Знаете, че хората, желаещи да осиновят куче с трайно увреждане са много малко. До момента от всички инвалидизирани наши приятелчета в България бяха осиновени: трикраката Линда, слепият Боб (Марли), сляпото лабрадорче Аура, трикрачката Сантра, сляпото котенце Нини и трикрачкото Момчил. До една тези истории могат спокойно да бъдат окичени с венеца „чудо“, още повече че всички тези животни получиха щастие каквото не са и сънували. Но все пак – за 4 години и при такава огромна бройка зверове с проблеми – не сме се справили твърде добре. Затова, а и защото толкова ги обичаме, се отнасяме страшно тържествено, когато българин реши да протегне ръка на животинка с очевиден, очебиен, непоправим проблем.
Нашият мил, нашият любим, нашият специален полу-далматин, трикрачкото Попай намери своето щастие тук, в София! Той отпътува с попътен вятър заедно с Ана Васева, която просто не успя да откаже на тези добри очи и си го прибра у дома. Споделяме с вас две писъмца от Ана, порадвайте се и вие:
…Попай е вече при мен. Все още е ошашавен, спи си само на своето легло в хола и отказва да ходи в други помещения (вероятно очаква пак да бъде изкъпан, или друг лош номер). Излиза навън с огромно удоволствие, бяхме дори в парка. При втората разходка обиколихме квартала, за да си опознаем съседите и да си видим приятелите. Без да е общителен е много добър и мил. Понесе банята геройски…
Четохме го и го препрочитахме това писъмце, за да можем да му се насладим от всички страни. След всичко преживяно, след толкова много мъка, болка и самота, Попай най-сетне има своя Дом, своя Човек, своето Щастие.
Надникнете и във второто писъмце, което с няколко съвсем прости думи ни кара да въздъхнем блажено и да забравим всичко лошо, то е съвсем кратко:
Като се изключи недоверието към коридора (може би защото се пързаля по мозайката) Попай вече е напълно в свои води. Ходим на разходка в парка, където дори тича пуснат от каишката (идва, когато го извикам, освен когато някоя милостива дама не му даде бисквита и той не се влюби безнадеждно), играе си с празни пластмасови шишета, тича, лигави ми обувките, глези се, общува с приятели и фенове – изобщо пълна идилия.
Благодарим ти, Ана, че ни даваш увереността, че България е страна пълна с добри хора! Гледаме Попай и имаме надеждата един ден да няма какво да вършим…










Comments are closed.