Споделяме с вас писъмце, изпратено ни от Свеня Кауке – осиновителката на Божура, понастоящем Лупа, с надеждата да усмихне и вас, както зарадва всички ни. =)
Една слънчева неделя през май 2011 мислехме да се разхождаме в гората. По пътя решихме да наминем край приюта и да разходим някое от кучетата. Там срещнахме Лупа – тогава още се казваше Божура, беше на 5 месеца. Божура ни изглеждаше много тъжна. Взехме я за разходка и веднага ни домиля на сърцата. Като се върнахме в приюта разпитахме как бихме могли да я осиновим и от този ден нататък започна новият живот на Лупа.
Живеем в Мюнстер, средно-голям немски град. В къщата, в която живеем има няколко апартамента. Нашият е на приземния етаж и имаме красива малка градинка, в която се излиза направо от апартамента ни. В сградата ни живее и женски родезийски риджбек на същата възраст като Лупа, казва се Мила. Мила и Лупа се сприятелиха от пръв поглед и играят всеки ден в градината и в апартамента. Основно по леглата.
През първите месеци с нас Лупа се чувстваше много несигурна. Дори пазеше локвите в градината и гонеше котките ни. Тогава се свързахме с кучешки етолог, който да ни помогне да общуваме с нея по-добре. Срещнахме се три пъти у дома с голям успех. Лупа стана спокойно и уверено в себе си куче.
Лупа много обича да тича с колелото. Ходим всеки ден на разходки из поляни и гори. Точно до нас има много голям парк, където позволяват кучетата да тичат без повод. Там водим Лупа да си играе всеки ден с другите кучета, да копае дупки или да се охлажда в езерото. Когато Лупа дойде при нас не знаеше команди, но е много умна и бързо се научи. Сега рядко се налага да я връзвам изобщо и е много послушна.
Най-малкият ми син /Бен/ учи латински в училище и един ден каза, че Божура прилича на вълк – на латински lupus. Моят другар в живота /Олаф/ каза „или Лупа, вълчицата“. Тогава Лупа си вдигна главата и насочи острите си ушички към нас. Олаф повтори „Лупа“ и тя бързо дойде и застана пред нас. От този ден нататък я наричаме Лупа, пък тя слуша много с новото име, което си избра.
Лупа много обича да тича с колелото. Ходим всеки ден на разходки из поляни и гори. Точно до нас има много голям парк, където позволяват кучетата да тичат без повод. Там водим Лупа да си играе всеки ден с другите кучета, да копае дупки или да се охлажда в езерото. Когато Лупа дойде при нас не знаеше команди, но е много умна и бързо се научи. Сега рядко се налага да я връзвам изобщо и е много послушна.
След две и половина години заедно вече не си представяме живота без Лупа. Тя е весело, смешно, игриво куче, което се научи да спи в леглото заедно с котките. Всеки ден ни показва колко много ни обича, а ние я обичаме още повече.
Благодарим ви, АРСофия, че направихте това възможно!
Сърдечни поздрави,
Лупа и нейното семейство
Comments are closed.