За да намрази човек пролетта трябва наистина да има основателна причина. Как може да не харесва човек това приказно време на въз-раждане? Растенията се разлистват, цъфтят и  зеленеят, небето става синьо и светло, а животните… усетили ласката на слънцето, те започват да се множат.

Мръсните дни отново са тук. Но не в религиозен, а в тривиално земен и напълно реалистичен смисъл. Дните на страдание и мъка за най-мъничките дойдоха със слънцето – кутрета и котенца ще ни заливат отвсякъде в близките два месеца – кое от кое по-тъжно, нуждаещо се и окаяно.

В момента София има общо 4 кучешки приюта (2 общински и 2 неправителствени), ако не броим Фермата, която няма регистрация и де факто не е приют в момента. Нито един от тях обаче не приема кутрета, с изключение на Сеславци, където има клетка за майки с бебета, която обикновено е пълна. А за котките – за тях няма нищо освен неистовите опити на няколко отдадени групи хора, които се борят всеки ден да спасят възможно най-много, да кастрират всички, до които се докопат, да свършат колкото могат повече работа.

DSC05110

Шир Хан

В предишните 4 години всяка пролет и есен през Богров са преминавали между 140 и 220 кутрета на сезон – пролет и есен. Сега обаче нямаме място за карантина и успяваме да помогнем само на тези, за които се намерят места по приемни домове. Същото важи и за котенцата. Ако искате да ни помогнете с тази задача – пишете ни.

А пък ние ще ви запознаем с младите Шир Хан и Багира. Е, не точно с тях, но с едни малки храбри въшльовци, които преспокойно биха могли да бъдат тигър и пантера. Те са две котешки деца, измъкнати в последния момент от водосточната тръба, орисана да донесе края на краткия им живот.

Повечето хора си представят, че най-страшното нещо за изоставените бебета е гладът. И той безспорно е страшен бич. Но най-много откъснати от мама беззащитни маляци, си отиват преди да може да ги докопа гладът. Преди да се случи това студът ги обвива в ледената си прегръдка и те заспиват завинаги. Затова, имайте предвид, че ако намерите малки кучета или котета (от ден 01 до ден 31) първото и най-важното, което трябва да направите за тях е да ги стоплите.

DSC05124

Багира

Така започна и д-р Илиева с препатилите бебоци. Макар Хан да беше жизнен, Багира не я отчиташе електронният термометър изобщо – температурата и – под 32 градуса. Какво нещо са котенцата обаче?! Гумена, умираща, обезводнена, гладувала и премръзнала страшно, с една топла система в лапичката и две бутилки с гореща вода под тумбачето, миниатюрната Багира успя да не изпусне кончето на живота си. След няколко критични часа и с цената на доста набодено дупе, Багира изяде две супени лъжици от най-яките консерви и заспа скъпоценен, възстановителен сън.

След още няколко дни героите от улука ще са готови да сменят неудобствата на приюта с дом – приемен или постоянен. Сега не изглеждат много представително, но само за седмица любов ще станат най-красивите. Пък и са страхотни сладури – домашни котенца са били, горкичкте, преди да ги изхвърлят – толкова са гальовни и закачливи.

24 април 2014 | Блог

Facebook коментари:

  1. Rossi

    Много късмет!

  2. Нора

    Късмет,Мъничета!За съжаление не мога да помогна,имам две кучета и две котки,всичките спасени от улицата.

Коментирай: