Паул е аристократичен, мъдър, внимателен, добронамерен, елегантен, красив, атлетичен, благ и гушлив котарак на около 4 години. Така като го гледате, вероятно си представяте някаква сладникава история зад това симпатично лице – нищо подобно, нашият Паул е минал през много трудности, за да стигне дотук, а и пътят му още не е свършил, тепърва има да търси пътечката към сърцето на новия си стопанин.

Паул е живял в дом, баш в центъра на ул.Любен Каравелов. Имал си стопанка, която го гледала и бил доволен от живота – той не е претенциозен, нито е грандоман – стига му да е погален, нахранен и подслонен, и не му трябва нищо повече. Така че, можем да заключим, че е бил щастлив. Най-малкото – щом е толкова добър и спокоен днес, явно не е имал тежко детство. А и как иначе – такъв безумен красавец е естествено да бъде обичан и желан. Или почти.

Това лято, най-неочаквано Паул се озовава на улицата и се присламчва към една будка за вестници, където добри хора започват да го хранят и поят, докато успее да се аклиматизира към новия живот.  Не му е лесно, но се справя някак. Добрият му характер и щедрите му ласки му спечелват приятели и той става познат в целия квартал. Мистерията е как за това време никой не го е взел у дома, но явно му е писана друга съдба, която тепърва предстои да узнаем.

Куриозът във всичко това (защото изоставената котка вече не изненадва никого) е, че неговата стопанка е минавала край Паул всеки ден, на път за работа. Качвала се е на рейса от същата спирка, на която е живеел нашият нещастник, а той е тичал след нея с гальовни вопли, щастлив да я види, всеки път с надеждата, че няма да си тръгне.

Паул е ваксиниран, кастриран, обезпаразитен, чист, умен, възхитителен и неповторим. Едното му оче е с перде – боледувал е от херпесвирус като малък, но иначе е в перфектно здраве. С кучета и котки се понася, с хора е перфектен. Той е рядко красив и грамаден, който го е видял го е обикнал!

26 ноември 2012 | Осиновени

Facebook коментари:

  1. DDG

    Е гръм да я удари тази! Рядко ми се случва, ама на тази и го пожелавам от все сърце!

  2. nelsan

    DDG на твоето мнение съм не само за нея а и за всички които решават да си изхвърлят просто така на улицата животинката както си изхвърлят пликчето с боклука при нашият блок изхвърлиха същият котарак но ангорски навярно защото е възрастен. немога да си обясня тези хора не ми е понятно …

  3. Rossi

    Много, много късмет!
    А на бившата му стопанка й пожелавам да н се случи същото-да бъде изхвърлена.

  4. Даниела

    Май бях чела историята на този кот – стопанката отива в чужбина, майка й обещава да гледа котарака, ходи обаче от дъжд на вятър – през 2-3 дена и един ден той просто се шмугнал през вратата. Не че някой го е търсил после де…. После се прибира стопанката му, от будката за вестници понеже знаят, че е нейния котарак (това ми се губи малко от къде знаят…)й казват, че е при тях, но тя вече не го иска. И сега всеки ден минава покрай него, но не го поглежда. Е, не мога да си го представя….

  5. nelsan

    и аз немога да си го представя накоя от моите животинки гледана с години да се изгуби да я видя на улицата и да я подмина… незная как им дава сърце/явно нямат такова/ да го подминават…мен ми се къса сърцето за всяка муцунка която съм прибрала временно докато й намеря дом и стопани и много пъти са ми се чудели защо плача като ги давам…хубаво би било да има зоополиция.

  6. stella

    Виж ти, виж ти, благодаря за информацията, Даниела, това е същата история, но се разкрива в детайли. Тази жена явно е някаква луда, защото този котарак е рядкост, истинско съкровище, което само много луд човек, би оставил на пътя. Да е жива и здрава, щом и е толкова акъла. А пък Паули ще си намери хора, които да го обичат, съвсем скоро, надявам се.

  7. Stella Stoyanova

    Да, Даниела е права, това е историята на кот, следях я във фейсбук и репоствах, че търси дом. Не знам какво сърце имат тия жени, да го виждаш всеки ден и да го отминаваш…

  8. Stella Stoyanova

    Ето го милия:
    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=4935361220232&set=a.1117126006738.2020180.1184611270&type=3&theater

  9. Silvia

    Blagodarna sam na Stela,zatova,che priuti Pauly :))) Dano go zadarji,a az moga samo da se uspokoqvam,che imam nai-unikalniq kot na sveta,zaradi kogoto ne mojah da go osinovq az,a tolkova iskah-beznadejdno vlubena sam v nego,no pone mu dadohme shans za strahoten jivot,daleche ot bezotgovorni hora … Obicham te prince …

  10. Irina

    Мисля си, че това коте съм го милвала на спирката на ул.Граф Игнатиев в посока НДК. Честно казано си мислех, че живее в някоя от околните къщи… Ако е той естествено. Къде се е подвизавал ?

  11. stella

    Точно там.
    Колко се радвам, че Паули има толкова много приятели 🙂
    Много ви здраве от него!

  12. Anna

    Напълно съм съгласна с DDG!!!

  13. reign

    Ах, и аз съм го галила на тази спирка, помня го ясно. Лятото чаках автобуса и му се радвах, както и половината тълпа на спирката. Помня очето, че ми направи впечатление. Така се радвам, че съдбата му се е променила. Като близнак е на моя котарак- 10-годишния Гато 🙂

Коментирай: