С възрастта шансовете за осиновяване намаляват, да не кажем, че стават нищожни. Възрастните кучета се появява за осиновяване по няколко начина: нехаресани бебета, останали назабелязани сред десетктеи търсещи дом или асоциални; изоставени и изхвърлени домашни; улични, които вече не могат да живеят на улицата.

Всъщност хората просто не знаят редицата предимства на това да си вземеш голямо куче. Няколко причини от Американското общество за предотвратяване на жестокост към животните (ASPCA)

1. Получаваш това, което виждаш

Ако не искате неприятни изненади относно колко голямо ще стане вашето куче, какъв ще е характера му и колко грижи за външния му вид ще трябват, осиновяването на възрастно животно е добра идея. Бебетата са малки, сладки и пухкави, но понякога стават по-големи от колкото осиновителите са очаквали. Не винаги можем да гарантираме какво ще излезе от тях като размери, защото рядко познаваме родителите и поколенията преди тях.

2. По-лесно се тренират:

Който ви е казал, че старо куче не учи нови номера, леко ви е подвел. Всъщност възрастните кучета са по-спокойни и по-лесно се съсредоточават над вас и това, което ги учите. Не е изключено да са живели с хора и преди – за съжаление много хора изхвърлят кучетата си след няколко години, и да знаят някоя и друга команда.

3. Благодарност

Всички истории на осиновители говорят за любовта, която кучетата им дават. Писмата от хората взели възрастно куче, разказват не просто за любовта, но и за безкрайната благодарност, която получават.

4. Изискват по-малко време

Малките и младите кучета изискват всичкото ви време и внимание: да чистите след тях, да ги възпитавате, да им обръщате внимание и да изразходвате енергията им. Възрастните кучета вече знаят какво може и какво не и съвсем нямат чак толкова енергия да разнасят чехлите ви. Ако имате твърде много ангажименти или просто искате да отделяте повече време за себе си, но и да имате куче – най-доброто решение е животно излязло от “пуберитета”.

5. Бързо свикват с глутницата

Най-вероятно вашето възрастно куче вече е било част от някоя и друга глутница – включително човешка и знае какво е нужно, за да се впише,  какви са правилата и че трябва да следва водача.

6. Цапат по-малко

Малките кученца акат вкъщи, носят и ядат чехли, ръфат мебели. Хора, които вече са минали през това, знаят колко средства, нерви и време трябват в този период.  Възрастните кучета могат да стискат и знаят да пишкат извън къщата. Зъбите им вече са пораснали и сменени и нямат нужда постоянно да дъвчат нещо. Чехлите и чорапите ви просто няма да са им интересни, те са над тези неща.

7. По-малък ангажимент.

Много хора се въздържат от решението да си вземат куче заради дългосрочния ангажимент – здраво, добре гледано куче може да живее от 8 до 20 години. И да, животното променя живота ви. Да дадете покрив на куче в последните години от пътя му със сигурност е по-краткосрочен ангажимент, а в замяна ще получите точно толкова любов, благодарност и вярност, колкото от младо куче.

8. Не ви се ходи по разходки

Да си го признаем, не на всички им се разхожда – някои предпочитат дивана. Важи и за възрастните кучета. Не че ще се разминете с никакви разходки, но ако младо куче има нужда от 2х40 минути на ден, възрастно може да мине с по-малко от 40 общо.

9. Спасявате живот

Възрастните кучета трудно намират дом, всъщност винаги биват осиновени последни, ако въобще бъдат осиновени.  Богров е no-kill приют и работим само с такива, но на много места, ако куче не бъде осиновено до определен период, бива приспано.

Често казваме, че в Богров има място за старите кучета – това е старческият ни дом. Там мъдрите и уморените живеят далеч от шума на голямата сграда. Можете да видите повече тук.

Истината е, че със всеки ден шансовете на кучетата намаляват. Затова, ако искате да осиновите, помислете над горните причини. Ще ви намерим точното куче, независимо от възрастта.

23 февруари 2012 | Библиотека

Facebook коментари:

  1. Aнелия Савова

    Абсолютно вярно е казаното горе – подкрепям с 2 ръце! Имала съм всякакви кучета, и именно осиновените в по-зряла възраст са тези, които са много по-благодарни на това, което им давам. Просто те могат да го оценят, сравнявайки го с живота на улицата или при безотговорни стопани, и оценяйки го, го пазят много по-отговорно – гледат ме в очите, повече слушат и не се отдалечават, от страх да не ме изгубят. Не рушат в къщи от страх да не ги изгоня 🙁 И по-силно обичат, защото не ме приемат за даденост както тези, които съм отгледала от бебета!

Коментирай: