С удоволствие ви представяме усмихнатите личица на 26 много специални пътешественици. Изхвърлени на произвола бебешори, които вече радват новите си стопани в страната на лалетата. Повечето от тях нямат голяма предистория – обединява ги общата беда и фактът, че с вас сме успели да ги спасим, отгледаме здрави и весели, че и задомим при чудесни семейства на хиляди километри от тук.
Започваме представянето с най-ситните и безспорно едни от най-сладките малячковци, на които сме попадали. Малката мама Джинка – сега Кенга – и нейните сладури:
Такава беше първата среща с тях:
А после малкия Иван с много гушкане ги убеди да бъдат приятели на хората, въпреки всичко:
Кристофър и Бухльо:
Ру и Пух:
И изключителния Прасчо!!!
Цялата весела фамилия вече е с холандски паспорт! УРА!
Четири са юначетата от т.нар. „кучило 1“, които отпътуваха заедно с тях към новия си живот. Знаете, че сме много зле със снимките, така че получавате Лил Джина и Пуканка в София:
А Ая и Бю вече в Холандия при приемните си стопани:
От Кучило 2 с този транспорт потегли малката късметлийка Аби! И нейната банда, както и другите тук е намерена да шества бодро и настоятелно по улиците към бързата смърт. С решаващата помощ на приемните и стопани беше ваксинирана и вече в безопасност, дойде при нас в приюта:
Група Кучило 4! Двама мустачковци – Басе и Бамзе:
И голобрадите Бабс и Джио:
Още един първопроходец, потеглил към щастието си едничък от кучилото – умникът Гизмо:
Същия страхотен късмет извади добрата Диди:
Избрани и обичани са вече и Кита от Кучило 13 и Йончо от 14:
За край – юнаците, за които сме най-най-доволни!
Вероятно знаете, но да си черно куче в приют е нещо като абонаментна карта за вечно клеткуване. Хората сякаш не забелязват чернушките и е много важно черните кутрета да бъдат задомени, докато имат шанс да предизвикат нечие умиление, защото иначе се превръщат в нежелани от никого големи черни кучета по клетките.
За наша радост, Кучило 7 (а също – 7 броя за героя) вече похърква на меки възглавници по едни съвсем, съвсем различни места! Тези горкани ни бяха подхвърлени още слепи и оцеляха с помощта на много грижовни хора, които ги откърмиха почасово с пипетки и биберони, търкаха им коремите, за да акат и изобщо бяха мами-кучета за черната банда… А това е много, много тежка работа, мили приятели.
Ето ги и тях, душиците от черно злато:

И безобразно сладките Тайни и Троли
Благодарим ви, че подкрепяте работата ни – с ваша помощ всеки месец стотици кучета получават щастието, за което са мечтали, което заслужават. От тези 26 сладури, едва ли щеше да има и 6 живи днес, ако не ви беше грижа.
Специални поздрави за приемните стопани, които отглеждат кутретата, докато бъдат ваксинирани и стане безопасно да бъдат приети в приюта. За бебетата тази грижа прокарва разликата между живота и смъртта.
И благодарности на нашите приятели в чужбина, с чиято работа завършват щастливо толкова много иначе тъжни истории.































Comments are closed.