Здравейте мили хора!
Помните ли ме?
Аз съм Павлинка (за някои хора- Баба Павлинка), старото мопсче.

10987724_10155169365575176_5247580543468726763_n
От близо година и половина не съм при вас,a живея щастливо при мама и тате. 
Много хора ме бяха отписали… казваха че няма да изкарам още дълго…еми да чукна на дърво, съм си жива и здрава.

10958970_10155169362640176_2246830827545610019_n
Имам си всекидневни ритуали: сутрин и вечер „пея“ преди закуска и вечеря, казвам си когато ми се ходи по нужда като драскам на вратата, задължително вечерно време карам мама или тате да ме качат на дивана за да гледам телевизия и да се гушкам с тях, карам се на малкия Макс ако ядосва мама или тате, или пък ако иска да ми опита от манджичката…и разбира се, вечерно време си лягам до мама и тате за да заспя, иначе не мога да заспя самичка…сигурно това ми е останало от периода в който живях на улицата…но сега всичко е чудесно.

10361968_10155169366265176_5978448760369318272_n10363656_10155169364495176_3142174638164383188_n

Щастлива съм!
Имам си якенца, имам си богат набор от деликатеси с които се храня, мама и тате ми дават наградки, ходя с тях на море, возят ме на предната седалка, имам си приятелче Макс (и той е мопсче) който хем се грижи за мен, хем понякога се налага аз да вкарвам в релси и да се държа като негова майка  и не можем един без друг, много се обичаме… Имам си и личен лекар, Д-р Генов от ЦВК който си ме следи и ме нарича „Мила Mоя“.

10984041_10155169362060176_158833459376392731_n14041_10155169363385176_292334736094891139_n


Бих искала да Ви благодаря че на времето ме спасихте и че бързо ме дадохте на мама и тате да ме осиновят. 
Бих искала да Ви благодаря за това, че продължавате да помагате и да се грижите за други които като мен, са се видяли в лоша ситуация! 
Бих искала да Ви пожелая успех за тази година, и да Ви кажа още веднъж че съм щастлива 
Извинявам се за многото усмивки  но не мога да се сдържа:)   
Прикачвам Ви и няколко мои снимки, за да видите как я карам. 

Поздрави,

Павлинка

10968494_10155169368670176_688858504316193081_n

11 февруари 2015 | Блог

Facebook коментари:

  1. Надя

    Поредното писмо , което ме накара да се разплача. Дано има повече такива писма.

  2. Rumyana

    Това послание ме просълзи…Как може да вземеш да гледаш животно и да го хвърлиш на улицата след като се разболее или пък остарее…Не разбирам хората, които имат такова отношение, това не е нормално. Моята мопска – Тара е на 10 години, много всички я обичаме и не можем да си представим ежедневието си без нея. Добри хора има и все пак ще има…

  3. Нели

    Едно такова писъмце и няколко снимки … прекрасно е … нямам думи!!!
    Една щастлива муцунка – това е най голямата награда!!!

  4. Ралица

    Такива писма освен, че ме разплакват от радост, но и ми връщат вярата че все още има добри хора! Поклон пред всички тях!
    И аз не мога да си обясня как ще гледаш една жива душа и след това ще я изхвърлиш. Та то става част от семейството, то ти е като дете…Като знам как обожваме нашето куче, как се притесняваме когато нещо му има, как му треперим и само мисълта, че може да му се случи нещо лошо ни причинява болка…

  5. Атанас

    Имам женска – „улична превъзходна“. Кучето не се връзва и съответно завързва случайни връзки. Последното ни котило беше от 10 бр. Предишното от 9. Сега останаха 5 сладура, които са вече на 3 месеца. Подарявам ги, ама няма навалица от желаещи. Не ми минава през ума да ги изоставя някъде. Имаме отговорности към тези живинки.

  6. Мария

    Атанасе, ако си толкова отговорен към тез живинки да вземеш да кастрираш непрекъснато раждащата от случайни връзки женска!!!!

  7. Петя

    Браво на твоите хора, Павлинке, да са здрави и много щастливи. Точно те страшно много заслужават това 🙂

  8. Анонимен

    аууу какво личице – как да не го изриташ

Коментирай: