Сблъскваме се с най-различни случаи на животни в беда всеки един ден. На някои успяваме да помогнем, на други – не, но има и такива, които разбиват сърцата ни на хиляди парченца, когато не успеем. Случаят на Дзифт, добрата немска овчарка, беше един от тях…
Намерихме Дзифт миналия понеделник в Кремиковци. Горкото момче е пропаднало в асфалтова яма само няколко часа след като нашият екип е напуснал комбината в този ден. Работниците забравили да ни се обадят и ни казаха за него едва когато пристигнахме за храненето в понеделник.
На бегом стигнахме до ямата, където заварихме чудовищна картинка – прекрасното огромно момче лежеше безпомощно и отчаяно в отровите и жегата на ямата. Обезводнен, залепнал, без да може да си поеме дъх или да се изправи. Незабавно го закарахме в клиниката на приюта – беше ни страх, че за 3-те дни прекарани в ямата се е натровил и обезводнил безнадеждно. Но милите му опити да помаха опашка за нас, да ни близне по ръцете ни дадоха надежда.
Казахме му – „Дзифт, момче, ти само прескочи трапа, а ние ще ти намерим най-прекрасните хора, само стискай живота здраво, само не се предавай!“. И той наистина даде всичко от себе си. В дългите дни, прекарани в банята, нпрестанното ресане, мазане с олио (единствен начин да се свали асфалт от козина), лежането в клетка за системи и лекарства Дзифт даде всичко от себе си. Повярва ни, обикна ни, направи всичко по силите си…
Но беше твърде късно. Беше стоял твърде дълго в отровата. Въпреки невероятната му воля тялото му го предаде. Няколко дни след като го прибрахме и се беше уж позакрепил, Дзифт почина и нямаше какво да направим. Освен да роним сълзи в безсилието си и да се надяваме да е на някое приказно място, където няма болка и отчаяние.
Почивай в мир, Дзифт. Почивай в мир и ни чакай, където и да си. Никога няма да забравим доброто ти, предано сърце и ще се срещнем отново, бъди сигурен. Ще се срещнем отново.
Comments are closed.