Имало едно време четири кучешки дечица – две братчета и две сестричета. Един ден, зъл магьосник ги отнел от скъпата им майчица и те се озовали сам-самички в безлюдна гора. Братчетата и сестричетата се скитали гладни и уплашени няколко дни, а после решили да се разделят, за да си търсят късмета.

Кашчей Безсмъртний съзрял в гората светлинка и тръгнал наляво.

Карабас Барабас чул шум и тръгнал надясно.

Василиса Прекрасная се уплашила да остане самичка и хукнала след батко си Карабас.

Само Сестричка Лисичка била заспала и не разбрала нищо. Останала Сестричка Лисичка в гората, а когато се събудила и видяла, че е самичка, горко заплакала.

Кашчей вървял към светлинката, но скоро видял, че това не е къща, а страшен звяр! Звярът ревял страховито – зъбите му били от желязо; лапите му – огромни колела, очите му – големи като чинии и светещи в мрака, а в корема му двама човека се борили да излязат! Кашчей изджафкал, твърдо решен да спаси човеците, а звярът от страх замлъкнал. Спасените човеци излезли от търбуха на звяра и от благодарност взели Кашчей в прегръдките си и го отвели у дома. Там Кашчей похапнал, стоплил се и задрямал.

10525758_10203619964033336_3103276637768232172_n

Карабас Барабас и Василиса Прекрасная вървели, вървели. Станала нощ, а те още вървели. Изгряло слънцето, а те продължавали. На втората нощ изведнъж срещнали човек. Човекът се учудил, че вижда такива мънички кучешки дечица в гората, грабнал ги в торбата си и им казал:

„Малки кучешки дечица, знам кой ще ви обича и храни, знам къде ще ви помогнат“.

И докато се усетили, Карабас и Василиса се озовали в топъл дом, където винаги имало храна и прегръдка. А как се зарадвали, когато видели, че в тоя дом вече ги чака тяхното братче Кашчей!

Vasilisa and Carabas Barabas

Заживели трите кучешки дечица с човеците – дните се превърнали в седмици, седмиците в месец, а дечицата растели като гъбки – играели си с хората, гушкали се с трите им големи кучета, тичали в двора им…

10526181_10203619963593325_4993486385200866918_n

Сестричка Лисичка не си играела сама в гората. Не похапвала вкусни гозби. Не се гушкала с хора. Нямала си големи кучета за приятели, да я учат на ум и разум. Сам-самичка, Сестричка Лисичка скитала гладна и тъжна. Вода пиела от локвите, храна търсела в боклуците. Не пораснала Сестричка Лисичка, а останала мъничка и тъничка като вейка. Когато видела хора – криела се, защото те я биели и ритали. Когато видела кучета – бягала, защото те я хапели и гонели.

10527840_10203619962793305_4451526776253959534_n

Но ето, че един ден Сестричка Лисичка срещнала човек с куче. Не знаела дали да избяга, или да се скрие, затова решила да ги ухапе и изгони. Само че кучето било голямо и не се уплашило. Само че, човекът бил свикнал да му се зъбят и не избягал. Грабнал в ръцете си Сестричка Лисичка и въпреки, че тя се опитвала да го ухапе, той не я пуснал, а я понесъл далече-далече – от девет хълма в десети и от девет къщи – в десета.
Там той пуснал Сестричка Лисичка на земята и тя хукнала да бяга!

– Сестричке Лисичке, не бягай! – чула тя гласът на брат си Кашчей – Тук има храна и вода!

– Сестричке Лисичке, не бягай! – чула тя гласът на брат си Карабас – Тук има обич и постеля!

– Сестричке Лисичке, не бягай! – чула тя гласът на сестра си Василиса – Нашите хора ще ни намерят истински домове!

И така, Сестричка Лисичка останала при братчетата и сестра си и заживяла спокойно и доволно. И макар да била по-мъничка от другите, тя била дваж по-благодарна, тъй като и бедите й били по-големи.

10513468_10203619962833306_165523313493109607_n

 

Щастливият край на малките кучешки дечица предстои – ще дойде време, когато смели принцове и принцеси ще изберат Кашчей, Карабас, Василиса и малката Сестричка Лисичка за свои най-добри приятели, за свои верни рицари. И всеки от тях ще си има свой човек, свой дом и своя паничка. А приказката няма да свърши тогава – тогава ще започне!

10552608_10203619964113338_8018834375503161618_n

29 юли 2014 | Блог

Facebook коментари:

  1. Надя

    Най-прекрасната приказка.Отново ме разплакахте.

  2. Rossi

    Кои са спасителите им? Прекрасни кученца са, желая им много късмет!

  3. Rossi

    Ох, така хубаво сте го написали, че се просълзих. Много щастие желая на спасителите им!

  4. Ива

    Разплакахте ме! Дано има повече добри хора!

Коментирай: