Някои хора свързват пролетта с дълги разходки в парка под нежните лъчи на отдавна невижданото слънце. Повече от очевидно е, че тези хора нямат женско куче. За други пролетта означава приятни слънчеви бани на терасата с любимата книга в ръка. Повече от очевидно е, че тези хора нямат женска котка.

За всички нас, нещастниците, които отглеждаме женски бозайник пролетта и есента са най-омразните сезони. Не защото не обичаме кукуряка и кокичетата, не защото ни е неприятно да висим по пейките в градинките, не защото не обичаме да си отваряме прозорците, когато подухва свеж ветрец, дори не защото не обичаме шумулящите в краката ни листа, а защото животът с разгонена женска е истински ад! При кучките адът трае два пъти в годината за около месец, а при котките дори 3-4 пъти по минимум две седмици.

Разгонената котка пищи, вие, мяучи, пее жални трели, въргаля се, моли се, глези се и пощурява всички с безкрайните си денонощни песни, с които иска да каже само едно: пусни ме навън, моля те! Съжителството със “загоряла” котка е непоносимо. Да, и за съседите също. Пуснеш ли я навън обаче става още по-страшно. Ако все пак реши да се върне, тя ще донесе поне 5-6 малки котенца в корема, които ще роди, и ще отгледа, и разбира се, ще разчита на теб да им търсиш “добри стопани”.

Според американски учени за 7 години свободно възпроизводство от една единствена майка може да се народи 720-хилядно котешко потомство. Е, това ако не е една чудесна перспектива! Тук изобщо не се и замисляме над възможността да отглеждате котката си както трябва и да имате двор, и много пространство, където тя да може да се шляе. Предполага се, че ако не сте я кастрирали в този случай – или сте луди, които обичат да се разнасят с кашонче пълно с котета по всички възможни приятели, или садисти, на които им доставя неописуемо удоволствие да давят слепи котета. С надежда, че не сте нито едното, преминаваме към прекрасните възможности, които се откриват пред вас като собственици на женски кучета.

Ех, тази кръв по килимите и канапетата. Ех, това неописуемо желание да се измъкне от погледа ви с първия непропорционален уличен пес. Ех, колко е приятно да водите след себе си “опашка” от десетина-двайсет обезумели ромеовци. Нищо не може да се сравни с приятните разходки с повод и пръчка в ръка, на които са подложени стопаните на женски кучки в кучеродна възраст! (Любезно припомням, че тази възраст е приблизително откъм 7 месеца до 12 години). А онази тъга в очите на женската… Несравнимо!

Ако всичко това не ви доставя споменатото удоволствие изходът е един: КАСТРАЦИЯ! И ако трябва да съм съвсем честна това важи не само на женските, а и за мъжките, за да ви/им е мирна главата.

Какво става след кастрацията? Имате спокойни, дружелюбни, неконфликтни животни, които не обезумяват редовно и нямат цял куп здравословни проблеми. Пиометра, рак на млечните жлези, на простата (между другото, знаехте ли, че ние с кучетата сме единствените, които имат простатна жлеза?) – все болести, които животното ви може да избегне, ако го кастрирате навреме. Доказано е, че стерилизираните кучета и котки живеят с години по-дълго от некстрираните и боледуват значително по-малко.

Твърди се, че кастрираните животни напълнявали и ставали мудни. Истината е, че: да, поради липса на полови хормони метаболизмът се забавя. Но не е нищо фатално. С малко съкращаване на калориите – което спокойно може да е края на всички онези забранени неща помежду храненията – животното си остава в чудесна форма. С тази разлика, че ако е мъжки котарак няма да има миризлива урина, ако е мъжко куче няма да бяга всеки път като надуши разгонена кучка, ако е женска котка няма да подивява и да оплаква съдбата си на всеки 3-4 месеца, а ако е женско куче няма да боледува от зловещото възпаление на матката.

С модернизирането на родната ветеринарна медицина кастрацията се превърна в най-простата от рутнните операции дори за женските животни – за мъжките предполагам е ясно защо е по-лесна. Операцията трае по-малко от час под пълна упойка и животното се възстановява напълно след около седмица при момичетата, и до два-три дни при момчетата.

Наистина – освен ако нямате животно специално купено за целенасочено развъждане не се връзвайте на кварталните приказки (ужас, но съм чувала това и от устата на “компетентни” ветеринари), че женската трябвало поне веднъж да роди, за да е здрава. По целия животнолюбив свят, а можете да бъдете сигурни че повечето хора в страните на запад обичат животните си толкова, колкото и вие, е прието домашните любимци да се кастрират още на възраст 6-7 месеца при котките и 6-12 месеца при кучета. Острото възпаление на матката и ракът не изчезват като възможности за любимото ви животно и след като роди. Само дето има още и шанс раждането да протече с усложнения и да настъпят големи промени в характера след него.

Така че, вместо да тормозите любимия си приятел или приятелка като не му разрешавате да се подчинява на т.нар. “вик на природата”, просто спестете на него и на себе си тези мъки. И няма нищо “антиприродно” и “неестествено” в това да кастрираш животното си, защото:

  • Животните нямат осъзната сексуалност, или по-просто казано – те никога няма да разберат, а просто ще си живеят както живеят извън периодите на сексуална активност;
  • Какво по-антиприродно и неестествено от това да прибереш в апартамента си един хищник и да го подчиниш на своя ритъм на живот?!

С пожелание да вземете правилното решение – Стела Райчева

08 март 2010 | Библиотека

Facebook коментари:

  1. Амелия

    Защото Ели, не е гаранция, че няма да „изпуснете“ това мъжко куче и то да задоволи някоя улична кучка. Тогава пак ще се появи нежелания резултат и ще се озовете с 11 малки кученца,з а които трябва да се грижите.

  2. Джина

    Здравейте!Имах булонка,но от неопитност,незнание и препоръки от приятели не я кастрират ,а ползвах хапчета при разходването.Живя си добре,беше кротка и спокойна ,но на 12 год се появиха малки топченца по корема.Питах ветеринар,каза,че не страшно просто мастни натрупвания.Да ама не!Само след два мес изведнъж за няколко дни стана огромна буца,която се търкаше по земята и се проби.Няма да описвам болките ,които преживя кучето и аз покрай нея.Почина в съня си на третия ден.Сега имам пинчер и при първа възможност ще го кастрирана!Извинявам се,за дългия коментар,но трябваше да го кажа ,да ми олекне и да оставя кученцето ми да почива в мир!

  3. Тато

    Здравейте! Може би е добре да опишете и ситуациите с кастриране на бременни кучета в начална фаза и в напреднала фаза, защото и такива случаи не са рядкост за съжаление.
    Също така не е лошо да обясните по-подробно за мерките , които се вземат след кастрацията и след измененията в животните, които са лишени от репродуктивни органи.
    Пускам и линк към страница на английски език, в която е обяснено подробно какво се очаква след кастриране на кучета и как може да се решат проблемите. В общи линии , поради намаляването на хормоните, които се произвеждат от репродуктивните органи се стига до проблеми със скелетната структура, затлъстяване и т.н. Но всичко това се преодолява със следене на хормоналния баланс и съответните медикаменти. Както и не на последно място е важно да се спомене, че нежеланите ефекти от кастрацията се проявяват по-късно, предвид факта, че липсващите хормони се компенсират от други органи до определен момент. Когато този етап приключи, а той отнема немалко време(може да са години) се стига до така нежеланото затлъстяване и апатия. Така, че много добре е да се провери и разпространи информация, като тази:
    https://healthyandhappydog.wordpress.com/countering-the-effects-of-spay/

    Кастрацията не е безобидна, но страничните ефекти не са непреодолими.

Коментирай: