„Който иска – намира начин,

който не иска – намира извинение“

Много от кандидат – осиновителите ни роптаят срещу подробния и понякога ужасно личен разпит, на който ги подлагаме, преди да им поверим някое от животните ни. Ясно ни е, че е адски дразнещо някой непознат да те подпитва кога смяташ да имаш деца и какво ще се случи с кучето тогава. И все пак, не го правим, за да задоволим болното си любопитство, повярвайте. Ние се намираме по средата и виждаме както хората, които искат куче или коте, така и онези, които изоставят своите.

Понякога причините, които ни се посочват за раздялата са толкова идиотски, че не ни остава нищо друго, освен да съжалим горкото животно, задето е попаднало на такива хора. Като изоставянето на седем годишен доберман, защото на седмата година в главата им израства кост, която ги кара да убият стопаните си… Или кучето, което зарязаха, понеже има глисти. Това, някак си, беше по негова, а не по тяхна вина.

Хубаво би било, хората да обмислят най-честите ситуации, водещи до раздяла с кучето и ако преценят, че нещо от това им предстои и няма да се справят, препоръчваме им плюшена играчка, не живо същество.

10. То всъщност не е мое

Подарък ми е. Беше на децата, ама те пораснаха. На баща ми е, а той почина. Бездомно е – аз го прибрах преди десет години, но не е мое, все пак е от улицата.
И още много, много подобни обяснения. Преди да си вземете куче, помислете си – ще можете ли да се грижите за него 10-15 години? И ако не вие, кой? Защото никой, освен Вас, не е длъжен да се грижи за Вашето куче, независимо, че „на вас, организациите,  това ви е работата“.

 

10347808-1498975103651278-8437065839411798750-n

 

Итън се върна в приюта след 4 години. Учудихме се да разберем, че всъщност никога не е бил техен, а наш.

9. Новият ми партньор не го иска

Не, че не вярваме във важността на голямата любов, напротив. Но нали ако някой ни обича, ни обича такива, каквито сме? А това би трябвало да включва и онази част от нас, която има четири крака и пуска косми по килима. Ще се учудите да разберете, колко много хора изоставят кучето или котето си, защото новото гадже не обича животни.  Не е лошо да знаем предварително, дали на въпроса „Или аз, или кучето” имаме смелостта да отговорим с „Ако ме обичаш, ще приемеш кучето”. 

8. Стар/а съм, за да гледам куче

Сега, понеже съм на 76 години, не мога да се грижа за това буйно двегодишно куче.

Това го разбираме. Затова молим да се съобразите и със своята възраст, преди да вземете куче. Не взимайте кутре, ако не можете да се справите с буйната му младост.

7. Не се справяме

Няма хигиенни навици, не слуша, невъзпитано е, агресивно е…
Мдам. Всъщност, Вие сте създали от едно пухено и податливо на възпитание бебе, това възрастно животно без хигиенни навици, което не слуша и е агресивно. Потърсете професионална помощ и работете с кучето си, а не очаквайте, че след като сте объркали всичко,  някой с магическа пръчка ще го оправи. Или пък, някой друг човек ще гледа кучето, което препикава вътре, понеже Вас Ви е мързяло да го разхождате редовно…

Тук трябва да включим и това, че кучетата боледуват. Твърде често причината за раздяла е болест на кучето. Не очаквайте, че винаги ще е здраво и няма никога да Ви се наложи да отидете на ветеринар.

Photo-0085

Васил беше изхвърлен на улицата болен и парализиран

6. Старост

Гледаме го от 13 години, но сега остаря. И понеже го обичаме тоооолкова много, не можем да понесем факта, че ще умре скоро.

Е, да. Толкова много го обичате, че предпочитате да умре в самота (защото никой няма да го осинови), докато не спира да страда за Вас и да недоумява, защо сте го изоставили. Ако спокойствието Ви е по-важно от предаването на доверието и безграничната обич на някакво си животно – не си взимайте домашен любимец изобщо. 

 

4785856158_3e0d03c40e_z

Бибо беше на 13 години и с болно сърце, когато стопаните му го оставиха при нас

5. Сменяме жилището си/Ще правим ремонт

и кучето не се вписва на новото място. Ако сте истински човек и отговорен стопанин, няма шанс новите тапети да са по-важни. Нали?

4. Не очаквах това

Ма то вечно иска нещо – я разходка, я храна. На всичко отгоре има наглостта да боледува, а това са страшно много пари. Да не говорим, че във филма, който гледах, кучето гледаше детето и пазаруваше, а моето явно го мързи за тези неща…
Реалистични ли са очакванията Ви? Наясно ли сте с нуждите на кучето преди да го вземете?

DSCN1667

Паспарту беше изоставен, понеже е твърде млад и енергичен

3. Алергия

Тук вече нагазваме в дълбоки води. Никой не твърди, че алергиите не съществуват или нямат ужасяващия навик да се появяват внезапно и от нищото. Молим Ви само за едно нещо – уверете се, че алергията Ви действително е именно към кучета, а не го предполагайте.

2. Заминавам в чужбина

Всъщност, причината не е в заминаването, защото и в чужбините се гледат кучета, а в нежеланието да си усложниш живота. Интересното е, че такова решение не се взима от днес за утре, но нито веднъж не ни се е случило някой да се обади и да помоли за помощ, защото след 6 месеца заминава завинаги. За сметка на това, пълно е с обаждания от типа „Заминавам утре!”. С други думи – отговорете си на въпроса, дали бихте понесли усложняване на живота, заради куче, ПРЕДИ да го купите (осиновите, приберете).

1.  Ще имаме бебе!

Да, най-честата причина, по наши наблюдения е именно тази хубава новина. Факт е също така, че обикновено не се случва по настояване на някоя селска баба, а на лекари – било джи пи-то, било акушер, но най-често – педиатър. Пишещата тези редове също го е чувала от свой лекар за своите деца. А истината е, че научните доказателства показват тъкмо обратното – деца, растящи с домашен любимец не само стават по-отговорни и щастливи, но и по-здрави. Публикации и доказателства има много, който иска – да прочете.

И за финал – никой не може да предвиди всичко. Днес съм здрав и богат, утре не се знае. Всеки би могъл да попадне в ситуация, налагаща раздяла с домашния любимец. Това, което се случва после обаче, определя дали сте отговорен стопанин, или, ако ме извините за френския, тъпанар.

Потърсете нови и по-подходящи хора за своето куче. Поискайте помощ от организация, ако не се справяте сами. Не бързайте да го захвърлите на улицата или в приют, нито го давайте на хора, които няма да му осигурят щастие – да вържеш апартаментски домашен любимец в двора на някой склад, не е намиране на нов дом, а отърваване от него. Изчакайте, докато неговия Човек се появи!

 

02 декември 2014 | Блог

Facebook коментари:

  1. Вили

    Чудесна идея! Браво на Вас! Много щастие,прекрасни стопани и любящи семейства за всяко кученце пожелавам!

  2. Петя

    Ами логично е,защо ви е куче,ако не можете дори за себе си да се грижите…Много добра статия.Имам стафче и не я приемат мноого добре навън,но пък си е моя и не ми пречи да давам 50-100 лв за храна или пък 30лв за ваксина,или пък пари за ветеринар,но ми пречи да плащам данък,който не знам къде отива!тя ми е „изкарвала“ пари в моменти,в които аз съм нямала какво да ям.След едно поколение кученца нищо не може да ме бутне,не бих я оставила за нищо на света. Въпреки че в Германия е ограничено много отглеждането на тази порода и данъците са огромни нямам проблем с това.

  3. Атанас

    Здр., имам кучка и 10 бр. котило на 4 дни, котарак и една зайка. На кученцата ще потърся стопани – подарък и почерпка от мен. Ако ли не, ще си ги гледам.Отношението към „домашните любимци“ е подходяща тема на всеки завършващ психолог. Та взимайки животинче, взимате партньор, не може да сте безотговорни, то си е обет – за приятелство.
    ааааааааа, забравих – имам и три деца

  4. Буба

    Здравейте,имам немска овчарка вече на 4 год.Инвалид с предните две лапи.От малък си го гледам,за нищо на света не съм си й помислила да го изоставя,напротив и на почивка с мен го взимам.

  5. Mini-boxer

    Скоро ще станат 3 години откакто се влюбихме от пръв поглед в нашия малък Малчо (чихуахуа), който тогава беше 4 месечно бебе със счупен таз и се влачеше само на предни лапички…Погледнахме се и… КРАЙ! Беше ни ясно, че никога няма да го оставим каквото и да се случи. Сега Малчо е млад мъж на 3 и половина. След подходящо лечение, упражнения и много любов момчето тичка, плува и макар, че е малко смешничък, за нас на света няма по-прекрасно кученце.

  6. Нат

    Всички бъдете здрави и много щастливи със своите любимци.Дано този свят има все повече хора с добри сърца.(Ние също имаме една прекрасна осиновена принцеса която много обичаме.)

  7. vasileva

    KOITO SI IZOSTAVA JIVOTINKATA .tOVA SA MARTVI DUJI4KI.!!!NQMA PO GOLQMA OBI4 OT ENO JIVOTNO!!! NEZAVISIMO KAVO.

  8. Ванеса

    Не мога да повярвам, че има хора които изоставят животинчетата си когато остареят. Гледах котарака си 19 години и последните 2-3 беше все едно гледах бебе или стар човек, качвах го, свалях го от където искаше, показвах му къде са му купичките за храна и вода, будех се по 3 пъти на нощ за да видя дали не съм го затиснала докато се гушка в мен и не е могъл да реагира с забавените си рефлекси и накрая накарах ветеринарния лекар едвали не да ми се закълне, че е по-добре да го приспи (въпреки че виждах че не може да диша самичък). Тези хора заслужават един ден като остареят и тях да ги захвърлят така…….

  9. илка

    Ей, хора, поплаках си доста, четейки всички ваши коментари! И аз съм от тази порода.. Имам от две години и половина вече куче, преди време пак имах,но и за секунда не мога да си представя , че може да има причина на света ,която може да ме накара да я изоставя… С един приятел се грижим и за още една кучинка о десетина котачки и си мечтаем някои ден да сме толкова богати, че да осиновими всииички бездомни душици, поне в нашия град…

  10. Здравко

    От две години имам голденредривърка, сутрин ме изпраща, а вечер ме посреща прибирайки се от работа и настава такава радост като ме види,не мога да си представя какво ще се случи когато след време ще трябва да се разделя с нея, а толкова много се привързах към нея,дори вече си навлякох гнева на семейството, защото я пускам вътре в къщата, а навън е мокро и кално,прави много пакости, много е енергична и умна …

  11. Didi

    Ние сме с огромен котарак и две котанки,всички кастрирани.Котарака започна да тормози едната котка след кастрирането й ,намразиха се и вкъщи стана направо ад. Постоянно внимаваме и ги държим по отделно,защото се бият ужасно!В гарсониера сме,направо е кошмар,но свикнахме. Никога не бихме изпъдили някого от тях! Отделно третата котка като бебе падна през балкона,понеже е много голям дивак и не се спира,успя да събори преградата и стана голяма беля. Слава Богу след големи перипетии вече е добре,но понякога пада от тоалетната и напишва.Колко пъти ми спира сърцето,като реши да скача от някъде и най-безотговорно скача и пада юнашки,обаче става и хуква!Това,че се движи странно хич не й пречи да си остане дивак,направо не се спира!Не ми минава през акъла да я изпъдя,никога!В началото на годината така падна,че направо умря за малко.Едва я върнахме,направо си възкръсна!Тогава ме ухапа зверски и дълго се лекувах,но не й се сърдя! А имам съседка,която изпъди 3 животни вече – 2 кученца и 1 котак поради мързел да ги гледа свястно,да ги води на разходка,цапали й вкъщи и др.простотии и сега пак взе куче -този път пекинез.И всички знаем какво ще стане и с него…но не спира да взема животни.Аз си признавам,че не разбирам от кучета,обиам ги,но не знам как да се грижа за тях.Обаче,ако взема куче ще се науча. Наистина не разбирам какви хора има,как може да постъпват така с някого!

  12. Анна Самева

    Мда, много поучителни 10 причини. Имам съсед, който преди години си взе куче – прекрасна, бяла, не знам каква порода. Поради неизвистни на мен причини, го домързя да я разхожда и започна да я пуска сама на разходки из квартала. Е, никак не е чудно, че скоро след това муцуната роди едни прекрасни кутрета пред блока, които поотраснаха и се превърнаха в огромни рошльовци. И съседът повече не я прибра. Всичките кучета официално живеят навън, но не пропускат възможност да се приберат във входа и да спят пред вратата на бившия си стопанин… Той ги храни от време на време. Общинарите ги прибраха да ги кастрират и после ни ги върнаха, сега поне няма да раждат повече… Преди време, когато нашето куче умря, се замислихме дали да не приберем едно от порасналите вече кучета (страхотна красавица), но с мъжа ми решихме, че вече е твърде свикнала да е „улично куче“ и едва ли ще се адаптира вкъщи. Дойдохме при вас в приюта и се влюбихме в нашата кротушка – вече повече от година сме безкрайно щастливи с нея! Не мога да си представя, че някога бих изоставила животинката си, гледали сме и болни, и стари, и много цапащи и хапещи кучета – никога не ни е тежало чак толкова, че да ги изоставим.
    Предлагам да направите и Топ 10 на причините човек да вземе куче от приют/улицата. Но едва ли ще има цели 10 причини – причината е само една – искаш да обичаш някого и той да те обича – това е, лесно е.
    Благодаря ви още веднъж за нашата прекрасна Сажда, няма по-чудесно куче от нея!
    И благодаря на хората, които са я изоставили – защото така дадоха възможност на нас да я срещнем и вземем вкъщи!

  13. Мира

    Любовта не се страхува от нищо. Всичко друго е извинение – залъгвате само себе си, никого другиго, защото всички останали виждат, че не обичате кучето си, щом можете да го изоставите.

  14. Таня

    Аз и двамата ми сина имаме алергии към какво ли не ( вкл. Домашни животни ) Имаме и астма на алергична основа , живеем в къща и отглеждаме три кучета , 4 домашни и 3 дворни котки,както и мини зайче….преди две години прибрах в двора престаряла изхвърлена на паркинга на маг. Метро Немска овчарка.Не казвам че е лесно или евтино , но като няма пари за скъпа гранулирана храна , животните хапват и готвено….Не ходим на почивка заедно , един от нас винаги е у дома и въпреки всички съвети на лекари , познати и непознати ,въпреки репликите не бих изгонила нито една животинка , защото животните дават много повече , отколкото искат, да не говорим , че са научили синовете ми на труд и отговорност.

  15. Анонимен

    М да и хората са на породи
    йееееее тук са само хубава порода 🙂

  16. Dani

    Obi4am moite 5 ku4eta i ne moga da si i pomislq da gi izotaq nqkoga .

  17. Тони

    Да изоставиш кучето си е равносилно на това да изоставиш родителите си. Защо някои не се срамуват от първото, а много биха се срамували от второто? Примерно хората по селата според мен са с точно такъв манталитет.

  18. Сандра Браун

    Точно това, че щели да си имат бебе, накара старите стопани на моето пухче да се разделят с него. Аз имах същото кученце, но преди 5 години почина. Като го видях този сладур и се влюбих в него, а стопанина ми каза, че можел да ми го подари ако искам, защото чакали бебе и нямало място за куче в къщата вече. А ако ви кажа как ми го дадоха!!! Целия мръсен, бълхи имаше и в дупето сигурно – толкова бяха МНОГО!
    Обезпаразитих си го, изкъпах си го, и очичките му грейнаха 🙂
    Разви силно безпокойство обаче. Явно го е страх да не бъде изоставен отново. Сега всеки миг прекарвам с него!Където съм аз, там е и пухчо. Ако не може да дойде с мен и аз не отивам никъде!
    Приятелят ми не го искаше в началото, защото е стар вече, но и това не ми попречи да си го взема. Сега се обичаме тримката и сме си щастливи заедно!

  19. Тони

    С това мога, с това помагам /или поне се надявам/: http://tonishu.blogspot.com/

  20. мануела

    Наложи се да пусна обява, че подарявам кучето си. Едно семейство го пожелаха и им го дадох. Не мога да опиша колко ужасно се чувствам, толкова го обичам… Даже не знам може ли въобше да ми мине. Не знам как има хора, които изоставят любимците се. Бърни е като мое дете, най- добрия приятел в живота ми.. Толкова ще ми липсва…

  21. Roger

    Съпругата ми се промени драматично към мен, не комуникира повече. Тя ме обезкуражава и ме обвинява лъжливо за изневяра поради нечестивите клюки … но аз просненадах от резултатите от това заклинание, което д-р Джон ми показа за мен. Всичко върви толкова добре и точно как той каза, че ще бъде. Въпреки че са необходими 3 дни, за да се постигне пълен напредък, това си струва, защото нещата са почти съвършени! Как се справи с моята ситуация и напълно го обърна, за да ми даде точно това, което исках, е отвъд мен, но нещо, което никога няма да оспорвам и просто съм напълно благодарен, Бог да благослови д-р Джон, че помага на толкова много хора да върнат любовника си. Д-р Джон наистина надарен! , Можете също да се свържете с него за помощ _________________ matrimonio.de.solutio@gmail.com

  22. Jackie

    Здравейте моето име е Jackie Аз съм от САЩ Искам да свидетелствам за великолепно и мощно магьосник, съпругът ми остави мен и децата в продължение на 2 седмици, когато го нарекох той не вдигна, когато се върна вкъщи третата седмица той ми каза, че иска развод, че бях толкова тъжен, плаках цяла нощ, когато си тръгна отново бях толкова самотна на следващия ден, че търсех нещо онлайн, когато намерих калкулатор, наречен Priest lapola, който помогна на толкова много хора с техните проблеми, така че се свърза с него с проблемите ми той ми каза, че ще отнеме 24 часа и съпругът ми ще се върне при мен направих всичко, което ми каза да направя и на следващия ден съпругът ми се върна коленичи и моли той отмени развода сега сме щастливо заедно свещеник Службата може да ви помогне и да изпратите имейл на адрес Greatlapola67@gmail.com

  23. Дария

    Кой ще си остави кучето,ако го обича истински
    Някой идиот

  24. maria

    Здравейте, трудно е да видиш истинската си любов да поеме в друга посока. Здравейте всички, казвам се Мария Лука. Омъжена съм от 20 години. Един ден съпругът ми ми каза, че не може да продължи брака ни, тъй като е видял друга жена да реши да поиска помощ и да намери някой с моята подобна история онлайн, как е възстановен бракът му и че усещам промяната си на историята, живея доволен от съпруга ми, както когато се оженихме, засилваме любовта си един към друг и също така откривам, че мъжът ми е оказал отрицателно влияние, аз съм много благодарен на този човек за помощ, ако имате нужда от помощ contact.info, whatsapp + 2349073178333 jajaspellcastertemple@gmail.com

Коментирай: