Нежеланата бременност на домашния ви любимец може да се предотврати, ако проумеете, че той все пак е куче, а не човек
О. А. Брейдик, старши лекар в киевската ветеринарна клиника „Добродий“

В един идеален свят всяко кутренце, което се появи на бял свят, би имало дом и любящи, грижливи стопани. Надявам се, че моите читатели са такива хора и техните кучета са най-щастливите на света, но за съжаление не всички дребосъчета имат такъв късмет. Милиони кучета се раждат и унищожават всяка година, една част отиват в така наречените „приюти“, други загиват по улиците, а трети попадат в кофата с вода още при раждането си.

Инстинктът за продължаване на рода е един от най-силните и каквито и мерки да предприемате, когато кучката ви се разгонва, тя, подвластна на силния си инстинкт, ще направи всичко възможно, за да „се омъжи“ за първия срещнат пес. Възбудените мъжкари също ще намерят начин да се изплъзнат от стопаните си за любовна среща. В повечето случаи нищо не може да спре мъжкото куче, което е подушило разгонена женска наблизо – нито командата, подадена от любимия му човек, нито ревящите коли на улицата, нито дори високата ограда. Огромно количество мъжки кучета се изгубват точно по този начин. Колко сълзи са пролели нещастните стопани на тези безумни любовчии?

Но да не бъдем песимисти – ето, вие намирате своето куче. Ако е Ромео – мръсен, бълшасал, целият в рани и заразен с незнайна болест. Ако е Жулиета обаче, получавате и бонус – коремче пълно с бебета. В случай че не е твърде късно, ще се примолите на ветеринаря и той ще спаси кучката от това така „желано“ от вас попълнение към семейната глутница – оперативно или с хормони. Но нещата далеч не са толкова прости, колкото изглеждат. Хормоналните препарати, възпрепятстващи развитието на бременността, трябва да се инжектират в строго определени и кратки срокове след „случката“ и дори и тогава не е сигурно, че ще подействат. Обикновено кучкарите се обръщат към мен едва 10-15 дни след като кучката им се е заклещила с някой случаен пес. Каквито и инжекции да бия след това, бебетата няма просто да се разтопят. Но ако все пак кучката ви роди, отговорността за кутретата е изцяло ваша и за съжаление нямате чак толкова голям избор.

Първо: Можете да повикате лекар,
който да приспи нежеланите от вас кученца (макар че не всеки лекар би се съгласил на това, а лично аз – никога), или още „по-хуманно“ да ги удавите или заровите някъде живи. Какво, изтръпнахте ли? Вие може да изтръпвате, но много хора правят това по 1-2 пъти в годината и го намират за съвсем нормално. Може би се успокояват с погрешното предположение, че като са толкова малки, кутренцата не усещат болка или не са разбрали какво е да си жив. Това обаче си е съвсем истинско убийство. И всяко мъртво кутре ще лежи на съвестта на недобросъвестните и немарливи стопани.

Второ: Решавате да запазите бебетата
на вашето куче и с цената на огромни усилия и затруднения отглеждате и намирате дом за тези неволни „кръстоски“. След всичките трудности и мъки едва ли ще ви дойде наум отново да пускате кучката си да ражда.

Намирам за особено възмутителна подлостта и тъпотата на някои стопани на мъжки кучета, които специално водят своите питомци на улични „кучешки сватби“. И страдат всички. Скъпоценният ви пес, за чийто полов живот вие така хубавичко сте се погрижили, най-вероятно е лепнал не една полово разпространима болест. Кучетата може да нямат СПИН и сифилис, но за сметка на това си имат бруцелоза, която е опасна и за вас. Да не говорим, че освен истински страшните болести една бездомна кучка, която изглежда сравнително здрава, може да лепне на безценното ви съкровище огромно количество паразитни и инфекциозни заболявания. А освен това тя, горката, ще стане още по-горка, когато след ужасни лишения и мъки ще роди никому непотребни мъничета със страшна съдба. А това не са просто някакви си помиярчета – това фактически са вашите собствени „внучета“ – дело на вашата гениална селекция и преди всичко – ваша отговорност! Вие ще сте виновни за техния кратък и измъчен живот, изпълнен с болка и глад.

Обикновено кучките се разгонват два пъти годишно и цялото им разгонване продължава около месец. Освен вече изброените проблеми ви чакат и доста други дребни неудобства. Но ако сте собственик на прекрасно расово куче, искате и можете да си позволите да се занимавате с развъждане и подобряване на породата или пък имате съответната „превъзходна“ от която всичките ви приятели и познати искат бебе – това вече е друго. Радостта от желаните кутрета покрива с лихви всички усилия, неудобства, харчове и драми.
Но ако имате просто куче приятел, най-правилното, което можете да направите, е да го стерилизирате.

Стерилизирането на женското куче не е голям проблем

в днешни дни. Прави се с пълна упойка, а кучката се възстановява за седмица. Никога повече няма да я застрашава нежеланата бременност, а и на вас няма да ви се налага да си играете на стражари и апаши с настоятелните мъжкари два месеца от годината. Значително ще понижите риска от заболявания в зрялата възраст, включително толкова опасното и често срещано възпаление на матката или млечните жлези. И вие, и кучката ви ще си спестите доста проблеми.

Кастрирането на мъжкото куче е съвсем проста операция, но пък много понижава вероятността кучето ви да избяга и да се затрие. То ще стане по-послушно и кротко и няма да си има проблеми с другите мъжкари в парка. Като цяло обаче характерът на кучето не се променя след кастрирането.
И няма нужда да очовечавате кучето, като му приписвате собствените си сексуални емоции и преживявания. Вашият пес

изобщо няма да се срамува, че е кастриран,

а приятелите му няма да спрат да го уважават и няма да му се присмиват. На кастрираната кучка няма да й излезе прякор „стара мома“ на работа и съседите няма да я гледат с лошо око. Кучето няма да седне да размишлява за тези неща. То изобщо няма да забележи. Просто ще има един проблем по-малко.
Кучетата са чудесни точно с това, че са кучета, а не хора. Те нямат нашите пороци, макар че имат много от нашите достойнства. Те са достойни за уважение животни и има много да се учим от тях. Но преди всичко те са животни. Затова не трябва да им приписваме своята емоционалност и начин на мислене.
Стерилизацията е хуманна операция за благото на кучешкия и за улеснението на човешкия род.

08 март 2010 | Библиотека, Осинови

Facebook коментари:

  1. Йоана

    Много хубава статия. Ще ми се да я бях прочеле преди няколко дни, когато кастрирах женската си котка и повечето приятели и роднини ме разубеждаваха. Все пак знам, че взех правилното решение и се надявам повече хора да преодолеят бариерата, която им пречи да кастрират любимците си.

  2. Bella

    И моята котка е кастрирана от вече някъде 4 години и се чувства много добре. Кастрирах го още преди да се разгони за първи яът и нямах проблеми с маркирането. 🙂 Аз съм твърдо за кастрацията и според мен това е една напълно хуманна манипулация

  3. mirela

    emi samo divite selqni mislqt 4e kastraciata ne e pravilna no interesnoto e 4e i dosta po mladi hora sa protiv tova s tvardenieto 4e veterinarqt kazal ku4eto da rodi 😀 emi estestveno kato mu iznasq taka-da otidat posle do nego ama kakto kazah tapite selqni…estestveno tezi hora nqmat i 1 moza4na kletka za da se zamislqt 4e naistina taka osven bremennost se porajdat zabolqvania zaradi visokite hormoni pri razgonvaneto i eventualna bremennost seki normalen 4ovek znae 4e hormonite ot takav tip i pri hora i jivotni predizvikvat rakove kakto pri jenite det piqt hap4eta i podobni

  4. nelsan1959

    Статията е много добра! По добра трудно би могла да бъде!Обхванала е всички проблеми свързани с мисленето на българина по отношение на кастрацията.Когато убеждавам хората да си кастрират животното особено когато то е дворно винаги ми е било трудно да променя мисленето и нагласата на стопанина и като прочета подобна статия си я разпечатвам в много екземпляри слагам я в чантата и раздавам на хората
    да я прочетат. когато им оставиш подобна листовка в добавка с телефоните на няколко кастрационни центрове има доста голям ефект.

  5. Радослав ангелов

    Бих посъветвал автора на по-горния коментар да се научи да пише на българск език и след това да коментира „дивите селяни“.

  6. Ина

    Поздравления за чудесната статия! Щом успяхте да задържите вниманието от началото до края на човек, който дори няма домашен любимец :))))

  7. Lady

    Много не-лекарски изрази имаше на места в статията. Моят опит говори малко по-различно от описаното тук. Когато описваш само позитивните страни, това си е чиста реклама. Не е написано нищо за отрицателните страни, а те също са много. Затова са много и хората, които се притесняват да кастрират.

  8. анонимен

    Аз съм против !

  9. Алекси

    @ Lady

    На 22.01.2014, 21:27 Lady писа: „Не е написано нищо за отрицателните страни, а те също са много.“

    А именно? Кои са (или коя е поне една от) тези „отрицателни страни“?

    Без такова уточнение никое възражение срещу кастрирането не може да има каквато и да било стойност. Само това, че някой е против, изобщо не ще убеди никого.

    Инак, статията наистина е брилянтна по своята убедителност.

  10. анонимен

    Имах 3 котки – двама братя и една сестра. Кастрирах женската на 7-8 месеца, защото мъжките се разгониха и смятам, че хапчетата са изключително опасни за здравето им. Нямаше проблеми, не надебеля, слаба е като глист и игрива, нямаше разлики в поведението й. Ветеринарът ми, който в действителност е изключително добър специалист отказа да кастрира, която и да е от котките, защото ги приравнява с хора от една страна и го приема емоционално може би. От друга твърдеше, че хормоните не са само за сексуалната функция, но и изграждат организма. Тъй като в това има логика и не мога да преценя до колко е вредна кастрацията, реших все пак да оставя мъжките до година и половина и чак тогава да ги кастрирам. Лятото единият мъжки се разгони, тръгна по женска и не се и върна. Голям е рискът от нещата, които могат да им се случат на улицата, а когато са разгонени още повече. Много фактори трябва да включите когато изчислявате за или против кастрацията и то не само медицински.

  11. петко

    домашните ми котараци са кастрирани , но котката ми не е . няма нежелано поколение защото няма откъде. но котката ми роди 4 пъти. и задомих всички . то котето като се е родило домашно си е по добре отколкото да си вземеш коте от улицата . преди много време си взех котенце от гората . на 2-3 месеца да беше . като порасна почна да лови и изяжда гълъбите на балкона . а по тия птици има болести . а котетата които са се родили домашни виждат мишка и си играят с нея без да я нараняват. и инереса им към гълъбите не е особено голям.
    та ако всички си кастрираме котките откъде ще се рзмножават??

  12. Велина

    Имахме едно улично коте, което храним от година около улицата, ня която е офиса ни. Решихме да се възползваме от безплтантакастрация за улични котки-женска беше. Записахме я в четири лапи -банкя. На 15-ти я кастрираха, казва се Мелба. След 4 дни я намерихме мъртва под една кола на улицата….а нямаше риск, нямаше проблем, нямаше за какво да се тревожим….казаха ни, че няма за какво да се притесняваме и че няма какво да правим за нея в следоперативния период, може и да са били прави, може всичко вече да е било необратимо, или пък е била инфекция с усложнения, така и никога няма да разберем;
    ИЗВОД-внимайвайте мили хора с безплатните кастрации!!!!!

  13. Ерик

    Моето куче се разгони и роди преди да разбера какво става. Тя беше на 8 месеца и роди 5 кутрета, които с 300 зора раздадохме на приятели и познати. Веднага след това я кастрирахме при държвният ветеринар съвсем не безплатно. По негови думи кучката била пак бременна и ако сме се забавили още ден два нямало как да я кастрира. От тогава минаха почти 10 години. Кучето си е добре и ние сме спокойни. Нейната сестра, която не кастрираха защото не било хуманно, се скъсваше да ражда по 3 пъти в годината и не ми се говори какво правеха с кученцата. След някакво заболяване това лято най-после я кастрираха и нея, но защо трябваше да се чака толкова? Според мен твърдението, че като кастрираме всички котки те няма да има как да се размножават е чиста тъпота или демагогия. Сега да ги почнем, до 10 години няма да успеем да кастрираме всички бездомни и домни животни в големите градове.

  14. Елена

    Имам 4 котки, всички прибрани от улицата, всички отглеждани от бебета. Няма да разказвам сърцераздирателните им истории,те всички ги имат, само ще кажа, че принципно предпочитам кучета и когато съм имала и те са били прибрани от улицата. Не вярвам, че разликата е домашно или улично коте, по-скоро е въпрос на характер- гени и опит, като се има предвид, че котките много бързо изоставят цивилизацията когато им се наложи. Но да се върна на статията, която между другото много ми хареса, и на моя опит. Всичките ми котки са кастрирани след като пораснаха достатъчно, т.е. женските минаха по 1 разгонване, мъжките станаха на година. Кастрирани са през безплатните програми от различни лекари. Котките са добре, не промениха поведението си, здрави са и надявам се щастливи. Между другото, същият е опитът ми и с кучетата,дори и да опазите кучето си от нежелана бременност, рискът от заболяване, при женските особено, е много голям и не си заслужава.Не виждам и реална опасност уличните котки и кучета да изчезнат при толкова „отговорни“, „добросъвестни“ и „любящи“ стопани.

  15. Веселина

    Аз винаги съм била за кастрацията.

Коментирай: