Събирачите на животни от десетилетия са обект на психиатрията, неправителствените организации за защита на животните и органите на реда и закона в повечето развити държави.

Не и в България – тук най-често липсва осъзнаване, че събирачите са проблем – за обществото, за самите тях, но най-вече – за животните, които събират.

Събирачите тук често се кичат с ореола на спасители, просят (и намират) съчувствие (и не само) из интернет, а дори и по медиите, години наред събират и причиняват вреда на хиляди кучета и котки.

Ще се опитаме в няколко реда да обобщим стотиците страници, изчетени по въпроса и десетките ни сблъсъци със събирачи с надеждата, че един ден, събирачеството ще излезе зад кулисите и повече хора ще видят истинското му лице.

Какво обозначава терминът Събирач на животни?

Патологичната нужда от събиране на животни е описана за първи път в медицинската литература през 1981г. и се определят следните критерии:

  • Наличие на голям брой животни, без възможност да им се осигурят дори минимални условия за изхранване, хигиена, ветеринарни грижи;
  • Отричане на невъзможността за адекватна грижа към поетите животни;
  • Събиране на още и още животни, независимо от липсата на минимални грижи към вече прибраните животни.Още за професия „събирач“

Защо събирачите вредят на животните?

Независимо от убедеността си, че помагат и спасяват животи, събирачите всъщност:

  • Събират на малки пространства голям брой животни, често дори не знаят колко точно кучета и/или котки има в дома им. Животните са стресирани и изложени на риск;
  • Не успяват да осигурят минимални ветеринарни грижи – животните са неваксинирани и имат паразити. Разпространението на инфекциозни заболявания е неизбежно и често има летален изход за много животни;
  • Не успяват да социализират огромния си брой животни – част от тях се ужасяват от хора и не могат да бъдат хванати или докоснати не само от външни хора, но и от самите събирачи;
  • Домовете на събирачите не са пригодени за отглеждане на толкова голям брой животни и нерядко стават инциденти с фатални последици – пожари, наводнения и др.
  • Често животните на събирачите се размножават, а кръвосмешенията водят до все по-тежки последици;

Елин Пелин, 2016. Така заварихме „домът“ на събирач и „спасените“ от него животни

Как да различим събирач от спасител?

Събирачите често са интелигентни хора и искрено вярват, че помагат на животните. Нещо повече – те са убедени, че никой не може да се грижи за животните толкова добре, колкото те. Независимо от разпространението на болести, мръсотията и претъпкаността, които водят до травми и висока смъртност, те не проумяват, че всъщност вредят и животните страдат под техните „грижи“.

Несоциални, болни, живеещи в ненормални условия

Уви, много събирачи успешно се представят за спасители. Ето няколко признака, които да изострят вниманието ни:

  • Ако мястото, на което се отглеждат животните не приема посетители и/или не се знае местонахождението му;
  • Ако „спасителят/спасителите“ си противоречат за броя животни и предпочитат да публикуват снимки по време на разходка или в клиника, но не и в дома/центъра;
  • Почти няма осиновени животни;
  • След първоначален апел за новопоявило се животно, следите му се губят и не се дава никаква информация за него в бъдеще;
  • Признаци на нарушено ментално здраве – параноя („Всички ме мразят/ми завиждат/ми пречат“), неуравновесеност и чести заплахи („Ако не помогнете/дарите/споделите, животните ще се върнат на улицата/бъдат евтаназирани/останат гладни);

 

Как да помогнем?

За съжаление, проучванията показват, че над 90% от събирачите рецидивират. Дори да приберете и намерите нови домове на всички животни, събирачът съвсем скоро ще събере нови и нови. Ако решите да се заемете, бъдете готови за дългосрочен ангажимент – събирачът трябва да се контролира и следи непрекъснато.
Събирачите често могат да бъдат изключително хитри и да използват животните, за да Ви манипулират.

 

  • Опитайте се да го убедите да посети психиатър!
  • Не забравяйте, че събирачът е психично болен, а не лош човек!
  • Опитайте се да го убедите да кастрира животните, организирайте го Вие, ако се наложи!
  • Не го насърчавайте!
  • Не му предоставяйте средства!
  • Не позволявайте да ви изнудва!
  • Потърсете помощ! Един-единствен събирач създава работа, достатъчна за няколко организации и институции;

Въпреки, че „грижите“ на събирачите често могат да бъдат определени като жестокост към животните и са наказуеми според българското законодателство, за съжаление отговорните институции и обществото неглижират проблема.

 

24 януари 2018 | Блог

Facebook коментари:

  1. Тони

    Браво, че обръщате внимание на този сериозен проблем. Когато пуснах обява за осиновяване на котка, която намерих изоставена зад блока, получих няколко обаждания от хора с около 5-6 котки и още толкова кучета, които ме убеждаваха, че имат място за само още една и колко са се влюбили в снимките на въпросната котка.

  2. Валя

    И двата по-горни коментара не мисля, че помагат с нещо за каузата да защитим и спасим бездомните и нещастни животни. Деси Лу. Защо не поговорите с хората, отглеждащи тези кучета и котки, и не опитате да ги убедите за кастрация? Колкото до Тони. Аз в момента имам 13 годишно куче и 6 котки. Едната е кастрирана. Очаквам да се позатопли и ще кастрирам и другите си женски котета. Моите животинки имат всичко, повече и от това, което купувам за мен. Помагах и на приятелка за да спасим и отгледаме едно бебче-коте, на което после намерихме дом.

  3. Ваня

    Подавате сигнал в ОДБХ, РУ. Може да се обърнете и към организация от вашия град. От кой град сте?

  4. Нели Шарлоте Филипова

    Това, да отглеждаш по-голям от обичайния брой любимци още не е събирачество…
    Имам 8 кучета, 6 котки, 4 чинчили, 10 декоративни зайчета, 2 папагала, 2 морски свинчета; 1 костенурка и 1 таралеж.
    Две от кучетата ми са осиновени от улицата – едното е било купено като бебе от предишните си стопани за йоркширски териер, А след това е изгонено на улицата в Хасково, защото се оказва мелез – вероятно с пекинез. Другото, след като е ослепяло (има диабет) е изгонено безцеремонно на улицата в Стара Загора.
    Пет от котките ми са спасени от улиците на Балчик, а шестата – от улицата – в София.
    Част от зайчетата са прибрани от хора, които не желаят повече да се грижат за тях.
    Костенурката също беше нежелана от предишния си собственик, а таралежа намерихме на оживена улица (извън България).
    ВСИЧКИТЕ МИ ЛЮБИМЦИ СА ОБИЧАНИ, ДОБРЕ НАХРАНЕНИ, ПОЧИСТЕНИ, ОБГРИЖЕНИ, ОБЕЗПАРАЗИТЯВАНИ И ВАКСИНИРАНИ РЕДОВНО, ЧИПИРАНИ И С ЕВРОПЕЙСКИ ПАСПОРТИ (ЗА КОИТО ЗАКОНЪТ ГО ИЗИСКВА), С ПОСТОЯННА ВЕТЕРИНАРНА ГРИЖА ОТ ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАНИ ВЕТЕРИНАРНИ ЛЕКАРИ!
    Разполагам с достатъчно площ (Три сгради с общо 2000 кв.м. РЗП и градина от 10 декара) и удобства, за да ги оглеждам нормално. Да, щях да пропусна най-важното. Преди известно време ВСИЧКИТЕМИ ЛЮБИМЦИ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, взех със себе си в новия си дом извън България и НЕ ИЗОСТАВИХ НИКОЙ ОТ ТЯХ!!!
    И СМЕЯ ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА БИХ ПРИЕЛА В ДОМА СИ ОЩЕ НЯКОЕ ИЗСТРАДАЛО И НЕЖЕЛАНО „ДЕТЕ НА ПРИРОДАТА“, ОТРИТНАТО ОТ „ХОРАТА“…
    И това НЕ Е СЪБИРАЧЕСТВО, А ЯСНО ЧУВСТВО НА ОТГОВОРНОСТ И СЪПРИЧАСТНОСТ.
    Никой няма право да събира и подлага на глад, липса на грижа и здравен риск онези невинни създания, които и без това са достатъчно изстрадали вече.
    Но и никой НЯМА ПРАВО безотговорно да ги размножава, след което да ги изхвърля на улицата или в контейнера за отпадъци!
    Време е българинът да осъзнае, че ЧАСТ ОТ КУЛТУРАТА Е ОТГОВОРНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ. А в тази посока има още много да се желае.
    Домашният любимец НЕ Е СТОКА! Това е ЛЮБОВ ЗАВИНАГИ…

Коментирай: