Deprecated: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; Widget_SU has a deprecated constructor in /home/arsofia/www/root/wp-content/plugins/custom-post-template/plugin.php on line 507
4 години ЛЮБОВ | Animal Rescue Sofia

4 години ЛЮБОВ

21 октомври 2014 | Блог

Този уикенд Вики и Алекс отпразнуваха 4 години, откакто са доброволци при нас!
БЛАГОДАРИМ ВИ, ДАМИ!!!

DSCN3633

 

Ето какво ни написаха по този повод:

Чували сме хората да казват, че не могат да дойдат в приюта, защото ще се разстроят като видят толкова много кучета в клетка…Ние пък идваме точно заради тези кучета, които нямат нужда от този тип съжаление, а имат нужда от мен, теб, нея, него, нас, вас…От това да ги погалим, да потичат редом до нас, да ги поглезим, срешем, да им говорим мило, да поиграем с тях, да се почувстват нечии, било то и за 15 минути, веднъж седмично…

P1700580

Това са кучета, за които много хора правят невъзможното, дарявайки пари за здравето и изхранването им, посещавайки концертите на АРС, пазарувайки си от базара, носейки храна…Винаги сме казвали, че ние нямаме финансовата възможност да помагаме всеки път, но имаме времето да го направим по един друг, не по-малко необходим начин – със социализация и внимание всяка неделя! Казваме се Александа и Виктория, на 26 и 24 години и сме пристрастени към Фермата вече 4 години!

Историята за това откъде научихме за Анимал Рескю София и как попаднахме в приюта не е нито нечувана, нито интересна, нито ще ви отегчаваме с нея. Но това, което последва след тези първи стъпки, беше началото на една нова страст! Тук, на това място, ние припознахме нашия втори дом! Този, в който се връщаме неуморно вече години наред. Място, където можеш да релаксираш психически от лудостта на делничните дни; място, на което те посрещат и изпращат с усмивка; място, на което срещаш различни хора, от различни полове, с различни професии, но с една обща страст – любовта към животните, език, който сплотява! Тук се срещнахме с много Човеци, с много приятели, които и до ден днешен са част от живота ни и на които можем да разчитаме. Преживяхме много, научихме още повече, посрещнахме и изпратихме хиляди животни! Градихме, рушахме, заедно растяхме в това приказно семейство наречено Фермата.

P1050762

Преди бяхме малко. Нямаше старши доброволци– сещате ли се, онези досадни хора, които ви посрещат, казват ви какво да правите, командорят ви по-малко ( пък вие хич не обичате ), извеждат ви кучетата и от време на време ви крещят нещо, незнайно защо. Гледачите ни вадеха кучета от различни клетки – тези, които сами си изберем. След това идваха други доброволци, харесваха си същите кучета и така едни и същи се извеждаха по 2-3 пъти в един ден, докато други така и не прекрачваха прага на клетката. И тук се появихме ние – за някои бяхме безразсъдни и луди, за други безстрашни, пък на нас ни се виждаше напълно нормално да влизаме в клетки с по 15-20 напълно непознати кучета и да ги вадим и даваме на хората. За 4 години научихме много, включително как реагират кучетата на определени движения, действия, постъпки. Кое ги дразни, кое ги успокоява, кое обичат и кое не. И то всяко едно куче! Преди бяха 500, сега са 200. Ние знаехме имената им, навиците им, кое с кое не се разбира, кое има нужда от доброволец спортист и кое от нежна и търпелива ръка, кое в коя клетка се намира. Бяхме и сме част от екипа на приюта и се гордеем с това всеки ден!

И така започна нашето приключение в кучешкия свят. А то води до голямо пристрастяване! До степен, в която колата ти всяка неделя е пълна с непознати хора – нови доброволци, които да закараш да видят приюта и да разходят няколко кучета. На връщане пак си пълен с други ( или същите ) доброволци, които имат нужда от превоз до София. Не им знаеш имената, не ги и питаш. Интересуваш се единствено докъде да ги закараш, пък ако дойдат още 3-4 пъти, тогава ще се запознаеш с тях. Човекопотокът в приюта е голям! Всеки уикенд виждаш нови лица. Няма как да запомниш всички – важни са тези, които се връщат, тези, които са от твоята порода : )

P1050279

Започваш да разказваш на всички за приюта, започваш да зарибяваш приятелите си, не спираш да им досаждаш, докато не се явят в неделя сутрин готови за разходки. След това разбираш какво е това кастрацията и ставаш нейн върл привърженик и се започва с носенето на кучета от какви ли не квартали – само и само да се намали популацията им в града. После започваш да измисляш имена на четириногите си приятели, намираш си любимци, проявяваш желание да ги снимаш и досаждаш на шефовете да им се пусне статия. Отиваш на едно – две партита, намираш още приятели. После разбираш, че можеш да бъдеш приемен стопанин ( това при едната от нас стана доста късно, но е толкова удовлетворяващо да гледаш временно животно и да си до него в най-важните му мигове, че го препоръчваме горещо! ). След това навлизаш дълбоко в кучешката психика и започваш да се бориш срещу неговите и своите страхове. Имаме кучета преживяли всичко – от „нормалното” им изоставяне до ненормалното им осакатяване. Кучета, които треперят  още щом чуят стъпките ти и нямат смелост да те погледнат, страхувайки се какво ще им причиниш, пък ти искаш само да ги погалиш. Кучета, нуждаещи се от месеци, дори години терапия, за да повярват отново в нас и да бъдат готови за осиновяване. На много сме помогнали, на много не сме успели – раните понякога са твърде дълбоки : ( Но винаги сме се опитвали, всички ние – от екипа на приюта до доброволците, които спомагат с всяко идване, с всяка ласка!

P1050554

Много лица, имена, спомени, усмивки.
Много рождени дни, торти, подаръци, приятели, снимки.
Много емоции, сълзи, смях, гняв, безпомощност, искрена радост.
Много слънце, бури, дъжд, сняг.
Много погледи, пълни с нетърпение, радост, благодарност!
Много години, много кучета, хиляди размахани опашки, един приют – Фермата!

Понеже се отнесохме, типично за нас щом заговорим за хубавите ни мигове там, ще завършим така – Елате! Опитайте малко от приключението наречено Фермата, усетете атмосферата и може би ще се почувствате така, както ние и всички други редовни доброволци се чувстваме – благодарни, че има място, на което получаваме толкова чиста, искрена, неподправена и живото-променяща любов! Кой знае, може и Вие да се пристрастите!

 

 

21 октомври 2014 | Блог

Facebook коментари:

  1. Анонимен

    Честито и от мен на Алекс и Вики:) клипа е жесток!

  2. Rossi

    Чудесни момичета, поздравления!

  3. Ani

    Чудесно е, че има хора като вас! Прекрасни сте, Вики и Алекс!Пожелавам ви здраве, истинска любов и много весели приключения!

Коментирай: