Писъмце от Николай
Неусетно се търкулна година откакто се събрахме с момчетата. Свикнахме си заедно, изградихме навици. Да припомним, Жоро го намерихме двугодишен в първа клетка. Строен, кривоопашат, винаги готов за игри. Нямаше никаква идея как се качват стълби, какво е автомобил и защо хората живеят в кутийки. Тогава още не знаехме колко доброта извира от сърцето на това чернооко момче. И днес, на разходка или в колата, припознаваме Жоро в много бездомни и омърлушени. Свиват ни сърцата като си представим как живеят тези прелестни душички. И колко малко ги познават другите хора…
Няколко седмици по-късно животът ни сблъска с Киро. Още с млечни зъбки, претърпял счупване на заден крак, младият господин, видимо упоен, бе отседнал в лазарета на Богров. А пък ние закъснявахме за неделна раходка и ..= чудото стана. Нужен бе само един милолетен жълт поглед за да загубим всички съмнения дали можем да се грижим едновременно за две кучета в този живот… От там насетне всичко тръгна по реда си. Вероятно ловец по родословие, Кирето много бързо прояви интерес към всичко що хвърчи. Започна да застава в стойка, да души с вирната глава и да пристъпва. Въобще, знае един куп номера без никой да го е учил. И в тази връзка, да кажем на човека, който толкова прибързано го е изоставил: Много трябва да съжаляваш, приятелю! Жълтоокият красавец , освен че е роден ловец, вече е и много бърз, ловък и хитър. Идеален ловец щеше да бъде, ама не било… За спомен от счупването остана една съвсем малка светла ивица на бедрото „и нищо друго“ както пее Васил Найденов.
Ако попитате Жоро обаче, Киро е вятърничево същество, което има нужда от постоянен родителски контрол. При първата им среща само изръмжа нещо като „фолк-звезда с импланти..“ и хукна към дивана да си запазва мястото. Въпреки очевадните класови противоречия, двете момчета бързо намериха път един към друг и се заобичаха.
Сам по себе си Жоро не е толкова артистичен, той е куче-мечта за всеки преминал кризата на 40-те. Спокоен, галантен и много умен, Жоро е завършен другар и приятел.
Май преждевременно възмъжа този Жоро, улегна. Че как иначе с такова щурчо братче като Кирето? Баткото става все по-черен и лъскав, но и някак по-малък, застанал до израстналото като гъба курцхарче. Въпреки това, той винаги ще е по-големият! Случвало се е на няколко пъти, общи приятели да прекрачат границата на другарското боричкане с Кирето. Тогава черният джентълмен веднага захвърля смокинга и се втурва ! Направо полита като Спайдърмен или по-точно като „черна стихия“ както обича да казва кака му. Върхлита и никога не отстъпва. Скачал е дори на три пъти по-голям от него … дого аржентино. Да чукнем на дърво, до момента не си е патил. Ей, ама да не помислите че са идеални? И при тях има препирни, повишаване на тон и дори захапване за ухото, но това е живота, нали? Хубавото е, че си правят компания когато са сами в къщи, а в парка не им трябват други кучета за да направят една хубава игра.
Та така, голямо развитие претърпяхме всички, голямо нещо! Най-старите в глутницата станахме половин спортисти. Вече преминаваме по 4-5 километра всеки ден. Здраве, антистрес, позитивизъм – това са резултатите на дългата разходка. Младежите пък станаха по-отговорни и грижовни, какво по-хубаво? А най-малките, Жоро и Киро, те са винаги невероятни! Радват ни всеки ден, всеки момент когато сме заедно.. И така, цялата банда ви изпращаме специални поздрави и стискаме силно палци и нокти за успешно преместване на новото място!




Comments are closed.