Отдавна работим с бездомни животни. Бяхме първият хуманен и европейски приют в България, така че, нямаше от къде и кого да гледаме, за да се научим – от приютите в България се учехме, как НЕ се правят нещата, а от тези в чужбина – как биха били, ако имахме много пари и персонал.
Наложи се да се учим в движение – допускахме грешки, но и се учехме от тях.
Никога няма да спрем да се учим и развиваме, защото целта ни не е да имаме хубав приют за кучета.

Целта ни е да създадем временен дом за тях.


Стъпка по стъпка:

Чудили ли сте се, какво се случва, когато едно куче попадне при нас? Ето каква система изградихме през годините и която се доказа, като най-ефективна.

Стъпка 1:
Изборът:
Кое куче да приемем?


Всеки ден получаваме между 20 и 50 молби за прием на кучета – по имейл или на място. При 18 карантинни бокса в клиниката и среден престой  в тях от 30 дни, ясно е, че ни е абсолютно невъзможно да приемем всички.

Повечето хора, потърсили помощ от нас, разбира се, не го възприемат така и на практика, това е най-трудната част от работата ни – непрекъснатата комуникация с недоволни, обидени, емоционални хора, които считат, че ако крещят достатъчно силно, ако заплашват достатъчно ядно или плачат достатъчно дълго, място за тяхното животно някак ще се намери…

 

При освобождаване на едно място в клиниката, за него обикновено има стотина чакащи – повечето от тях са болни и пострадали кучета. Да се избере най-тежкият случай; животното, което иначе със сигурност няма да оцелее, не е нито приятно, нито лесно.

Но, разбира се, най-трудно е да не помогнеш на всички останали…

Средно месечно, при нас постъпват около 50 нови кучета, освен през пролетта и есента. Тогава е бумът на бебетата и се налага във всеки от 18те ни самостоятелни бокса, да настаняваме по едно кучило от 3-5 кутрета.

Освободеното място в клиниката се заема веднага – от кучето, което е най-спешно. Най-често това са блъснати от кола (което е причина за огромния ни брой ортопедични пациенти) и кожноболни, тъй като хората считат плешивите кучета  за заразни и опасни и животът им е в непрекъснат риск от саморазправа.

Като процент, захвърляните кутрета са най-много. Обикновено обаче успяваме да се договорим с хората, които са ги намерили, да ги отглеждат, докато ги ваксинираме (около месец и половина-два) и тогава да ги докарат при нас. При прием на ваксинирани животни, те се карантинират за ден-два, а не за месец, което е невероятно улеснение.

Когато кутретата биват настанени в клиниката, а не в приемен дом, техният бокс (нали не сте забравили – имаме само 18 такива) остава зает през следващите 45-60 дни (според възрастта им). При израстването им се налага да ги разделим в два или три бокса.

 

Стъпка 2:
Настаняване в клиниката


И така, избрано е кучето, което да приемем. При пристигането си, то е подложено на обстоен медицински преглед – пускат му се пълна кръвна картина и биохимия, прави му се тест за инфекциозни и векторни заболявания. Поставя му се микрочип и се регистрира като местодомуващо във „Фермата“, и като собственост на Animal Rescue Sofia.
Ако е пострадало и се налага специализиран преглед от ортопед, отива в някоя от клиниките, с които работим, за рентгенови снимки.

 

При възрастните кучета, които са живели навън, вероятността тестът за кърлежопреносими болести да е положителен, е доста голяма. Обикновено стискаме палци да излезе положителен за анаплазмоза или ерлихиоза, които се лекуват значително по-лесно и евтино, а след 30тина дни лечение, новодошлият  ще може да бъде предложен за осиновяване.

Ако кучето се окаже с дирофилариоза, това означава, че трябва да се снабдим със средно 1000лв за медикаменти, а лечението ще продължи между 3 и 6 месеца.
Най-лошият вариант обаче е положителен тест за лайшманиоза. Опростено казано, това означава лечение и отглеждане при нас, докато кучето е живо.

 

В зависимост от диагнозата (или липсата на такава) се изготвя и индивидуална ваксинационна схема. Обезпаразитяването пък се редува с непрекъснати копропроби, докато сме сигурни, че кучето е напълно изчистено от всякакви паразити.

Междувременно животното се кастрира и му се издава паспорт.

Стъпка 3: Настаняване в приюта

В общия случай, след средно 30 дни престой в карантинно помещение, кучето може да бъде настанено в приюта и да се предлага за осиновяване. За неговото място в карантинния бокс отдавна чакат десетки нови животни. Време е да изберем следващото.

И тъй като клетките в приюта ни не са единични, както е в клиниката, при настаняване в приюта се налага нашето ново куче да живее със съквартиранти.

Докато е живяло в клиниката, вече сме опознали характера и навиците му и търсим съквартиранти, с които, на теория, би се разбрало. Проверката „на практика“ обаче, често има съвсем други резултати.

 

Смесването на кучета в обща клетка, обикновено отнема няколко дни – първо е „случайното“ запознанство между кучетата, по време на разходка. Ако всичко мине добре, следва кратко опознаване на ничия територия – някое от дворчетата ни за разходки. Отново – ако всичко мине добре, на следващият ден времето в дворчето се увеличава и евентуално може да се добави храненето на животните, за да се види интеракцията при наличието на храна.

Не винаги успяваме от първия път да намерим удачна компания за дадено куче. Понякога и не успяваме и се налага да го настаним само в клетка, предназначена за три кучета.

Стъпка 4: У дома!

Времето, което едно куче прекарва при нас, преди да бъде осиновено, варира от няколко дни, до няколко години. Ако кучето е атрактивно (обикновено за такива се считат породистите и миниатюрните кучета), скоро след излизането му от карантина, то бива харесано.

При безпородните и по-едрите кучета, престоят до осиновяването е значително по-дълъг. Ако в продължение на няколко месеца няма интерес към дадено куче, изпращаме снимки и информация за него и на чуждестранните ни партньори, които също започват да търсят дом за него.Стъпка по стъпка за осиновяването в чужбина, ще Ви разкажем  допълнително.

 

 

Често ни питате, какво се случва с кучето, ако никой не го осинови. Отговорът е –нищо особено. Остава си при нас, в очакване на своите хора. Междувременно се обезпаразитява всеки месец, реваксинира всяка година. Всеки ден един от лекарите ни оглежда всички животни и ги преглежда, ако види нещо притеснително.

Посетителите са добре дошли при нас всеки ден от седмицата, така че, желаещите да осиновят куче  могат да дойдат без предварителни уговорки.

Кандидат-осиновителите идват няколко пъти, попълват се всички документи и ако взаимно се одобрим, кучето бива осиновено.

След подписването на договор, осиновителите и тяхното ново куче си отиват у дома. Даваме им няколко дни, за да свикнат едни с други, през които поддържаме връзка. Ако всичко е наред, 3-4 дни след осиновяването, променяме данните за собственика и местодомуването на кучето и официално попълваме във „Ветис“ информация за новите стопани.

И ето на – дългото пътешествие към дома на нашия бездомник, е към своя край. Независимо, дали ни е отнело няколко месеца или няколко години, за да го изпратим у дома, всяко „наше“ куче минава не само през приюта, но и през сърцата ни. Опитваме се да поддържаме връзка с осиновителите редовно, а ако нещо неочаквано се случи и кучето не може да остане в дома си – задължително си го взимаме обратно.

Раздялата с осиновените кучета за нас е очаквана и желана – колкото повече обичаме някое куче, толкова повече мечтаем да го видим, как си отива.
У дома!

Освен трудно и продължително, това пътуване към дома е и скъпо.

Затова не би било възможно, без Вашата подкрепа!
Всяко дарено левче е шанс за живот на някое бездомниче!
Заедно, скъпи приятели, изминахме този път за над 6 000 бездомни животни!

Останете с нас, за да продължим да бъдем до тях!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

14 май 2019 | Блог

Facebook коментари:

  1. Соня

    Благодаря за хубавата статия! Чудила съм се, как стават нещата. Особено избирането на ново куче, но си представях, че избирате между болно и здраво, например, а не между много и все болни.

  2. Калоян Колев

    Работата ви е благородна, но ужасна.

  3. Валентина Атанасова

    Поклон пред вас,прекрасни хора!
    Бъдете благословенни!

Коментирай: