Теди Костурска е човек, който… Всъщност, не, можем да спрем дотам. Теди Костурска е ЧОВЕК. Човек с огромно сърце, безкрайно търпение и неизчерпаем капацитет за добрини – Теди е спасител на бебета-животни.
За няколкото години откак Теди се занимава активно със спасяване на изоставени домашни котета и кутрета сукалчета, тя е успяла да спаси десетки и десетки невинни животни. Същества, които иначе щяха да умрат от студ и глад на улицата. Нежелани бебета, които нашите мили сънародници са откъснали от майка и дом и са хвърлили я на боклука, я в реката, я просто така – на улицата. Хуманно.
Теди е отгледала десетки, стотици бебета. Но битката за всяко едно е огромна. Вероятно ви е известно, че за отглеждането на непрогледнало бебе усилията са денонощни – малките котета и кучета имат нужда от храна на всеки 3 часа, раждат се слепи и глухи, не могат да поддържат телесната си температура, не могат дори да се изхождат сами. Откъсването на едно малко от майка му е равнозначно на мъчителна, страшна смърт.
Поредните три котета. От найлонов плик, завързан здраво, хвърлен на боклука. Както са с пъпната връв. Звъни човекът, който ги е намерил – иска да ни ги донесе. Ние му обясняваме, че нямаме никаква възможност да гледаме бебетата в приюта, той се ядосва… класика. Разговорът обаче се провежда пред Теди Костурска. Теди е дошла със сестрите си в приюта – Веси работи при нас, а сестрите и редовно помагат. Въпреки, че е пълна с животни вкъщи както винаги, сърцето и не издържа и… историята вече ви е ясна.
Цели 10 часа по-късно намерилият котета ги занася при Теди. Едното е вече пътник, другите две са на косъм. Теди се хвърля да ги обгрижва и наистина оцеляват. Тези ги кръсти ги Индира и Перун. За късмет. Явно го имат. Дано е завинаги.
Ето и историята на мъниците, които вече са големи, силни котета, разказана от Теди специално за вас:
Пристигнаха на 4 септември, след като момче се обади при вас, че е спасил 3 котета от кофата за боклук. Не намери начин да ги донесе веднага или дори същият ден. На следващия ден ми донесе три миниатюрни котенца (60 грама всяко) още с пъпната връв в ужасно състояние. За третото коте беше късно и почина няма и час по-късно. Инди пишкаше кръв.
Отглеждането на малките си имаше своите трудни моменти – разболяха се сериозно на 2 седмици, но благодарение на тяхната сила, на лекарите и на грижите се справиха. Всеки ден като ги гледам си припомням какво малко чудо са.
Индира е изцяло сива – като сребърна пантерка. Много е обичлива. Любимото и нещо е да бъде гушната от хора. Мърка като тракторче. Малко по-палава е от Перун, в смисъл че обича да се катери навсякъде, но далеч не е най-палавото коте, което сме имали. Ревнива е. Имахме на гости едни приятели с коте и тя един вид ни охраняваше да не би да гушкаме някой друг, а нея не. Но и това е в рамките на нормалното – просто весело, обичливо, мило коте.
Перун също е много гушкав. Той е малко по-мързелив откъм пакости и обича да си похапва всичко, което докопа. Много позира пред камера и е страшно чаровен. И двамата са напълно здрави и съвсем добре вървят за възрастта си. Само опашките им са леко счупени, най-вероятно при изхвърлянето в кофата, но това не им пречи по никакъв начин. Само ги прави по-чаровни и необикновени.
Comments are closed.