Деди

Ето го и него – големия сървайвър. Един дедко, изхвърлен сакат и полу-мъртъв от глад на улицата да бори съдбата със своите могъщи 3 килограма.

Деди е нещо между пинчер и чихуахуа и явно е видял доста през дългия си живот. Единия от задните му крака виси безполезно като особено удачно украшение на тялото му без грам мускул или мазнина. (Някой нарече Деди „ходещ урок по анатомия“, но не сме съгласни, той е много повече от това!) Освен това има някои леки усложнения около дишането му, но най-вече зад тези умни очички се крие един абсолютно прекрасен характер.

За разлика от много дребни кученца, които познаваме Деди е пич! Това ще рече, че има чувство за хумор и превъзходно отношение към света. Неговата ценностна система се гради на Законите на Деди. Законите на Деди са 3 и са доказани емпирично. Който ги спазва ще живее дълъг и щастлив живот, пък бил той и с изсъхнало краче под мишница. Ето ги:

• Стой на топло;
• Храни се добре;
• Получавай максимално много обич!

Е, вярно, че Деди използва памперс в по-голямата част от времето. Не, че не може да ходи на повод, напротив идеален е и подскача неописуемо умилително на своите 3 клечици. Но си е направо престъпно да изкараш старчето навън в студа и да го слушаш как му тракат не само зъбите, ами и всички кости в тялото…. през това време той се изпикава криво-ляво, хвърля ти един лъскав поглед в стил „да изчезвааамееее от туууук“… удивителното е, че на цялата си прелест се опитва да вдигне крак. Все пак е Мъж! С главно жмъ! Освен това памперсът по никакъв начин не му отнема от достойнството. Напротив, ползва си го най-царствено и внимателно. И много внимава да не си намокри лапите.

Ако не яде, не се мазни за още храна и не търси храна под кухненската маса и чуждите панички, Деди вероятно спи прегърнал с 3-те си крака бутилката с гореща вода сякаш е Венера Милоска. Но да не си помислите, че е някакъв вехт антикварен дедко! Нищо подобно. Деди се отнесе с изключително любопитство към 3-те котки и 2-те кучета на приемния си дом и след внимателен оглед (придружен с няколко нелепи ентусиазирани опита за подскоци) ги сложи в графа „потенциални източници на храна“.  Те самите бяха меко казано шокирани от кучето-мишка и се оттеглиха с известно отвращение.

Е, как виждате бъдещето на Деди? По някаква причина той не разбира, че е нежелан старец. Че никой никога няма да го поиска. Че е изхвърлен на боклука и това е краят на жалкия му живот. Напротив – решил си е, че животът е хубав и не се убеждава нито от студа, нито от глада, нито от болестите. Вярно, изглежда доста жалък и опърпан, но сърцето му е колкото апетита, а това дами и господа, означава, че е огромно:

Деди търси своите добри хора. Хората, които ще му дадат шанс да покаже, че не е боклук и смъртник.
Дали изобщо има такива хора на тази планета?