На теория, наясно сме, че не можем да помогнем на всички.
На теория, когато приютът е претъпкан и едва смогваш да изхраниш вече наличните животни, идва моментът да кажеш: „Не мога, нека умре.“
На теория, когато ти посочат изглеждащи ужасно, болни (но лечимо болни!) кучета и ти кажат: „Ако вие не ги вземете, ще ги евтаназираме още сега, пред вас“, има вариант да си тръгнеш, без да се обърнеш назад.
Оказва се обаче, че на практика всичко това е непосилно.
На практика е непосилно да пренебрегнеш връткането на опашка, да видиш надеждата в старческите очи и да кажеш „Сега ти ще умреш!“
На практика е невъзможно да погалиш плешивата главица на кутрето, да си наясно, че има пред себе си години прекрасен живот и да отсечеш „Нямаме пари, умри!“
На практика се оказва, че ако обичаш животните, теорията е невалидна.
И така, на цялата ни пренаселеност и безпаричие, днес приехме от Сеславци шест кучета с демодекоза. Възможно е да сме се надценили и всъщност да не се справим. Възможно е и да е твърде късно. Но поне ще знаем, че сме опитали. Защото, когато спрем дори да опитваме, когато в очите ни не останат сълзи за тях, когато изборът „Да бъдеш, или да не бъдеш?“ стане лесен, тогава ще знаем, че мястото ни вече не е тук.
За да спасим заедно 6-те болни кучета, дарете за клиниката на приют Богров.
Comments are closed.