Всичко започна с получаването на тази снимки и въпрос:

10967071_10206204978752695_1502728083_n

 -Някакви съвети?

9 кутрета и майка им, живеещи в изоставена сграда в София.
Бяха твърде малки, все още не щъкаха наоколо и с Йорданка, момичето, което ги намери, решихме, че е безопасно да изчакаме с взимането им – хем малко да поотраснат, хем през това време да търсим приемни домове. Пък Йорданка се зае да храни майката. Е, не познахме. Само 2 дни след това, Йорданка се обади паникьосана – на мястото бяха само едно от кутретата и майката и нито следа от останалите 8…

Веднага хукнахме към общинския приют и за щастие се оказахме прави, тъкмо пристигаха. Грабнахме ги още от колата:

10984748_10204025916033636_313826266_n

а скоро след това получихме това съобщение от Йорданка и приятеля й:
10965808_10206211417273654_815537066_n

Идваме към вас…

Кутретата бяха кърмачета, по спешност ги настанихме всички заедно в приемен дом (благодаря ти, братле!).

Ето ги и юнаците, по време на престоя си в приемния дом:

Бъзльо, единственото кутре, което избегна общинския приют:

11015266_10204136751924464_2047110632_n

Естествено, има причина да не успеят да го хванат ловците на Екото – Бъзльо изпитваше страх от хора. По тази причина, щом мама Джина ги отби, Бъзльо заживя отделно от фамилията в дом, където беше единствено куче. Свърши работа, върнаха ни го неузнаваемо гушкав и мил.

Снежко, най-едрият, но и най-спокойният сред всички:

10968156_10204136459317149_821080675_n

Уасаби, този маймун съумя да си счупи крака и се наложи операция:

11014707_10204165581285180_1146562443_n

Кики, момиче-изтърсаче:

11008915_10204136278032617_753284276_n

Куинта, маминото детенце:

11012309_10204136401195696_1336822890_n

Палав, първопричината за всяка една беля в приемния дом:

IMG_20150228_140515

Баво, сънят и храната са ми достатъчни, благодаря много:

11016652_10204136653562005_718776868_n

Яра, срамежливката:

11016621_10204136524518779_417678447_n

Джинджър, кротка, умна и послушна – копие на мама:

11042074_10204136823406251_2048842636_n

И на края, но не по значение, майката-героиня,  Джина:

553260_800094106705408_2302968704539333317_n

С голямо задоволство и радост споделяме, че голямото семейство вече върлува из Холандия и печели сърца (някои са в приемни домове, а други – в постоянни)!

12519_1036459049716580_4008344861808437879_n10374031_1615222718714061_4898725665391220063_n11081212_10204057597706763_7393000810901514298_n11015077_800081696706649_8447576285744755234_n11079049_934262233305223_680353008150600946_n11009382_800081790039973_5576919813893632980_nBeerBoef21032015 034kBeerBoef21032015 056kBeerBoef21032015 204k

Ами, одисеята приключва тук! В България може да бяха нежелани бездомници, но – я ги вижте сега!
Чао, бебанци! Пак пращайте снимки!

 

 

 

23 март 2015 | Блог

Facebook коментари:

  1. Василева

    Страхотно! И аз се просълзих. Как ми се иска всички такива истории да имат щастлив край…

  2. Georgieva

    Браво на тези момичета.А тези сладури да са живи и здрави и да радват собствениците си.

  3. Dora Ivanova

    Bravo na vas i osinovitelite.Staxotni xora.Imam va6 kalendar i e straxoten.

  4. Georgiev

    Hora nai-malkoto koeto moje vsi4ki nie pisheshtite i komentirashtite statiite tuk e da prashtame sms-i i da si kupuvame kalendari v pomosht na priuta. Az li4no prashtam po 10 sms- a mese4no , kakto i za tazi godina zakupih 10 kalendara. Zamislete se ako vsi4ki nie pravim pone tova kakyv dobyr prihod e tova za priuta.

Коментирай: