Привет от Жоро и Киро!

Писъмце от Николай

DSC04667_web

Неусетно се търкулна година откакто се събрахме с момчетата. Свикнахме си заедно, изградихме навици. Да припомним, Жоро го намерихме двугодишен в първа клетка. Строен, кривоопашат, винаги готов за игри. Нямаше никаква идея как се качват стълби, какво е автомобил и защо хората живеят в кутийки. Тогава още не знаехме колко доброта извира от сърцето на това чернооко момче. И днес, на разходка или в колата, припознаваме Жоро в много бездомни и омърлушени. Свиват ни сърцата като си представим как живеят тези прелестни душички. И колко малко ги познават другите хора…

Няколко седмици по-късно животът ни сблъска с Киро. Още с млечни зъбки, претърпял счупване на заден крак, младият господин, видимо упоен, бе отседнал в лазарета на Богров. А пък ние закъснявахме за неделна раходка и ..= чудото стана. Нужен бе само един милолетен жълт поглед за да загубим всички съмнения дали можем да се грижим едновременно за две кучета в този живот… От там насетне всичко тръгна по реда си. Вероятно ловец по родословие, Кирето много бързо прояви интерес към всичко що хвърчи. Започна да застава в стойка, да души с вирната глава и да пристъпва. Въобще, знае един куп номера без никой да го е учил. И в тази връзка, да кажем на човека, който толкова прибързано го е изоставил: Много трябва да съжаляваш, приятелю! Жълтоокият красавец , освен че е роден ловец, вече е и много бърз, ловък и хитър. Идеален ловец щеше да бъде, ама не било… За спомен от счупването остана една съвсем малка светла ивица на бедрото „и нищо друго“ както пее Васил Найденов.

DSC05255_kiro_joro_web

Ако попитате Жоро обаче, Киро е вятърничево същество, което има нужда от постоянен родителски контрол. При първата им среща само изръмжа нещо като „фолк-звезда с импланти..“ и хукна към дивана да си запазва мястото. Въпреки очевадните класови противоречия, двете момчета бързо намериха път един към друг и се заобичаха.
Сам по себе си Жоро не е толкова артистичен, той е куче-мечта за всеки преминал кризата на 40-те. Спокоен, галантен и много умен, Жоро е завършен другар и приятел.

Май преждевременно възмъжа този Жоро, улегна. Че как иначе с такова щурчо братче като Кирето? Баткото става все по-черен и лъскав, но и някак по-малък, застанал до израстналото като гъба курцхарче. Въпреки това, той винаги ще е по-големият! Случвало се е на няколко пъти, общи приятели да прекрачат границата на другарското боричкане с Кирето. Тогава черният джентълмен веднага захвърля смокинга и се втурва ! Направо полита като Спайдърмен или по-точно като „черна стихия“ както обича да казва кака му. Върхлита и никога не отстъпва. Скачал е дори на три пъти по-голям от него … дого аржентино. Да чукнем на дърво, до момента не си е патил. Ей, ама да не помислите че са идеални? И при тях има препирни, повишаване на тон и дори захапване за ухото, но това е живота, нали? Хубавото е, че си правят компания когато са сами в къщи, а в парка не им трябват други кучета за да направят една хубава игра.

Та така, голямо развитие претърпяхме всички, голямо нещо! Най-старите в глутницата станахме половин спортисти. Вече преминаваме по 4-5 километра всеки ден. Здраве, антистрес, позитивизъм – това са резултатите на дългата разходка. Младежите пък станаха по-отговорни и грижовни, какво по-хубаво? А най-малките, Жоро и Киро, те са винаги невероятни! Радват ни всеки ден, всеки момент когато сме заедно.. И така, цялата банда ви изпращаме специални поздрави и стискаме силно палци и нокти за успешно преместване на новото място!

Comments are closed.

Scroll to Top