87-годишен мъж беше нахапан жестоко от глутница кучета в квартал Малинова Долина, София на 29.03. Възрастният професор още се бори за живота си в Пирогов. Надяваме се докторите да съумеят да помогнат на проф.Ботьо Тачков, желаем кураж и сила на него и близките му.
В отговор на чудовищния инцидент от Столичната община заявиха, че вината е изцяло на неправителствените организации. Беше съобщено, че кучетата били целенасочено хранени със сурово месо и пускани по тези места от еко-активисти, че ще има глоби за хората, които хранят бездомните кучета.
Каква е логиката, по която едно нахранено бездомно куче е по-опасно от едно гладно бездомно куче ние не смеем дори да гадаем. Виждаме обаче за пореден път, че най-удобен и бърз начин за „справяне с кризата“ за една институция си остава това да бъдат насъскани хора срещу хора.
На свой ред журналистите с удоволствие подпалиха истерията без да се сетят да зададат смислените въпроси. А те не са „Кой живот е по-ценен, човешкия или кучешкия?“, както е модерно да се пита безмозъчно, защото отговорът е очевиден – всички ние мислим първо за безопасността на човека.
Няма такава организация в защита на животните, която да иска да има бездомни животни. Ние, като хора, обичащи кучетата, работим ежедневно, за да променим нещата по единствения ефективен в дългосрочен план метод.
Смислените въпроси, които никой не зададе са например:
- защо в този район има толкова много некастрирани кучета?
- защо единствените кастрирани животни в Малинова Долина са кастрирани от доброволци?
- колко сигнала има подадени за глутници кучета в района в централата на ОП „Екоравновесие“?
- а колко кучета реално са били заловени и обработени от предприятието?
- по каква логика са заловени произволни животни от района?
- защо се „прочиства“ целия район, компрометирайки кастрационната програма и създавайки още по-голям риск за живущите в Малинова Долина хора?
и т.н. – все въпроси, свързани с дейността на Екоравновесие в Малинова долина, която от години е нулева – кварталът е пълен с некастрирани, скитащи животни.
Междувременно екипи на Екоравновесие бяха пратени на място незабавно да заловят озверелите кучета. При пристигането си обаче заварват 1 куче, което избягало. Въпреки това, ловците на предприятието залавят 14 кучета от този и съседни квартали и ги отвеждат за 14-дневен престой и евтаназия в общинския приют в с.Сеславци.
Предписанието на Българска агенция по безопасност на храните и допълнителните възнаграждения на ловните екипи на общината, „пречиствали“ района в извънработно време
Бърза се да се демонстрира „вземане на мерки“. Това, че тези кучета e вероятно да нямат нищо общо с инцидента и животните, които са го причинили са вероятно още навън – не е от значение. Основното тук е да се успокоят хората.
Април и май съвместно с общината бяхме приготвили и организирали мащабна акция по кастрация на кучетата в ромските махали. Един много сериозен проблем за София, тези квартали са източник на нови и нови бездомни кучета в града. Малинова долина беше един от кварталите, които включваше нашия график. Настоявахме да избързаме, т.к. искахме да кастрираме максимален брой женски кучета преди разгара на пролетта.
Едва ли е нужно да казваме, че този план беше отменен миналата седмица и вместо да се осигури истинско решение на проблема – а именно незабавно да се спре възпроизводството и появата на нови животни в квартала, да се разбият глутниците, да се преустановят разгонванията – сега произволни животни се събират от там и ще бъдат избити. А мястото ще се освободи за съвсем нови, необработени кучета, които неизменно ще се появят навреме от многото цигански семейства в района.
Така колелото ще се завърти за пореден път без да е положено никакво усилие за истинско вникване и трайно решаване на проблема. А резултатите от този подход са вече налице – един жестоко пострадал човек; десетки, ако не и стотици избити, изтровени, застреляни кучета; ненавист и омраза сред гражданите според това дали са „за“ или „против“ сякаш изобщо има такъв въпрос.
Случката в Малинова долина се тълкува погрешно – че програмата „Кастрирай и върни“ не работи. А всъщност, тя показва точно обратното – че когато в един район не се работи по нея, то неизменно се появяват проблеми. Ето защо, вместо да се търсят изкупителни жертви в лицето на няколко десетки случайни кучета, общините трябва най-после да проумеят, че за да се реши проблемът, трябва да се работи.
Comments are closed.