Може би си го спомняте – един стар, изоставен дратхар, който живее при нас от около година. Бил е нечий верен приятел преди да го зарежат. Нито един човек нито веднъж не попита за него – може би защото беше твърде старичък.

Звездите сякаш се преподредиха за нашия добър дядо, едва наскоро впрочем. Беше забелязан от две мили дами, посветили свободното си време и ресурси на това да помагат на кучета като него. Така се отвори нова страница в книгата на живота на Херман.

Херман отпътува за приемното си семейство в Германия с предишния ни транспорт. Там беше гледан от добри хора, докато дойде новата му стопанка от Канада да си го прибере. Всичко ни се струваше твърде нереално преди да стане истина. Сега се щипем по ръцете и си даваме сметка, че тази приказка е действителност.

Ето накратко, какво казва Херман за пътуването му откак не е при нас:

Първа нощ с новата ми майка :))))
Бяхме на гости на нейна приятелка – Габи. На мен ми сложиха легълце до нейното легло. Но щом се помръднеше – скачах и заставах до нея. Не се знае все пак – да не би да изчезне внезапно.


Тук изглеждам малко объркан…
И развълнуван… самолетът ни закъсня с 4 часа. 4 часа. Но все пак беше приятно, защото имах сума ти време с мама. Разходихме се много приятно в горичката до летището, освен това за пръв път ходих на ресторант. Представете си! И много добре се държах. Накрая доволен се прибрах в бокса, скочих вътре и не съм помвръднал. Бях толкова уморен. Толкова много нови неща видях и подуших. Мама казва, че съм удивително куче. Казва, че много се гордее с мен :))))

Пристигнахме в Халифакс чак в 11 вечерта. Униформените хора на канадската граница бяха мили с мен. Иначе изглеждат адски сериозни и човек лесно се изнервя като ги гледа. Обаче представяте ли си? Вече съм канадец. Аз, Херман, бездомника от софийските улици!!!
След като оправиха всички документи униформените се засмяха и ми казаха: Добре дошъл, Херман. Желаем ти дълъг и щастлив живот в Канада. Много приятно ми стана.

Вече съм си вкъщи!!!!
С обич, Херман

20 октомври 2012 | Блог

Facebook коментари:

  1. Силвана

    Ама знаете как да разплачете човек на работното му място, НАЛИ?:)

    Чуден Херман, чудна история.

  2. Мартина

    Прекрасна история :)) Все такива поводи да имате за блога!

  3. Лора

    ОФ,и аз се разплаках …Бъди щастлив,Херман

  4. Рая

    Браво Херман, браво момче! Дай Боже на всяко куче щастие като твоето сега!

  5. калина

    Такива истории са част от миговете, когато се чувстваме живи…Браво на милите дами, браво и на Херман! Да е щастлив и обичан!

Коментирай: