Deprecated: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; Widget_SU has a deprecated constructor in /home/arsofia/www/root/wp-content/plugins/custom-post-template/plugin.php on line 507
Тичай Брус, тичай! | Animal Rescue Sofia

Тичай Брус, тичай!

09 ноември 2013 | Блог

Тичай далеч от злобата на бившия си стопанин!

Тичай в забрава, без да се обръщаш заради хората, които нямат обич за старите кучета!

Прости ни, че най-хубавото нещо за теб, беше времето прекарано в нашия приют. Прости ни, че в залеза на живота ти не успяхме да намерим твоя човек. Прости ни, че си отиде, без да научиш какво е да си у дома. Прости ни, че посрещна черната вестителка съвсем сам.

973037-177757779056339-1215344651-n

Дано това, че ние те обичахме, да е било поне малка утеха за теб. Дано това, че макар и в приют, ти намери своята голяма, споделена обич, да е компенсирало дългите години на тормоз в живота ти.
Тичай, мило момче, тичай под моста на дъгата! Казват, че там старите кучета играят като палета. Казват, че там всичко е радост. А може би точно там е мястото, където някога ще бъдеш обичаното и галено куче на някого.

Тичай, Брус, тичай!

09 ноември 2013 | Блог

Facebook коментари:

  1. Калина Иванова

    На Моста на Дъгата този ден не беше като другите. Това беше сив, безрадостен и тъжен ден. Животните, които бяха там отскоро, не можеха да разберат какво става. Но на по-старите всичко беше ясно. Те се събраха край Моста и зачакаха. Не след дълго те видяха възрастно куче, което се приближаваше с наведена глава. Животните, които бяха отдавна на Моста, знаеха какво е станало – много често са наблюдавали тази картина.
    Кучето се приближаваше бавно, явно изпитваше силна душевна болка, макар че не се виждаше то да беше болно или ранено. Странното бе, че това куче не се превръщаше в здраво и щастливо животно, както другите. То се приближаваше все по-близо към Моста, мислейки, че ето сега ще прекрачи мечтаната граница. И ставаше все по-радостно и по-радостно.
    Но в този момент един ангел застана пред кучето и не му позволи да премине по Моста… Той се извини и каза, че животните, които идват без човек, не могат да минат през Моста. Старото куче нямаше къде да отиде и то се върна на полянката пред Моста. Там имаше още такиво като него, възрастни животни, които са дошли без човек, който би ги превел на другата страна. Те лежаха на зелената трева, постоянно гледайки към пътя, който водеше към Моста. Кучето легна заедно с тях и също зачака.
    Един от по-новите обитатели на Моста попитал друго куче, което от много време живееше там:
    – Какво е това куче, и защо то не става здраво и младо като нас?
    – Ех, отговори старото куче, – този пес бил даден в приют, когато е станал възрастен, такъв какъвто го виждаш – старо куче, с побеляла муцуна и почти невиждаш поглед. Или то никога не е имало дом. В последните му мигове само доброволец на приюта можеше да му даде своята обич, да го успокои и приласкае. Но тъй като нямаше никой от семейството му, няма кой да го преведе през Моста.
    – И какво ще стане с него? – попита новака.
    И докато той чакаше отговор, облаците се раздвижиха и към Моста се приближи човек. Всичките чакащи животни от полянката се завтекоха към него, те бяха осветени с една златиста светлина и изведнъж се превърнаха в млади и здрави. Те се приближиха към човека, а той ги галеше и им говореше нещо. Заедно те се запътиха към Моста и пресякоха го.
    – Какво е това? – попита новачето.
    – Този човек е доброволец или служител в приюта. Когато такива хора идват тук, те за последно могат да помогнат. Те превеждат през моста бивши бездомни и изоставени животни.
    – Аз обичам такива хора! – възкликна кучето.

  2. Надя арс

    Калина, изчитайки написаното от теб, отново се разплаках. Дано наистина кучетата, които никога не биват осиновени, да имат утехата от нашата обич…

  3. Калина Иванова

    Ами аз много плаках,когато прочетох за Брус и уж за успокоение-потърсих в нета нещичко за Моста на Дъгата..и попаднах на това…и пак много плаках…но дълбоко вярвам,че там,наистина има такива прекрасни хора,които даряват обич,топлина и спокойствие на кучовците,така,както Вие го правите тук.Благодаря Ви!

  4. Нора

    Милия Брус.Преди няколко месеца бях в приюта и той беше там.Слаб, мръсен, с тъжен поглед.Много мъчно ми стана за него, той е трябвало да бъде куче с достойнство и дом, както и стопани които да го обичат.Жалко, че не е получил това, дано поне в последните му дни, да е чувствал, че е обичан.Нека тича по вечните зелени поляни, където няма болка.

  5. Калинка Божинова

    Не е вярно,че Брус не е успял да намери своя човек.Обичам го и страшно много ми липсва.
    Ужасно много ме е яд,че закъснях…Защо не отидох в приюта в събота…Щях да го нагушкам за последно,а може би можеше и да му помогна и сега щеше да е жив…
    Яд ме е,че закъснях и неуспях да му дам дом и семейство…Яд ме е,че когато е имал нужда аз не бях до него…Бясна съм,че в последния му час е бил сам-самичък.Защо не отидох в приюта в събота,а го отложих за неделя на обяд…защо.
    Обичам те,Брусаки,ужасно много ми липсваш!
    Почивай в мир,деди!

  6. nally

    Obi4am Brus bea da go poznavam,kakto i obi4am Kalina bez i neq da poznavam …… Molq se toi da bude obi4an ,kudeto i da e,a tq da bude zdrava i sus surce..

  7. Asya

    История за Моста на Дъгата

    Само тази част от Рая е място наречено Моста на Дъгата

    Когато умре едно животно, което е било особено близко на някой,
    този домашен любимец отива при Моста на Дъгата.

    Там има тучни поляни и хълмове за всички наши специални приятели,
    за да могат да тичат и да играят заедно.

    Там има много храна, вода и слънце
    и на нашите приятели им е топло и уютно.

    Животните, които са били болни и стари, са възстановени, здрави и жизнени, а онези, които са били ранени и осакатени, са отново цели и силни, точно както си ги спомняме в отминалите дни.

    Животните са щастливи и спокойни, с изключение на едно нещо:
    липсва им някой много специален за тях – човекът, когото са оставили.

    Всички животни тичат и играят заедно, но идва ден,
    когато едно от тях изведнъж спира и поглежда в далечината.

    Искрящите му очи са напрегнати, тялото му трепери от вълнение. Изведнъж то се отделя от групата, летейки над зелената трева, а краката му го носят напред все по-бързо и по-бързо.

    То ви е видяло! И когато вие и вашият специален приятел най-накрая се срещнете, вие се прегръщате заедно в щастлив съюз, за да не се разделяте никога повече.

    Целувки от щастие валят върху лицето ви, ръцете ви отново галят любимата главичка, и отново поглеждате във верните очички на вашия любимец, отдавна отишъл си от живота ви, но никога от сърцето ви.

    И тогава вие заедно преминавате по Моста на Дъгата.

Коментирай: