Мили хора,
в момента сме в ситуацията да не можем да осъществяваме пътувания в чужбина. Правим каквото може да се направи, че и повече, за да възстановим нашата „линия на живота“ до Австрия, Германия и Холандия, но има технологическо време, което няма как да прескочим. Вероятно ни дели цял месец от следващото възможно пътуване.
Междувременно ще можем да приемаме значително по-малко нови кучета – пращаме на път месечно между 60-80 животни и те са тези, които със сигурност и регулярност освобождават места за новите… А почти никой не излиза от тук в момента – докато желаещите да влязат са безкрай…
Бройката кучета в приюта набъбва отвъд желаното, положението не е розово, но се крепим и бутаме напред с ледено спокойствие (е, хайде, и с малко скърцане на зъби). Защото така трябва, защото няма какво друго да се направи, защото това правим винаги, така или иначе.
В светлината на това изложение, нали можете да си представите колко се радваме на задомените без бус животни!? ЕЕЕЕЕЙ-ТОЛКОВА!!!! Ето ги и шампионите от последната седмица:
Пекинезчето Отело и добрия Бъди
Стефи Нейкова и Милка Стоичкова са две приятелки, които живеят в Германия. Дошли до България, били чували за нашата работа и решили да дойдат да видят какво правим – как само се радваме! Защото това се оказа златният шанс на две наши прелестни момчета. Дамите не искат да се говори за тях, затова – няколко думи за осиновените от тях животни.
Слепият пекинез Отело – намерен изхвърлен на улицата в много лошо състояние. Иначе весел, мил – може би гледан добре допреди да го сполети тоя ужас, защото е много ведър и мил тип. Но никак-никак не вижда. Мислехме, че ще е едно от кучетата, които ще се задържат с години, пък той не остана и месец!
И превъзходния мъник Бъди – със същата тъжна съдба, но не сляп, а с кожен проблем. Него една сутрин го намерили хора на изтривалката пред вратата си – плешив и объркан, явно пуснат в квартала да си търси сам щастието…
Т.к. за Отело не беше минало достатъчно време от ваксината за бяс, първи с приятелките отпътува милият Бъди. Милка отпътува, но се върна – специално за да го вземе веднага щом беше готов. Т.е. – вчера!
На добър час, момчета, щастливци сте вие!
Щастливци и половина!!!
Белла
Белла дойде в приюта в края на лятото. Имаше демодекоза и тежка рана на крака, но за щастие – без счупване, и докторките успяха да я изправят на крака бързо. После малката Бела беше пожелана от осиновителка тук, в България – и се прибра у дома. Не се получи обаче. Накратко, се върна при нас след разговор, в който стана ясно, че „тя е едно неприятно куче, не мога да я обикна“… Тъжно…
Тъй или иначе, Фермата е на фермерите, а Бела е фермерче, така че се върна при нас. Изумителното е, че при над 200 кучета на терена, имаше още едно семейство, което се интересуваше от нея и не пожела друго кутре. Белла обаче беше вече в края на процедурата си по осиновяване, така че само им записахме телефона – „за всеки случай“. И случаят настъпи! Когато се обадихме на Божидар и Петя Каменови да питаме дали вече са намери своето куче – узнахме, че те са си намерили кучето – Белла, ама ние сме го дали на други хора…
Грешката – поправена! Красивото момиче вече се гушка в прегръдките на своите хора. Божидар и Петя, които я намират за изключително ПРИЯТНА! На добър час, много години радост и веселие ви пожелаваме.
Мурджо
Прекрасният Мурджан пристигна за лечение на тежка белоробна инфекция, с много кашлица и лоша форма. Д-р Маринчева го лекува дълго и напоително с антибиотици, а Деси, Димка и Мими се постараха да го обичат на фул макс – естествено, резултатите не закъсняха. Мурджи заглади косъма, намали кашлицата и започна да размахва ведро опашка всеки път, щом някой приближи бокса му.
Междувременно, хората, които го доведоха – семейство Стойкови, идваха да го виждат. И както идваха да го нагледат, така го опознаха и нямаше как да не се влюбят в доброто момче. Такава златна душа!
Мурджан вече се гушка в прегръдките на Антоанета и му е много, ама много добре. На нас – също! А вече за оченцето (което може да е така от травма, или по рождение), ще ходят заедно на лекар по-натам. Като мине адаптацията ще ходят при лекари пак, засега вкъщи си е най-хубаво.
Сурия
Прекрасната черна пантерка е от нашето кучило „9 малки негърчета“ – чудни слончета – само на по 3 месеца, но вече почти по 10 кила. Адски мили, невероятно контактни и дружелюбни – всичките са измъкнати от общинския приют Богров в лошо състояние, лекувани и ваксинирани в приемен дом.
Осиновиха я наши хора! Емилия Галваджанова (Еми от регистратурата на ЦВК) и нейния човек – д-р Златанов (пак от ЦВК)! Те, дето имат достъп до най-най-джиджаните кучета в страната, дето им минават стотици кучета през ръцете всеки месец, дето могат да си изберат всяко куче, което поискат – решили да осиновят куче от нас!!! Е, радваме се за Сурия, много, обаче още повече се радваме на доверието на хора, които знаят естеството на работата и избират нас. Ех, ех… Сигурни сме, че няма да съжаляват в нито един момент – такова чудесно кутре, пу, да им е живо и здраво!
Comments are closed.