихме, че всъщност има само няколко повърхностни рани, и така нареченото „извадено око“ е въпрос на 2 шева, без които можеше и да мине.

Вместо това – доброволците, зарязали всичко, търчат и губят половин ден ценно време в тичане след измислени истории. Толкова често се случва „елате! Помогнете! Спасете умиращо куче!“. Зарязваме всичко, отиваме, а там – няма куче, или пък не е пострадало особено, или пък просто искат да се отърват от него… Каква загуба на време, нерви и ресурс! Не е висша математика този прост въпрос: за да отидат по сигнал за животно един или двама наши гледачи зарязват цялата си работа в приюта (а тя е МНОГО) и по този начин пренебрегват 500-те кучета, които вече са при нас.

Остап вече се оправя, като се възстанови напълно ще го окомплектоваме и ще го върнем на същото място, пък дано има късмет и да не се дава на колите повече. На „хитреците“, които не разбират какво значи 500 кучета и ежедневната грижа за тях пожелаваме да им дойде акълът в главата и да не си правят болезнени шеги с хора и животни. Това не е начин да се помага.