Това тъжно момиче го видяхме случайно насред едно огромно поле. Хърбавото и, куцукащо телце се открояваше ужасно драматично на фона на зелената трева и нежносиньото небе. На прибежки, сякаш е тъжно вълче, Анечка правеше големи кръгове около нас и ни гледаше с недоверие.
Ловът на Анечка продължи дълго, а тя не се даде до последния момент – щракаше щедро със зъби наляво и надясно, а когато я уловихме за врата се опита дори да рита и драска с кльощавите си, безсилни лапи – всичките три.
Както често става – нещата се изясниха в приюта. В момента, в който разбра, че вече се намира под наша опека Анечка се обърна на 180 градуса. Стана кротко, гальовно момиче и проумя простия факт – не искаме да я нараним, искаме да и помогнем.
Какво ли и се е случило на горката? Никога няма да разберем. Сега Анечка се възстановява в приют Богров. Ще я кастрираме, но след това няма да я върнем – с куцото си краче тя отново ще изпадне в същата страшна ситуация на глад и отчаяние. Ще я оставим при нас да се освести, да качи тегло, да стане лъскавото и хубаво куче, което се крие във всеки „помияр“. Пък след това – кой знае? Може пък нечие добро сърце да се смили над това добро момиче.
Comments are closed.