Поли Самоковлиева е не просто великолепен фотограф, но също така и един от най-страхотните приемни стопани на Animal Rescue Sofia. Тя е човек, който е винаги насреща за животните в беда. Въпреки, че у дома си има свой собствен малък зоопарк, Поли не спира да помага на всички, на които може. Това е историята на Вася, едно куче, което Поли не е могла да подмине на път за родния си град – Русе.
Първи стъпки към човешката обич: в колата на Поли и в приюта на ГБПЖ в Русе
Как се случи чудото на Вася, разказва Поли:
Вече доста време се занимавам с бездомни кучета и се опитвам да им помагам, когато мога. Чела съм и съм се срещала с доста фрапиращи случаи на бедстващи животни, но аз самата до сега не бях попадала на такава трагедия. Не бих казала, че е човешка жестокост или нещо подобно. По – скоро човешко безхаберие към живота на кучетата. Някой вече не е имал нужда от нея и я е пуснал да си търси пътя…Е, мисля че си го намери, насред нищото. Meжду град Левски и Летница, малък междуградски път, жега – около 35 градуса. Подминахме я с колата и веднага решихме, че не можем просто да я оставим там. Първо мислехме поне да я закараме в града, да има някакъв шанс да си намира храна и вода. Но след като се върнахме и я видяхме отблизо, се разбра, че не можем просто да я оставим. Малко ми поръмжа докато се опитвах да я хвана, малко се погонихме из храстите край пътя, докато накрая тя се умори и легна. Сякаш се беше примирила, че ще я взимам някъде. Заболя я като я хванах през гърдите – те са само кокали покрити с тънка, разранена от бълхи и кърлежи кожа. Добре, че имахме одеало в колата да я хванем с него.
Снимките говорят сами за себе си:
Черните точки по одеалото са кърлежите, които паднаха от нея докато се возеше.До толкова и бяха изпили кръвчицата, че сами се махаха от нея.
Когато стигнахме до Русе, веднага отидохме до Германо-българския приют да попитаме дали ще я приемат там докато гостуваме на родителите ми. Безкрайно благодарим на целия екип и специално на доктор Маркова, за страхотното отношение и навременната реакция.
Вася започна да се захрани малко по-малко докато стана безопасно да я храним в нормални количества, че и вповече. Ще има нужда от силна храна, от много витамини, от медикаменти за лечението на крастата.
Първо Вася беше два дни на „дворен“ туризъм, да се запознае с нашето куче на по-широк терен и вече е апартаментска мома. Много добре се държа, възпитана млада дама. И въпреки огромния и апетит, когато ние се хранехме, тя не влизаше в стаята, като че ли има преграда. Седя си почти само в кухнята и коридора. Смеехме се, че „пази“ хладилника“.
Днес Вася се чувства повече от добре. Не спира да се радва на човешко внимание. Вече не е така стеснителна както първите дни. Опитва се да краде от масата – дългото гладуване и се е отразило – сърди се когато котките ядат, а тя не. Ходим на редовни разходки и се учим на хигиенни навици. Знае перфектно името си и „Ела тук“ – естествено главно защото следва лакомство. Тя е едно чудесно, жизнено кученце, което заслужава да живее щастливо и обичано при добри хора. Дано ги намери.
Comments are closed.