В село Гурмазово

Получихме спешен сигнал от софийско село – самата кметица се свърза с нас: „Елате, много е спешно, куче е пропаднало в мазето на недовършена сграда и вие там от 2 дни, молим да му помогнете.“

Спешните сигнали винаги са трудни и проблематични за нас – спешния сигнал означава, че двама души трябва да изоставят работата си в приюта, да загубят половината си работен ден, докато помагат по спешност. Знаете, че имаме много ограничени ресурси, не е като да имаме свободен човек на повикване. Ето как Петър и Евгени се натовариха на бусчето и потеглиха към Гурмазово, да спасяват горко животно от бездънни мрачни мази…

Каква беше тяхната изненада, когато пристигнаха в незаграден двор с недостроена къща, с типично около 2-метрово напълно достъпно мазе! АБСОЛЮТНО ВСЕКИ би могъл лесно да влезе и да излезе от мазето, трудно е само за животното, което си няма ръце да се захване. Евгени и Петър извадиха кучето точно за пет минути – ВСЕКИ човек би го свършил за същото време.

Горкото животно беше много жадно, гладно, мършаво и освен всичко страшно дружелюбно. Взели сме я (прилича много на немска овчарка) в Богров за кастрация и възстановяване.

Тази проста задача можеше да бъде свършена от всеки висок над 1,60, стига само да имаше човек, на когото да му пука поне малко в село Гурмазово. Горката овчарка е пищяла и вила без да спре 2 денонощия и не се е намерил и един човек да помогне. Вместо това – Евгени и Петър трябваше да бъдат разкарани от Богров, където са много нужни, за да помогнат на бедното животно.

Притеснява ни колко малко са готови да направят хората, за да помогнат. Получаваме какви ли не сигнали и запитвания, за повече от половината хората смятат, че като ни звъннат – въпросът се е саморешил магически. Жалко за тези хора, но и слава богу за всички чудесни помощници на животните, които дават всичко от себе си наравно с нас.