РЕДАКЦИЯ 14.05.2016
Ека имаше късмета да отпътува към наши колеги в Германия!
Оригинална публикация:
В едно малко село, в една изоставена къща, се нанесло семейство бедни хора – скитници, без минало, без бъдеще, без отговорности. Тези хора не притежавали нищо, освен дрехите на гърба си, но вързали куче. Да пази. Да пази миризливия коптор, който бил техен дом за някакво време. А когато отново потеглили накъдето им видят очите, кучето останало на сезала. Просто още един отпадък от живота им…
Може би са решили да не я вземат, заради бебетата – 5 на брой. Но пък – ако бяха помислили за това, щяха поне да я отвържат, или да и сложат вода. Не. По-скоро просто са тръгнали, без да се обърнат, и са я оставили да умре от жажда и глад, заедно с малките. Нататък, към следващия коптор и следващите кучета, които нямат „стойност“…
А Ека останала вътре. И ако не беше щастливата случайност, никога нямаше да бъде забелязана и освободена от своя последен затвор. Съдбата обаче (емпирично доказано) обича кучетата. И гледа да направи така, че дори и най-окаяното да получи своя единствен шанс. Със съдбата на своя страна, и благодарение на вас – хората, които правят така, че този приют да го има, сезалът на Ека беше прерязан, а тя и дребосъците – приети във Фермата за обгрижване и обичане.
Сега Ека е при нас. Гладувала е толкова дълго, че отби малките си в мига, в който те започнаха да се въргалят в консервите, които им предлагаме. Те са още доста малки за това упражнение, но ядат с толкова луд апетит, че се омазват от глава до пети – опитват се да влязат колкото се може по-навътре в паничката, лягат в храната и ядат, ядат, ядат… Вече са отделени от нея и растат в приемен дом, докато чакат да им минат ваксините и да бъде безопасно за тях при нас.
А тя – тя е една добра душа. В ръцете на човек се разтапя като масло, примижава на всяка ласка и дори се опитва да ни пази, което в един приют, всъщност не е особено добра идея, но какво да се прави – пуста благодарност, не знае как иначе да покаже колко много ни обича…
Заповядайте във Фермата и тази събота и неделя, приятели!
Погалете Ека, нахранете я с лакомства, зарадвайте нея и всичките 200+ нейни братя и сестри по съдба със присъствието си. Да, фермерчетата не са гладни, не са болни, не са измъчени – те са вече спасени от нас и вас. Но за тях няма нищо по-приятно от хората, от тяхната ласка и внимание, за това копнеят, това сънуват.
Организираните от старшите доброволци разходки започват в 11 и завършват около 16 часа.
Добре дошли сте!
Comments are closed.