Дядо Йоцо е прекрасен. Добър, мил, весел, дружелюбен… Със сигурност доброто момче някога е било нечий домашен любимец. Може би дори някога някой се е хвалел със своя чудесен кафяв лабрадор.
Някога, някога отдавна. Защото Дядо Йоцо е живял дълго на улицата. Успял е развие страховита глаукома – болезнена, ослепяваща, объркваща целия му живот глаукома. Глаукома на поне 2 години, първо на едното, после и на другото око… Ето така изглеждаше горкия, когато се срещнахме с него за първи път:
Момчето беше сляпо, но продължавше да да изпитва болка в очите си, затова се наложи да ги отстраним.
Дядо Йоцо е на 10-тина години. Чудесен, мил пес. Напълно сляп. От лятото Йоцо заживя при нас – в старческия дом. Надявахме се, че за това добро момче ще се случи чудо и го обичахме като свой. На снимката долу го виждате с неговите приятели от екипа на приюта.
6 месеца след като приехме Дядо Йоцо е време да благодарим на две прекрасни дами – Кейт и Джули – ангелите на Йоцо, които подариха на старото момче нов живот.
Ето го и него, вече в Англия, в собственото му креватче, на дълги весели разходки сред природата, добре нахранен и най-вече – обичан. Обичан такъв, какъвто е – едно добро, сляпо старо момче, пълно с обич за раздаване…
Благодарни сме на живота, че видяхме и тази щастлива развръзка. Толкова много болка и страдание има навсякъде около нас, че понякога забравяме колко много свестни и добри хора има на белия свят…
Comments are closed.