До скоро за нас „Дирофилариоза“ беше непозната дума. Но това беше преди. Наложи се да я научим. Наложи се да се обадим на всеки ветеринар, сблъсквал се със страшната болест и да молим за съвет и помощ.
Поведохме една трудна битка, без ясен за никого изход – можем ли, не можем ли да се справим, ще съберем ли непосилната за нас сума за лекарствата, ще има ли полза от опасното лечение – никой не знаеше…
Все още не смеем да се похвалим. За това няма да ви казваме – имаме първите излекувани! Ще го кажем по-семпло – лечението на Джак, Харли и Сибир приключи!
Сибир
Милите зверчета се бориха здраво. Първо ги отделихме в индивидуални заграждения, защото трябваше да избегнем всяко вълнение и по-бурни движения. За перпетум-мобиле-тата Харли и Джак, ограничението на движенията беше невъзможно – непрекъснато скачаха, катереха се върху къщичките… Всяко едно рязко движение поставяше живота им в опасност. Наложи се да ги вържем. Ние, дето сме толкова против вързаните кучета, гледахме ден след ден, седмица след седмица, месец след месец синджирите около вратовете им и всеки път им обещавахме:
-Още мъничко и ще сте свободни! Веднъж да оздравеете, никога вече няма да стоите вързани!
Сибир, от своя страна, нямаше такъв проблем. Кроткия, добър Сибир, за първи път се почувства щастлив. Докато беше в общите клетки, останалите кучета го мачкаха психически и дори, когато го преместихме при най-малките бебета, Сибир се криеше от тях и стоеше с наведена глава, в очакване на човек.
Подготовката приключи. Всички витамини и лекарства бяха дадени. Първата доза имитицид. Джак лежи с температура и се гърчи от болка. Сибир плаче тихичко. Харли…е, признавам си, Харли е железен – него нищо не може да го притесни и май не разбра, че сме му поставили болезнена и опасна инжекция.
Джак
Седмиците минават, проблемите им утихват, ние също не сме толкова уплашени. Но идва време за втората доза. Най-опасната. Онази, която най-често става причина за инфаркти и внезапна смърт. Лекарите и гледачите се редуват да ги проверяват на всеки половин час. И всеки път – със страх. Ще бъдат ли всички живи?
Джак отказа да се храни. Всъщност, от всичко се отказа – не ставаше, не ни се радваше. Поглеждаше ни с черните си очи, сякаш питаше „Защо аз?“. Сибир се вглъби още повече в себе си и с часове стоеше неподвижен като статуя – статуя на тъжно и самотно куче. А Харли се отвърза, прескочи заграждението си и навъртя километри в буен бяг, само на ръка разстояние от задъханите гледачи . Сега се чудя, кой беше по-застрашен от инфаркт в този момент – Харли или д-р Цурева…
Дните минаваха, с тях и опасността. Усетихме се, че отлагаме тестовете им. Ами ако пак са положителни? Ще причиним ли на момчетата този ад още веднъж?
За щастие, не стоим пред тази дилема. Джак мина два теста – и двата отрицателни. Харли и Сибир – един. След още седмица-две ще направим още един. За всеки случай.
След всичко, през което преминахa, Джак, Харли и Сибир ще се върнат в общите заграждения, но този път ще са здрави. И дано осиновителите им се появят скоро – момчетата се потрудиха здравата, за да живеят, а каква по-хубава награда от това, да живеят щастливо?
А ние? Започваме от начало. Защото останалите със страшната диагноза чакат своето изцеление…
Харли
Тук е мястото да благодарим на всички, които ни помогнаха в това страшно пътуване:
- Дарителите, които направиха възможно невъзможното закупуване на лекарствата. Приятели, без вас тези чудесни животни никога нямаше да чуят вълшебната думичка – ЗДРАВИ!
- Д-р Милен Костадинов от клиника Новет и д-р Ранко Георгиев от Централна Ветеринарна Клиника. Без вас, бяхме само объркани деца, които не знаят какво да правят. Благодарим!
- Д-р Ива Николова, д-р Надежда Цурева и д-р Росица Стоянова, които дадоха всичко от себе си, докато траеше продължителното лечение. Момичета, невероятни сте!
Comments are closed.