Малко след статията за Ламби, във фейсбук ми писа една от редовните ни доброволки, позната от статията Марта и крокодилите.
Двете решихме да включим и вас в разговора ни. Ако не за друго, то поне да си помечтаем, а и току-виж заедно измислим нещо – две глави мислят по-добре от една, а да не говорим за повече! (разговорът е автентичен, само добавих препинателни знаци, че тях кой ти ги гледа на лични във фейса…)
Естествено, ще се възползваме от възможността да ви запознаем с някои от старите ни кучета (на 12+ години)
Марта: Едвам пиша! Ако говорех, щях от радост да крещяяяя…
Надя: Заради Ламби ли? А какво ще кажеш за бъдещия дом на пенсионерите?
Марта: Какво да кажа!!!! Аз съм съгласна тухла по тухла да си го строим!!!!!
Надя: Ако го направим…Не знам как ще се оправдавам пред БАБХ. Сигурно на всяка проверка ще ме глобяват – клетките в приют трябва да се дезинфекцират лесно… Ама аз си държа за старците да не са клетки и гол под. Малка къщичка с 3-4 малки стаички, всяка с изход към градинката.
Марта: Майко мила! И едно по-височко легло за мен!
Надя: Е, аз се надявам да е хубавко и за другите доброволци – да поседнат, да почиват, а старчоците да се кефят… Подмолният ми план е, само там да има кафе машина, за да се влиза често при тях – и служителите и доброволците – а не като сега, да са в забвение. Те, милите и на съвсем малко внимание се радват като деца.
Временните заграждения на старците сега
Марта: И по-сериозно отопление, че да не им е студено на старите кокали!
Аз отттам няма да излязаааа! И кухничка да си имаме!
Надя: Да! Все 3-4 пъти седмично ще имаме време да им сварим я бульон, я нещо друго, да не тормозят беззъби усти с гранулите:)
Марта: Ще готвим, я! Как не!!! Звучи невероятно!!!
Надя: Нали ти е ясно, че само си говорим? И нямаме една стотинка за това? Пък и преди това, трябва да довършим кучешката сграда, да направим карантинните и клиниката…
Марта: Ще съберем! Наде, колко пари ще трябват? Я Светльо да сметне, грубо. Старците за мен са като религия бе човек, ако това стане, ще се пръсна от кеф! Пък нека ни се подиграват, че ще има перденца…
Надя: Хаха… Ако трябва, с тия две леви ръце ще ушия перденца, но ще има!
Марта: И моите две леви включи… Малко ала Хуан Миро ще са ни перденцата:)
Надя: Ще има и пухени завивки и електрически одеалца за най-зиморничавите!
Марта: За Рижкооо!
Надя: И чаршафчета на леглата, да им е чистичко, а и да се сменят лесно, че някои от тях се подмокрят…
Знаеш ли, можем да пуснем старците в отделен раздел на сайта, за дистанционно осиновяване. Ако искаш да осиновиш дистанционно Дядо Рик примерно, изпращаш всеки месец 10лв за него, пък ние ти пращаме негови нови снимки. А парите са си само за тях – ще им взимаме макарони и месо:)
Марта: Пилешко, да не им е мазно.
Надя: Марта, Мартааа, размечтахме се с тебе. А дали ще го доживеем това някога?!?
Марта: Как няма! Няма да има други такива старци, ще видиш!
Хммм… А вие какво ще кажете? Някакви размисли по въпроса?








Comments are closed.