Едно ОГРОМНО БЛАГОДАРИМ на Беат Сен от Tierhilfe Sofia , който намери домове на поредната група щастливци! Всички тези магарета, с изключение на два бебока, прекараха дълги месеци, а някои и години, в очакване на щастието. За тази Коледа нашите глупачета получиха най-мечтания подарък – собствен дом…
Сега да видим за кого няма да се тревожим повече:
Упи и Моли са две сладурки-дребосъчки. Фината Упи е толкова прекрасна – мистерия е защо при толкова много търсещи дребно кученце хора, така и не си я хареса никой. За почти половин година при нас крехката Упи така и не можа да свикне с приюта. Моли пък е от кучетата, които си прекарват добре навсякъде. Тя може да е малка, но е пълна с енергия, ентусиазъм и щуротия. Дали в приюта или на Луната – на Моли ще и е добре, тя така се е родила.
Тези двамцата ги познавате. Хосе (от синовете на Естебан) и Кира от Вивакомчетата (после Райна). И двамата задомихме тук в София, и двамата се върнаха при нас наскоро. Дакелът Хосе беше обявен за „труден за контролиране“, Кира пък „скача твърде много“ като се приберат стопаните и с това пречела на съседите… Без коментар. Важното е, че двамата не се заседяха в приюта, а бързо потеглиха към новите си домове без много-много да разберат, че са изоставени. Пак.
Караман, добрият гигант, дойде от Сеславци, където го бяха приготвили за евтаназия. Др Станкова го видяла при едно от рутинните си посещения в общинския изолатор и не могла да обърне гръб на молещите му очи. Неговият приятел Морт, макар и да си приличат, е намерен съвсем на друго място като дребно изоставено бебоче.
Боби и Мими са майка и син. Живеели с възрастна жена, която имала много тежка форма на психично разстройство. Спасени са обаче съвсем навреме. Тяхната приятелка Бини (която сигурно тежи около 5кг) пък идва от живот на верига. Да, това дребосъче е живяло вързано за „пазач“ още от първия си месец. Край с това – и тримата ще бъдат глезени до безкрай в новата си родина.
Две снимчици на Шоки – едно кученце от шоколад. На първата я виждате как се моли да излезе от клетката в Сеславци. А на следващата как се гушка щастлива, че е в най-добрия приемен дом!
Тигра и Аруна са две кучета, които са много специални за Веси Костурска. Тигра е едно от първите кучета, които Веси се е засилила да заведе на кастрация, пък не успяла да я върне, решила да и търси дом. Не минаха и 3 години и милата Тигра отпътува. Аруна пък е едно от двете кучила, които Веси взе от Сеславци в началото на 2010 приемно, а после дойдоха при нас – в Богров. След толкова години милите девойки най-сетне ще се сдобият със свой собствен живот!
Тези мили дами са Атила (няма грешка, женска е) и Лори. Атила я взехме от Сеславци, а пък Лори беше изоставено кутре, което извади късмета да поживее малко в приемен дом. И двете добри душици чакат своите хора вече повече от година. Гледайте, вече имаме снимки от новите им домове, ето ги:
Мецанка и лисанка :)) Сякаш са знаели какво чакат!?!
Дана и Лаби – и двете ги приехме през лятото на 2010. Дана беше млада майка с цяло кучило жизнени бебоци, които отгледа много отдадено. Лаби пък беше една шепичка живот – изхвърлено в кофата за боклук бебоче. И двете дами лееекинко прекаляваха с яденето, особено Лаби, милата ламя. Сега вече ще има как да бъде поставена на така нужната и диета!
Пати и Арета са намерени на улицата като малки бебашки. Братчетата на Пати бяха прегазени на Околовръстното и тя стоеше и ги гледаше трепереща от ужас, очаквайки своя ред. Арета пък беше замръзнала от ужас и шок на едно оживено кръстовище. Още като я взехме си нямаше едно оченце, само на 1 месец беше.
Това са Дарси и Буба – две мили-мили момичета. Дарси беше изоставена насред празно поле близо до София. Седеше в едни храсти и чакаше края си в ужас. А пък добрата дебеланка Буба я бяха изхвърлили на една бензиностанция, където се опитваше да се лепне за когото може с надеждата да я вземат с тях. И двете – прекрасни до мозъка на костите си, разбира се.
Пабло, Роши и Салма са 3 кучета, които живеят при нас от повече от година. Който ги е виждал – ще ви каже: няма такива добряци! Пабло и Роши дойдоха като изоставени кутрета. Пабло е последния от бебетата на Алана. Роши пък дойде без майка, но винаги си е бил веселия идиотчо. Салма обаче я взехме от Сеславци – някой изрод я беше нарочил за агресивна, бяха се засилили да я евтаназират. Да не би пък твърде агресивно да е размахвала опашка и връткала дупе!? Тъй или иначе – тези тримата не ги мислете! Има да им се радват новите им хора, ехххх!
Тези тук са Лизи и Рая, сигурно ги познавате ако сте идвали в Богров. Тихи, кротки, добри, спокойни – две абсолютни благуни. Необяснимо е защо толкова красиви и мили кучици не предизвикаха ничий интерес повече от година и половина, но е факт. Сега обаче за Коледа ще си имат свое собствено семейство, нека им!
Мармор и Стела са най-мъничките на това пътешествие. Мармор е едно от 4-те бебета, които взехме последно от Кремиковци. Беше едно мръсно парцалче, просто шепичка живот, когато го приехме. Стела пък беше изоставена на един празен път, с някакъв къшей сух хляб до нея – за спомен от „грижовните“ стопани… Тези нежелани дребосъци ще бъдат осиновени веднагически в новата си родина.
Тими и Тина – СЛАДУРИТЕ! Рядко мили твари. Тими е брат на Айша – също прекрасен и добър като нея. Тина пък със своите 10 кила нежност и гушливост е толкова нежна, че на човек му се доплаква. И двете ангелчета бяха пренебрегнати дълго време, но… вече не!
Калинка уж дойде само за кастрация. Обаче, понеже, защото, нали беше толкова слаба, толкова мила и толкова безпомощна – д-р Станкова не можа да се сдържи и я взе приемно при себе си. Берли пак мина по подобен път – от Екоравновесие я взели за кастрация и я върнали на грешно място. Хората от това място решили, че е новоизхвърлена, та я довели при доктор Станкова, а тя била вече кастрирана. От дума на дума, станало ясно, че кучицата не се оправя на улицата, та Мариета нали не може да гледа животно в беда – помогна и на Берли…
Кара и Акайла и двете са домашни животни. Акайла е била спасена след страховит побой от собственика и. Искал да я убие с ритници „за наказание“. Наказвал я, защото се е разгонила… Кара също е домашно куче, но не им вършела добра работа като пазач – прекалено много и харесвали хората. Изхвърлили я навън като ненужна вещ…
Добричкият Роко е глухо куче, което се опитвало криво-ляво да се справи с живота на улицата, но не му се отдавало много. За щастие вече е на сигурно място!
Такава е приказната група от 35 щастливци. Благодарности още път на Беат Сен и Тирхилфе София.
Благодарим ви от името на кучетата – за това, че дарявате за тях, че не ги забравяте, че дарявайки ни позволявате да им помагаме. Благодарим ви. Без вас тези 35 добри души щяха да гаснат някъде по улиците на София…
Comments are closed.