Десетки животи преминават през ръцете и сърцата на д-р Маринчева и д-р Илиева всяка седмица в клиника Франциска. Тук е втора част от приятелите, с които искаме да ви запознаем като най-емблематични – една всъщност съвсем не-голяма част от душите, чийто живот спасява помощта ви всеки ден в приют Фермата.

Нашият най-зъл враг – дирофиларията

Нали обезпаразитявате редовно кучетата си и за дирофилария? Необходимо е всеки топъл месец да им давате ивермектин през устата, ако не знаете как – можете да прочетете ТУК. Това е коварен и смъртоносен сърдечен паразит, разпространил се в България много сериозно в последното десетилетие чрез ухапвания от комари. Много лекари все още не знаят, че е толкова често срещан, а препаратът за лечение дори още не е регистриран в страната ни.

Уви, на кучетата никой не им е казал, че в България нямало дирофилария и влизат едно след друго при нас със смъртоносния паразит. А лечението е сложно и за голямо съжаление – твърде скъпо.

IMG_9730 IMG_9734

Милата Рошка е изхвърлено домашно кученце. Добри хора я прибраха и подготвиха (с ваксинки) преди да може да дойде във Фермата. За съжаление – още на входа, бързият тест изясни страшната диагноза – червеи в сърцето.

 

IMG_0057 IMG_0056

Познавате прекрасния Били от улицата пред приюта. Беше кучето-пазач на един от имотите зад нас, а когато го продадоха – остана вързан. Пуснахме го, ваксинирахме го, хранехме го, завъртя се – разкошен добряк, но един от толкова много. Справяше се и вероятно щеше да остане навън, ако не бяхме видели съмнителни хора да го влачат с каиш неясно накъде. Спряхме ги, взехме го, уви… оказа се, че има нужда от много повече от подслон – Били е с дирофилария.

За съжаление, въпреки че и двамата са в лечимия етап на заразата, все още не сме намерили спонсори за леченията на Били и Рошка. Започнахме ги на пре-медикация (лечението от дирофилариоза изисква дълъг курс антибиотици преди започването на същинската терапия с имитицид, а след него има едномесечно проследяване и допълнителни лекарства).

IMG_9737

Можете ли да помогнете, дори да е със съвсем малко?
Нужните за Били средства за имитицид са 166лв;
Нужните за Рошка са – 124лв.
Отделно пре-медикацията на двамата ще струва на клиниката около 220лв. Отчаяни сме. Имаме толкова много животни в беда, просто няма какво да заделим за тези двамата. Молим ви – дарете трошичка за тях, ако можете.

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

За Рошко и Били това е разликата между живота и смъртта…

cveta1 IMG_9694

Баба Цвета и добрата Кара бяха на опашката преди Роши и Били. За съжаление, не можахме да направим нищо за Цвети – възрастна, в много напреднал стадий на дирофилариозата, тя вече беше на прага на силите си, когато стигна до нас.

IMG_9840 IMG_9841

Дебеланката Кара, със същата диагноза, но в по-добро общо състояние, има приятели, които плащат лечението и и се лекува на място. Стискайте и палци, остава малко от лечението и.

Бенджамин

IMG_9673 IMG_9897

Бонбон и половина… Крастав, хърбав, натирен отвсякъде, ама само какво настроение:
Ура – храна! Ура – човеци! Ура – кучета! Ура – бокс със креватче! Ура – жив съъъъм! Такъв един Бенджи – незначителен и страхотно умилителен.

IMG_9910 IMG_9907

Освен демодекозната краста, която го е оставила без козина, малкият си носи и стомашно-чревно пакетче проблеми. Къпем го, седи в изолация, пие антибиотици, в някои по-неприятни дни е и на системи, но като цяло – смята да се закрепи и да стане най-прекрасния добряк на терена. Пу, пу!

Ах, тези бебета

Кучило с изоспори, кучило с ентерит, кучило с коронавироза… познатата картина в карантинните ни отделения. Фермата е единственият приют, който приема кутрета, а работата с тях си е работа за една цяла отделна институция…

IMG_9760 IMG_9759

Тези мъници са късметлии. Стотици и хиляди дребосъчета като тях, изхвърлени от безотговорни човеци, гаснат по улиците на страната ни от глад, травми и болести. Масовата кастрация на дворните женски е единственият начин да се преодолее този проблем. Уви, и този месец кастрирахме твърде много бременни животни… Не чакайте да стане твърде късно, приятели, в София вече има много възможности за безплатни и субсидирани кастрации.

IMG_9758 IMG_9754

Тази мила възрастна госпожа намери помощ във последния възможен момент – доведоха ни я с пиометра на ръба на разкъсването. Пиометрата е възпалителен процес, при който матката се пълни с гной – развива се за броени дни и може да бъде смъртоносна.

IMG_9743 IMG_9742

За късмет на баба, д-р Маринчева и д-р Илиева успяха да я кастрират малко преди да се случи най-лошото. Ако успее да се стабилизира (а тя ни е обещала), ще може да изживее спокойно старините си. Кастрацията е единственият начин да подсигурите на женското си куче живот без опасност от пиометра.

Отвъд дъгата

Всеки път изненадваме контролните органи с месечните си отчети, защото с стремим винаги в графата „Евтаназирани и умрели“ да се мъдри една дебела нула. За голямо съжаление този месец баба Цвета не беше единственият другар, с който се сбогувахме за последно.

 

IMG_9981

Не можахме да помогнем и на горката черна котка Елиза – донесоха баба в твърде тежко състояние – с огромни тумори на млечните жлези и много отслабнала. Д-р Илиева и д-р Маринчева направиха всичко по силите си да и дадат още малко време живот, но за съжаление Елиза нямаше достатъчно сили да се пребори.

Ще се видим отново, мили дечица. И там вече ще тичате на воля, и ще мъркате, когато ви погалим…

IMG_9494

Последните резултати, които чакахме за котенцето Дафне, дойдоха като страшна вест. Причината за нейното състояние се оказа много агресивен злокачествен тумор. Трябваха ни наколко дни, за да се разделим, но накрая намерихме сили да я пуснем.

Почини си, мило момиченце, и ни изчакай там недалече от входа, няма да се забавим твърде и ще бъдем заедно пак, ти си наша и ние сме твои, отиде си обичана, мила Дафни.

Шепа живот от кофата

Колкото и болка да видят очите на човек, няма как да свикнат на гледката на новородени бебета в контейнера с боклук. Откъснати от майка си часове след раждането (с още мокри пъпни връвчици), тези дребосъчета са се озовали в найлонов плик сред отпадъка на човешкия живот още на първия си ден в този свят.

IMG_9771 IMG_9769

Какво можем да направим с новородени котета в приют с 200 кучета? Кой ще се заеме да ги храни и изхожда по 8-10 пъти в денонощието? Да ги топли, да ги масажира, да следи как растат..? Кой… Дими:

IMG_9787 IMG_9792

Шансът на мъничетата не е голям, но все пак – го има. И Дими е твърдо решена да им го осигури. Стискайте палци на четирите дребосъчета и на тяхната нова мама – Дими. Предстоят им три седмици борба, докато стигнат сигурната зона на безгрижното детство. Дано имат силите да се преборят!

IMG_9776

Поздрави от Очко

18012602_1985777374989756_846894697_o 18042976_1985777371656423_655188850_o

Операцията на коляното на Очко трябваше да изчака да минат празниците.
Стискайте му палци за бързо възстановяване!

18 април 2017 | Блог

Facebook коментари:

  1. мила

    Четох и плаках, тук-там се и усмихвах! Това е положението, нашенецът не цени живота, освен в случаите, когато отглежда животно, за да го експлоатира или за да го изяде! Не кастрира, не ваксинира… абе, не се интересува и не му пука!Добре че ви има, АРС, и вас1 и още много като вас, че иначе животът на тия малки и големи страдалци съвсем ще почернее! Поклон пред вас!

  2. Емилия

    Не може да не плачеш като четеш горните редове и като гледаш тези страдалчета. Добре, че ги има тези добри лекарки – всеотдайни и всички около тях, които им помагат. Аз имам куче на 11 години, осиновено отвън като бебе и много ме е страх за него. Защото нямам средства – достатъчно за всичко, пък и се грижа за четири бездомника навън. Едвам излекувахме едно от тях – Белка, болна от гана. Давахме й антибиотици и витамини, но храната не стига, не достигат средства и за останалото за обгрижването им. Много, много ги обичам.Днес Мечо цял ден ходи след мен в квартала, а накрая като се прибрах и заваля се скри с мен във входа на блока, но като слязох да отида в магазина, някой веднага го изгони в дъжда. Отиде си в храстите – в старите къщички, които отдавна са за смяна, а пари не успях да събера за нови къщички. Дано успея до другата зима. Едва удържах тази люта зима да ги опазя с одеалца от добри хора. Всяка сутрин ги търся и ги викам. Те са моята светлинка – добри и преданни душици – Мечо, Сара, Пипа и Белка …и моята домашна Шушулина. Поклон пред всички добри хора, грижещи се за бездомните душички и спасяващи им живота. Нека Бог Ви пази и помага винаги!

Коментирай: