Бусчето на Animal Rescue Sofia e нещо като влакче на мечтите за кучетата във Фермата. Да отпътуваш с него означава, че някъде, извън България – има място за теб. С предимство винаги пътуват кучетата-инвалиди и бебетата – за тях животът в приюта е най-труден и противопоказен.

На поредния ни транспорт към Холандия изпратихме още 36 невинни души към щастието им. 2 добри мами, 32 бебочета и 2 котета. Представяме ви щастливците, които намериха своите семейства в страната на лалетата този път. Благодарим на приемните стопани, дарителите, доброволците и нашите всеотдайни колеги в чужбина, които направиха тези поредни чудеса – реалност.

Нашата първа среща с Елза беше белязана от отчаяние и глад. Останала просто един кожен скелет, майката-героиня дойде във Фермата с 5 пухкави, но недохранени като нея бебчета.

life outside

Най-малкото от бебетата на горката Елза – Ана, беше на ръба – спаси я грижовният приемен дом, където намери подслон шареното им семейство.

Elza before after Anna Jasmine Merida Mullan Olaf

Не минаха и три месеца, с много обич и още повече добра храна, семейството на Елза се подготви за път. Всеки – здрав, с по три ваксини, кастриран, чипиран… е-хеее, неузнаваема весела тайфа от лакоми тумбачета и весели очички.

15 бебенца без никаква история освен „изхвърлени на улицата и подслонени в приемен дом“ вече се радват на съвсем друг живот по канапенцата в домовете си:

15 zaedno

Между кутретата се промъкнаха и две мили котарашки с късмет:

котета (1) котета (2)

В новите си домове са вече и Жана, и трите нейни дечица, които останаха да чакат своя ред след голямото януарско преселение.

Jana Magic
Mark Mike

Меджик, Майк и Марк и тримата са в семейства с много деца. А мама Жана си има приятелка – друга осиновена кучица, с която вече си живеят в мир и разбирателство.

Спомняте ли си мама Грейси? Една огромна, но много добра дворна кучица – за жалост, некастрирана. Нейнияйт дядо се обърна към нас след много усложнило се раждане и докторите, заедно с доброволците успяха да спасят 9 броя черни бебоци една паметна събота във Фермата… Голямо обдишване и ядене на сополи падна, докато се съживят, горките:

volunteers-6 volunteers-51

А ето такива слончета станаха от тях, докато ги подготвяхме да пътуват към новите им домове в чужбина:

chernushki

Всичките 9 бройки са вече при новите си стопани! Тук на снимката са само девойките, изтрихме по грешка снимките на момчетата, но ще чакаме от новите им стопани направо. А мама Грейси е вече кастрирана и всичко е наред с нея – остана да пази къщата на своя добър дядо, ваксинирана и обезпаразитена – ще се чуваме.

Dolce (1) Dolce (2)

Долче отрастна в приемния дом на д-р Рангелова. Но не защото добрата докторка има някакво свободно време или много място в дома си… Просто това беше единственият начин да оцелее с толкова жестока пневмония. Какво сполучливо име! Сега Долче си живее dolche vita в Холандия!

Ако смятате, че има нужда от това, което правим, ако искате този приют да съществува и да продължи да работи, молим, помогнете ни да им помагаме, направете ДАРЕНИЕ по банка, e-pay или PayPal.

Можете да станете спонсор на Фермата и чрез телефона си.
Достатъчно е да изпратите СМС с текст DMS DOG на кратък номер 17 777.

Ще получите отговор с благодарност и въпрос „Искате ли да дарявате всеки месец 2лв?“ – молим, абонирайте се, ако имате такава възможност – кучетата на приюта разчитат на вас…

Dolce (3)

Благодарим ви!

26 март 2016 | Блог

Facebook коментари:

  1. cara-vania

    Скъпи АРС,
    Мила Диди,

    Благодаря ти за прекрасната Долче.
    Нека да бъде щастлива в нов дом!
    Тя е братчетата й Капи и Зербино бяха най-прекрасните до всички прекрасни, които минаха през ръцете и душата ми!

    Обичам ви АРС и Диди!

    Поздрави!

    Ваша Ваня

  2. cara-vania

    PS
    Възрастна съм и у дома гледаме изнервен от диабета съпруг и болната му с два инсулта вече почти 90-годишна майка.
    Гледането приемно на малки изоставени или изхвърлени кученца вече близо две години ми даде много радост и щастие (наред с пишито и акито разбира се).
    Взимайте ако можете малките кученца приемно от АРС. Не можете да си представите духовната връзка между вас и тях само за няколко месеца докато отраснат и укрепнат.
    Гушкането на миндерчето, положената на гърдите ви главица и предания поглед очи в очи на приемничето Ви, сладката въздишка като седнат в скута Ви и ги гушнете и галите… и още много такива сладки преживявания с тях ще останат най-хубави спомени.
    Как се разделям с тях?
    У дома не са съгласни за ново куче (имах една малка пуделка Кара преди време, тя почина от рак на близо 12 годишна възраст).
    Аз упорито продължавам да искам куче, затова започнах да гледам малките несретничета от АРС. Започнах с ранената и болна Фийби.
    Прекрасно е да отгледаш кутренце. И не е нужно много да страдаш за него, когато се разделяте, защото то отива на добро място, което му осигурява АРС.
    Станете приемна майка на малките кутренца, които са дошли да живеят на този свят!

    С обич
    Ваня

  3. Rossy

    Ех, че хубави новини! Особено се радвам за Елза и мъничетата й! Но и за всички други късметлийчета! Ваня, поздрави за това, което правите, доброто да ви се връща!

Коментирай: