Думи на безсилие

Тази тъжна история има щастлив завършек. Прочетете всичко за кучешкото семейство тук:
Част 1 – Част 2 – Част 3 – Част 4

История от Рая

Обикновен, горещ, работен, юнски ден. Връщайки се от обедна почивка, пред входа на The Mall на бул. Цариградско шосе виждам това:

Първоначално помислих, че е едно захвърлено кученце. В последствие виждам този около 20 годишен индивид, с разкъсани обувки, гол до кръста, от панталоните му се показват разпрани гащи, с черно под ноктите, развалени зъби, белези по главата и на места обръсната коса. Седи върху два сака, пие бира от двулитрово шише, иска цигари от всеки, а в краката му още 2 малки кученца. Едно момиче му пожелава приятно изкарване в Амстердам и влиза в мола.

Втренчена в кучетата, решавам, че ги е намерил и им търси дом, питам защо не ги заведе в приют Богров, а той ми отвръща, че не ги подарява, а ги продава. Изведнъж от мола излиза човек от охраната, който води майката на кученцата. Сърцето ми се къса при вида й – с броящи се ребра, изпит,  ходещ скелет, таза й е колкото дланта ми, весело маха опашка и ходи при всеки, а гърдите й висят жестоко.

Охраната му казва да се махне, индивида агресивно започва да рита саковете, и премества кучетата встрани. На всеки загледал се предлага да си купи кученце, продавал ги „поне 10лв за брой“, представя ги за гонче, питбул и нещо друго микс. Кутретата изглеждат полу-живи, едното е с подута муцуна, твърди, че са на 45 дни.

Купихме вода и суха храна и всички, наред с майката започнаха да пият, а индивида си изми ръцете с водата. Обясни, че майката е на 2 години, хранел я с месо, каза, че била с 10кг по-слаба преди, но тя всъщност сама се гледала, даже и него гледала (?!). Като пътувал тя си ходела с него.

Предлагаме му да купим и трите кученца и майката, с идеята да им намерим дом и най-вече да кастрираме майката, но той казва, че продава само 2 кученца, третото си било негово, а майката никога нямало да я даде, защото му струвала 10 000. В последствие казва, че за 1000лв ги дава всичките. Твърди, че ако не ги продаде, ще си ги гледа.

През това време майката изяде поне килограм суха храна, изпи поне литър вода, а той не спря да я кара на седне като грубо натискаше кокалестото й тяло към земята. Чувствам буца на безсилие в гърлото, искам това разхищение на плът и кръв да не съществува, да го няма на тази планета, а не да плоди това куче и да прави жалки опити да изкара пари от малките му…

Изглеждаше като да няма дом, да няма пари и да има много проблеми, но не ми стана жал за него, а за животните, които създава и изтезава. Тръгнах си с наведена глава – заради такива като този сме на този хал с бездомните животни, а такива като мен, нямат правомощията да направят каквото и да било в случая.