Осиновителката на малката Чери -Петя ни изпраща малко усмивки от живота на семейство Малакови.
Здравейте!
Най-после седнах да пиша дълго обмисляното и дълго отлагано писъмце. Не сме ви писали и изпращали снимки от миналата зима, но програмата ни беше мноооого натоварена.
Първо на Чери и на Максим им купихме по-голям апартамент, за да могат да се гонят на воля на по-голям терен. Естествено, те двамата не се включиха в ремонта, а си лентяйстваха, докато ние с мъжа ми шпакловахме, грундирахме, боядисвахме и правихме какво ли още не, докато ни се завие свят. Преместихме се през лятото, оказа се, че новото място много добре ни понася, а гарсониерата, от която се изнесохме изобщо не ни липсва.
Като отметнахме тази важна задача, се втурнахме по летни отпуски и пътешествия. Чери преживя първото си (съдя по изумлението й в първите 1-2 часа) возене с влак. Притеснението ми беше огромно: как ще се кача с куче, палаво дете и около 15 кг. багаж във влака и ще си пътуваме така има-няма 8 часа до Варна. В крайна сметка нямахме никакви проблеми. Оказа се, че ако купиш половин билет и се возиш в последното купе на последния вагон във втора класа, може да превозиш до морето даже и домашния си любимец (да живее БДЖ!).
Прибрахме се доволни и щастливи, почернели, а някои – и понадебелели. Майка ми установила, че Чери много обича кюфтета и баница със спанак и й организира пищно лятно 20-дневно угощение – още е на диета горката сладурана, която нищо не отказвала, за да не обиди някой, разбира се.
Последва тържествено откриване на учебната година – този път героят е Максим, който вече е в първи клас. И така, неусетно отхвърлихме една много хубава, изпълнена с емоции година, в която отново най-послушният член на семейството е Чери.
Поздрави и целувки от нас и до скоро!
Петя, Максим, Ангел и Чери
P.S. Заповядайте на гости, за да ни видите на живо колко сме добре 😉
Comments are closed.