Сиги се появи в живота ни от една снимка на охлузено краче, която загрижена жена от Владая беше пуснала на стената ни с молба за помощ на окуцяла бездомна котка. По някакво чудо в този момент имаше място, където да я настаним и така, на куц крак в сърцата ни нахлу Сиги – една от най-милите и общителни котки, които сме имали честта да познаваме.

sigi3 sigi5

Оказа се, че Сиги няма счупване, нито рани – незнаен инцидент, струвал парче от опашката и, я оставил без чувствителност на по-голямата част от едната и предна лапичка. С помощта на д-р Влади Златинов от ЦВК Сиги се сдоби с нещо лично свое – великолепно измислена и изпълнена шина, която се надявахме да и помогне да контролира движенията на безчувствената лапка.

За съжаление – не се получи и Сиги, бременееща от ден на ден все повече, беше оперирана от добрия лекар. Комбинирахме кастрацията и ампутацията, за да не я подлагаме на повече стрес, отколкото е необходимо и момичето се прибра в приемния си дом с орязано телце, но във фантастично добро настроение, което не секна и за миг, докато беше при нас, а както разбираме от нейните нови стопани – и след нас също!

sigi7 sigi10

И тъй, след като се възстанови и се превърна в меко, охранено, трикрако мъркало госпожа Сиги зачака да дойде нейния ред за обич и щастие в собствен дом. Не се наложи да чака дълго – беше харесана от нашите колеги в Австрия и замина с голямо неудоволствие за новата си родина. Не е била права да се цупи толкова на пътническия си бокс! Два часа след като публикуват нейните снимки и история, нашите колеги получили обаждане – „разбрахме, че нашата мечтана котка е при вас! Искаме да осиновим Сиги.“ И след два дни нашето момиче вече мъркало в ръцете на своите си хора!

sigi1 sigi2

Ето какво ни пише новата стопанка на Сиги Натали Нюхтер за нея:

С голяма радост мога да ви съобщя, че Сиги е много щастлива в новия си дом. Много обича да спи при нас и да сме заедно като гледаме телевизия. Вярно, настоява да се излежава на най-широката част от канапето, но ние и го отстъпваме. Очите и сега са пълни с радост и малко нещо щуротия, най-много от всичко обича да бъде с нас и около нас. Всеки път щом излезем тя се строява на вратата и ни чака там като малко кученце. В свободното си време обича да облизва пръсти, носове и бузи. А сутрин, когато сме в банята чака търпеливо пред вратата, докато най-сетне се сетим да пуснем и нея за компания. Вече сме абсолютно влюбени в нея!

21 юли 2013 | Блог, Осиновени

Facebook коментари:

  1. Маги

    Еххх, че хубаво – котешка приказка! Обожавам историите, които мокрят очите и лепват усмивка. Пък за тия кадри – котка ставам! :)))

  2. Rossi

    Щастието да им се връща на тези чудесни хора

Коментирай: