Много кучета се прибраха в новите си домове през последните 2 месеца, но покрай всички задачи на местенето и ремонта все още не сме ви разказали за тях. Това е още една декемврийска група пътешественици, този път с дестинация Германия – при няколко наши приятели и партньори, които заедно с нас правят всичко възможно да се погрижат за щастието на най-отритнатите жители на София. С голяма радост можем да кажем, че нямаше никакви проблеми – нито по пътя, нито след това и всички герои от тези разказ вече са щастливи и обичани в новата си родина! Ето ги и тях!
На първо място и с голяма радост ви съобщаваме, че милата, кротката, добрата, умната Баба Пити вече е в новото си семейство! Тя беше сред първите майки, които приехме в приюта – старичка, с изпилени зъби, заболяла отдавна-отдавна от краста, с тегло два пъти под нормата и 8 броя бебешори. Разбира се – напълно домашно куче. Пити успя да изгледа и изпрати по живо по здраво към хубавия им нов живот всички свои дечица, с изключение на най-стеснителната и дъщеря – Руби, която е още при нас. А нея самата никой не я поиска. Уви, независимо колко си добър и всеотдаен – ако си стар, нямаш шанс. Затова сме безкрайно признателни на нейните нови хора, които направо я обожават – те търсеха специално възрастно женско куче и намериха най-доброто на света в лицето на Баба Пити!
Германец е вече и Хари – нашето щуро гонче. Огромният брой изхвърлени ловни кучета продължава да не впечатлява никого. Нещо повече – нашето законодателство освобождава ловците от данък за техните кучета, защото ловът е толкова безкрайно полезен за общността… Когато намерихме Хари, той беше едно жалко подобие на куче, но пък пълен с живот и ентусиазъм – такъв си е по рождение. Вече е обичан приятел в новото си немско семейство.
Август е прочуто лице от календара ни тази година. Отгледан от кутре в приемен дом, Август за жалост прекара цяла година в приюта. Как не се намери кой да хареса мустаците и брадата му като бебе е голяма мистерия. Любопитното е, че в немските приюти кучетата като Август намират първи своите осиновители. Браво, момче, бъди щастлив в новата си родина!
Барка прекара повече от година и половина при нас. Тя дойде с 4 бебета, които отдавна са осиновени. Барка има една необикновена черта, както подсказва името и – тя е от приказливите кучета – в момента в който доближиш клетката й започва да ти говори нещо. И като те погледне с лъскавите си като мъниста очички веднага разбираш какво е – не ти трябва преводач, за да разчетеш ясно думите „обич“, „семейство“, „дом“, в очите на добрите ни кучета. На добър час, Барка!
Знаете, че в Богров имаше една група кучета, които не бяха наши – кучетата на баба Людмила. Задомихме осиновяемата част от тях /повечето не са социални/, а за останалите помогнахме да бъдат настанени в мини-приют в Железница. Ще ви разкажем повече за това идните дни. Та, Чочи е от „людмилините“ кучета. Изоставена до ресторант преди повече от 2,5 години, тя беше едно от животните ни, с които е работено най-упорито. Много добро същество, обаче свикването с повода се оказа огромно препятствие за нея. Част от доброволците й казваха циркаджийското куче, понеже обожава лакомства и прави всякакви номера, за да ги получи. Покрай това прекрасните доброволци успяха да я приучат да ходи на повод и Чочи замина по живо по здраво към щастието си в Германия!
Разкошната Диди дойде в приюта кожа и кости със счупен и зарастнал ужасно на криво крак. Наложи се да направим ампутация и след това започна безкрайно дългото чакане. Диди не беше обезпокоена от нищо – за нея приютът беше подслон, храна и обич, каквито никога не е виждала, така че тя беше сред особено доволните от живота си наши питомци. Безкрайно благодарим на нашата приятелка Ивон, че даде шанс на това трикрако ангелче да намери осиновителите си чрез нейния приют. Чакаме снимки от новия и дом, хората са направо очаровани и влюбени в нея!
Фийнхен /или както се произнася/ е едно кученце, което при нас си нямаше име. Тя е от бебенцата на милата мама Руди и изкара при нас цели 3 години – от 20-тия ден на живота си, та до декември 2013, това детенце изкара в приюта. Безкрайно усмихнато, весело, любвеобилно куче с кодовото има „сладката бежова от 21ва“. Абсолютно необяснимо е за нас защо й се наложи да чака 3 години, но явно такъв и бил късметът. Фийнхен е осиновена от чудесно семейство и въпреки, че едва сега прави първите си стъпки в големия свят – се справя страхотно добре!
Хера /вече прекръстена на Мара/ дойде със съвсем малки бебета – нямаха месец. Искаха да ни оставят само бебетата, понеже били на опасно място, убедихме ги да докарат и нея. Първоначалната идея беше да я върнем като отраснат малките и се кастрира, но в крайна сметка остана. Беше недоверчива, дръпната – както ти се радва, така в следващия момент се стряска. От друга страна с хората, към които се привърза, тя се показа като страхотно куче, беше си изработила един трик с Веси, хваща и внимателно ръката и я тупва на гърба си, за да бъде погалена. Имаме и сме имали няколко кучета с озъбена усмивка – тя е едно от тях. Честито, Марче =)!
Искрен. Любимият, гальовен, разкошен Искрен вече е в новия си дом! Докараха ни го Екоравновесие по сигнал за агресия. Как пък в приюта не я прояви нито за секунда с никого тази агресия – с нито едно куче, с нито един човек, куче мечта. Искрен има лек декоративен дефект, който му попречи да бъде осиновен тук – препуциумът му е малко къс, не че пречи на нормалния му живот, но… Лишихме България от едно прекрасно куче, но пък успяхме да подарим на едно прекрасно куче родина, която го иска. На добър час, Искрен, миличък!
Карпет го докараха още като бебе ловците на Екоравновесие. Това се случи преди повече от 3 години. Имаше голям белег на главата, който си му остана, може би е бил ударен с нещо като съвсем малък – не знаем. Много добро, тихо, спокойно куче, най-сетне и неговия ред дойде – ще обича и ще бъде обичан така, както заслужава!
Кира беше бебенце от приемен дом. Много кротка, но явно незабележима душица, Кира прекара цели 2 години в приюта без дори веднъж да попитa някой за нея. Нейният цвят, толкова често пренебрегван от потенциалните осиновители е цветът на най-добрите животни, но уви – хората рядко поглеждат към тях като към домашни любимци. В Германия обаче Кира не изглежда като „типичния помияр“, а като необикновеното, мило създание, което е. Вярваме, че ще намери най-страхотните осиновители, успех, Кира!
Лейди и тя ни е от Екоравновесие. Явно е прекарала гана някога, тъй като има останал тик – нервната форма на ганата винаги оставя своите зли следи. Тя прекара двете си години в приюта основно при старците, понеже й трябваше спокойно място. Добра и обичлива, Лейди беше като едно сладко плюшено мече – без претенции и с огромен потенциал да бъде най-разкошното домашно куче. Потенциалът вече се реализира на немска територия =)!
Лиза дойде от Желява – беше ужасно слаба, но бързо влезе във форма – не беше болна, само гладувала. При нас е от 2011г, а не е голямо куче /те чакат най-дълго/ и е супер мила – страхотно момиче, освен това наистина много красиво… Просто когато са толкова много животните на куп и в такива големи групи – явно човек не може да види ангелите като Лиза. Във Фермата вече нещата ще бъдат различни, а ние най-сетне можем да си отдъхнем, че осигурихме на доброто момиченце семейството, което и обещахме.
На гробището в Мусачево беше изоставена милата Мами. Спокойно, добро, умно, кротко, разбрано, наистина идеално за всеки куче. От тези, които ги предлагаме на всеки неопитен осиновител. Сигурно си я спомняте, ако сте идвали в Богров в края му – тя е онова добро куче, което посрещаше всеки с прегръдка на вратата на операционната. На нея не и се наложи да чака дълго – само 2 месеца минаха, докато беше избрана да пътува и осиновена от добро семейство в Германия!
Мини беше намерена изхвърлена и много бременна на улицата. На нея и викахме „джак-ръсела“, защото само сред тях сме виждали такава изключителна енергия и неизчерпаем запас от номера. Цяло чудо е, че за снимката стои кротко, в новия си дом подскача като гумено топче, а хората и не могат да спрат да се радват на всички щуротии, които си съчинява това чудно момиченце!
Мишка е намерена в Дружба. Добри хора я гледаха, докато й минаха ваксините и после дойде при нас. Типично младо куче – обожава да тича, да играе, опитваше се даже да командва в нейната клетка. Силна, красива, човеколюбива – Мишката бързо уреди жилищния си въпрос в Германия! На добър час, умнице!
Пампа е от бебетата, които бяхме добавили при мама Клео пролетта на 2010г. Клео /първата/ имаше свои 4 шушулки и отгледа още 4 изхвърлени сукалчета заедно с тях – Пампа беше от пришълците. И оттогава си е все при нас – поредното кафяво куче с голямо сърце, което не грабна никого в България. Много сме щастливи, че доброто момиче получи този шанс и въпреки неугледния си вид беше оценена по достойнство от германците.
Роня намерихме на улицата, връщайки се от Мусачево един ден. Беше като мръсен парцал до пътя, докато не видяхме, че е куче – цялото в сплъстуни от козина, тръни и мръсотия. Горкото момиче беше на около 1/3 от нужното тегло – един скелет, покрит с мръсно халище. Доста време й трябваше на Ронка, за да придобие загладения вид и хубавата козина от снимките, но накрая успя да блесне и да завоюва сърцето на новото си семейство!
Зоуи дойде при нас като бебе още през 2010 от Екоравновесие. Тя така и не стана част от приютското семейство, независимо с кои кучета беше, а наистина направи гастрол из клетките. Горката Зоуи винаги седеше в нейното си легенче в ъгъла. Само ние си знаем на колко кандидат осиновители сме я показали, никой не успя да види златното сърце отвъд тихото незабележимо куче. Сега си има най-сетне наистина нейно място. На килимче до камината!
Холандка стана мама Златина от календара! Нея я взе приемно Мехтелт – една от лекарките-доброволки, която много я хареса при последното им идване с Фелисити. Късмет! А мамето е наистина златно куче – добра, умна, нежна, мила, красива, послушна… Оставена в клетката при нас щеше да чака незабелязана дълги месеци – вместо това, вече е в прекрасния си временен дом и очаква най-прекрасния кандидат да я потърси и отведе у дома.
Ето такива чудесни истории за „залежали“ в Богров кучета имахме да ви разкажем днес. Ще направим всичко по силите си за да задомим кучетата, които дойдоха заедно с нас от Богров преди да започнем да приемаме нови животни. Дължим им го на нашите добри приятели, които толкова години останаха незабелязани в огромното хале с кучета, което остава в миналото ни. Стискайте палци и за оставащите 200 калпазани, които в момента макар и в полеви условия, се радват на разнообразието на новия живот във Фермата.
Comments are closed.