Верона е младо 2 годишно куче. Дойде в приюта за кастрация във вид “ходещ скелет” и не я върнахм обратно – беше очевидно, че кучето не умее да се справя на улицата. Оттогава Верона обитава второ външно заграждение в приюта, винаги е навън и има сглобена от палета дървена къщичка, дом за нея и съквартиранта й Харалампи.
Верона има следния график:
Събужда се, когато е светло; става и застава на оградата; след няколко часа идват гледачите и й дават да яде; похапва си добре, поне сега има какво, в сравнение с неизвестното й минало; след това застава отново на оградата. Понякога с Харалампи се лаят, друг път малко поиграват, а след това – отново на оградата. Наблюдава. Всеки, който мине, тя придружава от единия до другия край на нейното заграждение. Слуша по цял ден – лаят на 500 нейни събратя. Ако някой доближи, се изправя на оградата. Ако промушиш ръка, започва да те ближе неистово. В късния следобед отново похапва. Наблюдава през оградата още няколко часа и след това заспива. И така всеки ден, дни наред, които преминават в седмици, седмиците се сливат в месеци, които един ден ще станат години… Това е дневния график на всички братя и сестри по съдба на Верона в приюта.
Какъв би трябвало да е графикът на Верона в един идеален свят? В идеалния свят Верона няма да е родена и орисана да няма дом, защото майка й е щяла да бъде кастрирана. В друг идеален свят, дори родена, Верона е щяла да има дом, а не да е оставена сама в приют. Тогава Верона ще се събужда, когато краката на стопаните й допрат пода под леглото, а не в самотата на утрото. Ще излиза на весели разходки с тях, а няма да гледа през оградата; ще похапва редом с тях, а след това ще ги гледа предано в очите, вместо да застава отново на оградата. Докато тях ги няма вкъщи, ще ги чака търпеливо, но няма да чува лай на още 500 кучета, а тишината на дома, и когато се приберат, в очите й ще заблестяват звезди от радост. Вечер ще ляга заедно с тях, плътно до леглото, вместо в къща от палета, и ще пази съня им, като най-съкровената мисия, която има зададена в живота си.
Звучи вълшебно, но за съжаление е само мечта. Пожелаваме подобна идилия на всяко едно от 500-те живи същества, които сме приютили в Богров. Никое от тях не заслужава да гледа поляните само през решетката на оградата. Нито пък да няма човек, на когото да е вярно. Най-лошото е, че кучетата са като 2-3 годишни деца, няма как да им обясним защо са зад решетки, че нямат вина за случилото се и не ги наказваме умишлено с това. Те не могат да разберат, дори да им го кажем. Нито могат да подтиснат вътрешното си желание да са в близост до хората, да са им предани…
Колкото до Верона… тя ще остане все така с ежедневния си график, наблюдавайки зад решетките, тъгувайки за поляните и реките, които може и никога да не види, и с растяща в себе си любов, която няма на кого да даде. Поне докато не се появи човекът, готов да промени това. Млада, игрива, любвеобилна, кастрирана, ваксинирана, чипирана – Верона ви очаква в нейното заграждение.
Comments are closed.